1 Царе
1 В Раматаим–софим,+ в планинската област на Ефрем,+ имаше един мъж, ефремец*, който се казваше Елкана+ и беше син на Йероам, син на Елиу*, син на Тоху, син на Суф.+ 2 Той имаше две жени. Едната се казваше Анна, а другата — Фенина. И Фенина имаше деца, но Анна нямаше.+ 3 Всяка година този мъж тръгваше от своя град, за да се поклони+ на Йехова, Богът на небесните войнства,* и да му принесе жертви в Сило.+ Там двамата синове на Илий, Офни и Финеес,+ служеха като свещеници на Йехова.+
4 Когато принасяше жертва, Елкана даваше на жена си Фенина и на нейните синове и дъщери повече дялове от жертвата,+ 5 а на Анна даваше само един дял. Но той обичаше повече Анна,+ въпреки че Йехова я беше направил безплодна.+ 6 А нейната съперница постоянно я дразнеше,+ за да я измъчва за това, че Йехова беше направил Анна безплодна. 7 Фенина правеше това всяка година,+ щом отидеха в дома на Йехова.+ И толкова я измъчваше, че Анна плачеше и не ядеше. 8 И нейният мъж, Елкана, я питаше: „Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е тъжно сърцето ти?+ Нима аз не съм по–скъп за тебе от десет синове?“+
9 И ето, след като бяха яли и пили в Сило, Анна стана, а свещеникът Илий седеше на стола до входа на храма*+ на Йехова. 10 И тя беше огорчена в душата си+ и започна да се моли на Йехова,+ като плачеше много.+ 11 И даде обет+ пред Бога, като каза: „О, Йехова, Боже на небесните войнства, ако обърнеш очите си към болката на своята робиня+ и си спомниш за мене,+ ако не забравиш робинята си и дадеш мъжко дете на робинята си, аз ще го дам на тебе, Йехова, за всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине върху главата му.“+
12 И докато тя се молеше дълго+ пред Йехова, Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 И Анна говореше в сърцето си+ и само устните ѝ потрепваха, без да се чува гласът ѝ. Затова Илий си помисли, че тя е пияна.+ 14 И Илий ѝ каза: „Докога ще бъдеш пияна?+ Изтрезней от виното, което си изпила!“ 15 А Анна отговори с думите: „Не съм пияна, господарю мой, а съм много отчаяна. Не съм пила нито вино, нито други опияняващи питиета, а излях сърцето си пред Йехова.+ 16 Не мисли своята робиня за непочтена жена*,+ защото поради голямото си безпокойство и мъка говорих чак досега.“+ 17 Тогава Илий отговори: „Върви си с мир+ и нека Богът на Израил да изпълни молбата, която си отправила към него!“+ 18 А тя каза: „Нека робинята ти придобие благоволение в твоите очи!“+ След това си отиде и яде,+ и лицето ѝ вече не беше тъжно.+
19 На сутринта те станаха рано и се поклониха пред Йехова, след което си тръгнаха и се прибраха в своята къща в Рама.+ И Елкана легна+ с жена си Анна и Йехова си спомни за нея.+ 20 Така, като мина една година, Анна забременя и роди син, и го нарече+ Самуил*, защото, както каза тя, „От Йехова го измолих“.+
21 След време Елкана, заедно със семейството си, отиде да принесе на Йехова годишната жертва+ и приноса за даден обет.+ 22 Анна обаче не отиде,+ защото каза на мъжа си: „Когато детето бъде отбито,+ ще го заведа да застане пред Йехова и да остане да живее там до безпределни времена.“+ 23 Тогава Елкана, нейният мъж,+ ѝ отговори: „Направи така, както смяташ за добре!+ Остани у дома, докато не го отбиеш, и нека Йехова да изпълни обещанието си!“+ И жената остана в дома си и кърмеше своя син, докато не го отби.+
24 И веднага щом го отби, тя го взе със себе си, а също взе и един тригодишен бик, една ефа* брашно и една голяма стомна с вино.+ И влезе в дома на Йехова в Сило,+ а момчето беше с нея. 25 Тогава бикът беше заклан, а момчето беше заведено при Илий.+ 26 И Анна каза: „Прости ми, господарю мой! Както е сигурно, че е жива душата ти,+ господарю мой, така е сигурно, че аз съм жената, която стоеше пред тебе на това място и се молеше на Йехова.+ 27 Молех се на Йехова да изпълни молбата,+ която отправих към него+ във връзка с това момче. 28 Затова сега го давам* на Йехова.+ Нека то бъде посветено* на Йехова през всичките дни на живота си.“