Към главния музикант. Псалм на синовете на Корей.+ Маскил.
44 Боже, чухме с ушите си,
нашите прадеди ни разказаха+
за делата, които си извършил в техните дни,+
в древните времена+ —
2 как със своята ръка си изгонил други народи,+
а тях си засадил,+
как си победил племената и си ги изгонил.+
3 Не със своя меч те завладяха земята+
и не тяхната ръка им донесе спасение,+
а това направиха твоята десница, твоята ръка+ и светлината на твоето лице,
защото ти намери радост в тях.+
4 Ти си мой Цар, Боже.+
Заповядай да дойде велико спасение за Яков!+
5 С твоя помощ ще отблъснем противниците си,+
в твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.+
6 Защото не на своя лък разчитах+
и не моят меч ме спаси.+
7 Но ти ни спаси от нашите противници+
и посрами онези, които силно ни мразят.+
8 Към Бога ще отправяме възхвали цял ден,+
ще хвалим името ти до безпределни времена.+ (Села)
9 Но сега ти ни отхвърляш и ни подлагаш на унижение,+
и не излизаш вече с нашите войски.+
10 Караш ни да отстъпваме пред противника си+
и онези, които силно ни мразят, грабят за себе си.+
11 Предаваш ни като овце, за да ни ядат,+
и ни разпръсваш сред народите.+
12 Продаваш народа си на безценица+
и не придобиваш богатство от продажбата му.
13 Направи ни за срам пред съседите ни,+
за присмех и подигравка на всички около нас.+
14 Накара народите да говорят подигравателно за нас+
и племената да клатят презрително глава, когато ни видят.+
15 По цял ден унижението ми е пред мене,
срам покри лицето ми+
16 поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради врага и поради онзи, който си отмъщава.+
17 Всичко това ни постигна, но ние не те забравихме+
и не изменихме на твоя договор.+
18 Сърцето ни не отстъпи невярно от тебе+
и крачките ни не се отклониха от твоята пътека.+
19 Ти ни поразяваш там, където се събират чакалите,+
и ни покриваш с непрогледен мрак.+
20 Ако сме забравили името на своя Бог
или протягаме дланите си в молитва към чужд бог,+
21 нима Бог не би разбрал това?+
Защото той знае тайните на сърцето.+
22 Но заради тебе всеки ден се сблъскваме със смъртта,
гледат на нас като на овце за клане.+
23 Стани! Защо спиш, о, Йехова?+
Събуди се! Не ни отхвърляй вечно!+
24 Защо криеш лицето си?
Защо забравяш нашето нещастие и нашето страдание?+
25 Душата ни се е снишила до самата пръст,+
коремът ни е притиснат до земята.
26 Стани да ни помогнеш+
и ни избави заради своята милост!+