Матей
14 В това време Ирод*, областният владетел*, чу да се говори за Исус+ 2 и каза на служителите си: „Това е Йоан Кръстител. Той е възкръснал от мъртвите и затова върши могъщи дела.“+ 3 Понеже преди Ирод беше наредил да хванат Йоан, да го вържат и да го хвърлят в затвора заради Иродиада, жената на Филип, неговият брат.+ 4 Тъй като Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш за жена.“+ 5 Но макар че искаше да го убие, той се страхуваше от множеството, защото хората смятаха Йоан за пророк.+ 6 И ето, на празненството, с което се честваше рожденият ден+ на Ирод, дъщерята на Иродиада танцуваше и това толкова се хареса на Ирод, 7 че той обеща и се закле да ѝ даде каквото поиска.+ 8 Тогава тя, подучена от майка си, каза: „Поднеси ми на блюдо главата на Йоан Кръстител.“+ 9 Макар че се натъжи, заради клетвата си и заради сътрапезниците си царят заповяда да ѝ я дадат+ 10 и изпрати хора да отсекат главата на Йоан в затвора. 11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, и то я занесе на майка си.+ 12 После учениците му дойдоха, взеха тялото, погребаха+ го и отидоха да кажат на Исус. 13 Когато чу това, Исус отпътува оттам с лодка и отиде на уединено място, за да бъде сам,+ но множествата, като разбраха, тръгнаха пеша след него от градовете.
14 И като излезе от лодката, той видя голямо множество, съжали+ хората и излекува болните сред тях.+ 15 А когато се свечери, учениците му дойдоха при него и казаха: „Мястото е уединено и вече е доста късно, пусни хората да си ходят, та да отидат в селата и да си купят нещо за ядене.“+ 16 Но Исус им каза: „Няма нужда да си ходят, вие им дайте нещо за ядене.“+ 17 Те му отговориха: „Нямаме нищо освен пет хляба и две риби.“+ 18 Той каза: „Донесете ми ги.“ 19 И после нареди на множествата да се разположат на тревата, взе петте хляба и двете риби и поглеждайки към небето, благодари в молитва*+ и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците си, а учениците на свой ред ги дадоха на хората.+ 20 И всички ядоха и се наситиха, и като събраха каквото остана, напълниха дванайсет кошници.+ 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.+ 22 Веднага след това той подкани учениците си да се качат на лодката и да тръгнат преди него към другия бряг, докато той изпрати множествата.+
23 Накрая, като изпрати множествата, той се изкачи на планината, за да се помоли насаме.+ И когато се свечери, той все още беше там сам. 24 А лодката беше много далече* от брега и вълните я блъскаха силно,+ защото духаше насрещен вятър. 25 Но през нощта, по време на четвъртата стража*, той отиде при тях, като ходеше по езерото.+ 26 Щом го видяха да ходи по езерото, учениците се уплашиха и казаха: „Това е привидение!“+ И започнаха да викат от страх. 27 Но Исус веднага им заговори: „Не се бойте, аз съм!+ Не се плашете!“ 28 Петър му отговори с думите: „Господарю, ако си ти, заповядай ми да дойда при тебе по водата.“ 29 Той каза: „Ела!“ Тогава Петър слезе от лодката+ и тръгна по водата, като отиваше към Исус. 30 Но виждайки силната буря, се уплаши и като започна да потъва, извика: „Господарю, спаси ме!“ 31 Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“+ 32 И след като се качиха в лодката, бурята утихна. 33 Тогава мъжете в лодката му се поклониха и казаха: „Ти наистина си Божи син.“+ 34 И като стигнаха до отсрещния бряг, слязоха в Генисарет.+
35 Когато го познаха, жителите на тази област съобщиха за това из цялата околност и хората доведоха при него всички болни.+ 36 И те го молеха само да докоснат края на горната му дреха,+ и всички, които го докоснаха, оздравяха напълно.