Псалми

44 За първия певец. Поучение за Кореевите синове.

Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Якова.

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се подигат против нас.

6 Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, и посрамил си ония, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, и името Ти ще славославим довека.

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, и не излизат вече с нашите войски.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни обират ни за себе си.

11 Предал си ни като овце за ядене, и разпръснал си ни между народите.

12 Продал си Своите люде за нищо, и не си спечелил от цената им.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покрива

16 поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад, нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 макар Ти да си ни съкрушил в пусто място, и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 то не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, считани сме като овце за клане.

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 Защо криеш лицето Си, и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 Стани да ни помогнеш, и избави ни заради милосърдието Си.