Псалми

10 Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които ония измислят.

3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; всичките му помисли са, че няма Бог.

5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 Устата му са пълни с проклинане и угнетяване, и насилство; под езика му има злоба и беззаконие.

8 Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 Нечестивият защо презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 Ти си го видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; на сирачето Ти си помощник.

15 Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 за да отсъдиш за сирачето и угнетения, тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.