Йов
32 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Йова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йова без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йова, защото другите бяха по–стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, и многото години нека учат мъдрост.
8 Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Не че човеците са велики, затова ще са и мъдри, нито че са стари, затова ще разбират правосъдието.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; нека явя и аз мнението си.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах, и ето, ни един от вас не убеди Йова, нито отговори на думите му;
13 за да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправял думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече, не намират ни дума да кажат.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, — понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека да отговоря и аз от моя страна, нека явя и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по–леко; ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Далеч от мене да гледам на лице, или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.