Езекиил

2 Той ми каза: „Сине човешки*, стани, за да говоря с теб“. 2 Тогава духът влезе в мен и ме изправи на крака, за да чуя този, който ми говореше.

3 Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при израилтяните, при бунтовни народи*, които се разбунтуваха срещу мен. Те продължават да грешат против мен до ден днешен, както правеха и предците им. 4 Изпращам те при нагли и твърдоглави хора. Кажи им: „Това казва Върховният Господар Йехова“. 5 Независимо дали ще слушат, или не — понеже са бунтовен народ — ще знаят, че е имало пророк между тях.

6 А ти, сине човешки, не се страхувай от тях и не се плаши от думите им, макар че си заобиколен от тръни и бодили* и живееш сред скорпиони! Те са бунтовен народ, но не се страхувай от думите им и не се ужасявай от изражението на лицата им. 7 Предай им думите ми, независимо дали ще слушат, или не. Те са бунтовен народ.

8 Сине човешки, чуй какво ще ти кажа! Не се бунтувай като този бунтовен народ! Отвори уста и изяж това, което ще ти дам“.

9 Тогава видях протегната към мен ръка и в нея имаше свитък, на който пишеше нещо. 10 Той го разви пред мен и видях, че е изписан и отпред, и отзад. В него бяха написани жалейни песни и думи, които пораждаха скръб и плач.