Изход
4 Но Моисей отговори: „А ако те не ми повярват, не послушат думите ми+ и кажат ‘Йехова не се е появявал пред тебе’?“ 2 Тогава Йехова го попита: „Какво е това в ръката ти?“ А той отговори: „Тояга.“+ 3 След това Бог му каза: „Хвърли я на земята!“ И Моисей я хвърли на земята и тя се превърна в змия.+ И той побягна от нея. 4 Тогава Йехова каза на Моисей: „Протегни ръката си и хвани змията за опашката!“ И той протегна ръката си, хвана змията и тя се превърна в тояга в ръката му. 5 После Бог му каза: „Така ще повярват, че Йехова, Богът на прадедите им,+ Богът на Авраам,+ Богът на Исаак+ и Богът на Яков,+ се е появил пред тебе.“+
6 И Йехова му каза още: „Моля те, пъхни ръка в пазвата си!“ Затова той пъхна ръката си там. Като я извади, ето, ръката му беше поразена от проказа и беше бяла като сняг!+ 7 След това Бог каза: „Върни ръката си в пазвата!“ И той върна ръката си в пазвата. Като я извади, ето, ръката му беше излекувана и беше като останалата му плът!+ 8 И Бог каза: „Ако не ти повярват и не послушат свидетелството на първото чудо, то несъмнено ще повярват на свидетелството на второто чудо.+ 9 Все пак, ако не повярват дори и на тези две чудеса и не послушат думите ти,+ тогава вземи малко вода от река Нил и я излей върху брега. И водата, която вземеш от река Нил, непременно ще се превърне в кръв върху брега.“+
10 Тогава Моисей каза на Йехова: „Прости ми, Йехова, но аз не мога да говоря гладко, нито преди можех, нито сега, откакто говориш на своя служител, защото не мога да говоря добре*.“+ 11 А Йехова го попита: „Кой е дал на човека уста, кой го прави ням или глух, кой му дава добро зрение или го прави сляп? Не съм ли аз, Йехова?+ 12 Затова отиди и аз ще бъда с тебе, когато говориш, и ще те науча какво трябва да кажеш!“+ 13 Но той отвърна: „Прости ми, Йехова, но моля те, изпрати някого другиго!“ 14 Тогава гневът на Йехова пламна против Моисей и Бог му каза: „Левитът Аарон не е ли твой брат?+ Знам, че той може да говори добре. И ето, той излиза да те посрещне. Когато те види, несъмнено ще се зарадва в сърцето си.+ 15 И ти му говори и сложи думите в устата му,+ а аз ще бъда с тебе, когато ти говориш, и с него, когато той говори,*+ и ще ви науча какво трябва да правите.+ 16 И нека той да говори на народа вместо тебе — той ще ти бъде вместо уста,+ а ти ще му бъдеш вместо Бога.+ 17 И вземи тази тояга със себе си, за да извършиш чудесата с нея.“+
18 И така Моисей тръгна и се върна при своя тъст Йотор, и му каза:+ „Моля те, пусни ме да отида, да се върна при своите братя в Египет, за да видя дали са още живи.“+ А Йотор каза на Моисей: „Върви с мир!“+ 19 След това Йехова каза на Моисей в Мадиам: „Върви, върни се в Египет, защото всички, които искаха да те убият*, са мъртви.“+
20 Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на магаре и потегли обратно към Египет. Взе в ръка и тоягата на истинския Бог.+ 21 И Йехова каза на Моисей: „Когато отидеш в Египет, се погрижи да извършиш пред фараона всички чудеса, които ти дадох сила да извършиш.+ А аз ще позволя фараонът да упорства в сърцето си+ и той няма да пусне народа.+ 22 И да кажеш на фараона: ‘Това казва Йехова: „Израил е моят първороден син.+ 23 Затова ти казвам, пусни сина ми, за да ми служи! Но ако откажеш да го пуснеш, тогава аз ще убия твоя първороден син!“’“+
24 И стана така, че по пътя, на мястото, където пренощуваха,+ Йехова дойде пред него+ и търсеше начин да го убие.+ 25 Накрая Сепфора+ взе кремъчно острие, обряза сина си+ и като допря крайната плът до краката му, каза: „Ти си ми младоженец чрез кръвта.“ 26 След това той го пусна, а заради обрязването тя каза: „Младоженец чрез кръвта.“
27 Тогава Йехова каза на Аарон: „Отиди в пустинята, за да посрещнеш Моисей.“+ И Аарон отиде и като се срещна с него на планината на истинския Бог,+ го целуна. 28 И Моисей предаде на Аарон всичките думи на Йехова, който го беше изпратил,+ и му разказа за всички чудеса, които той му беше заповядал да извърши.+ 29 След това Моисей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на Израилевите синове.+ 30 Тогава Аарон каза всичките думи, които Йехова беше говорил на Моисей,+ а Моисей извърши чудесата+ пред очите на народа. 31 И хората повярваха.+ Когато чуха, че Йехова е насочил вниманието си+ към синовете на Израил и че е видял страданията им,+ те се поклониха, падайки по очи.+