2 Коринтяни

4 Затова, понеже имаме тази служба+ според милостта, която ни беше оказана,+ ние не се отказваме. 2 Но изоставихме тайните и срамни дела+ и вече не постъпваме измамно, нито изопачаваме* словото на Бога,+ а като изявяваме истината, ставаме добър пример пред Бога за съвестта на всеки човек.+ 3 Ако обаче добрата новина, която известяваме, е скрита под покривало, то тя е скрита за онези, които вървят към унищожение,+ 4 за невярващите, чиито умове богът на тази система*+ е заслепил,+ за да не стигне до тях светлината+ на славната добра новина+ за Христос, който е образът+ на Бога.+ 5 Защото ние не проповядваме за себе си, а за Христос Исус като Господар,+ а също и за себе си като ваши роби+ заради Исус. 6 Защото сам Бог каза „Нека светлината изгрее от мрака“,+ и освети сърцата ни, за да ги озари+ със славното познание+ за себе си чрез лицето на Христос.+

7 Но ние носим това съкровище+ в глинени+ съдове,+ за да е ясно, че силата,+ надхвърляща нормалното, е от Бога,+ а не от нас.+ 8 Притискани сме от всички страни,+ но не дотолкова, че да не можем да се движим, объркани сме, но не и в безизходица,+ 9 преследвани сме, но не сме изоставени,+ повалени сме,+ но не сме унищожени.+ 10 Навсякъде, където отидем, винаги понасяме в тялото си същите смъртоносни болки, които понасяше Исус,+ така че и животът на Исус да бъде изявен в нашето тяло.+ 11 Защото ние, живите, постоянно се сблъскваме със смъртта+ заради Исус, така че и животът на Исус да бъде изявен в смъртното ни тяло.+ 12 Затова в нас действа смъртта, а във вас животът.+

13 И понеже имаме същия дух на вяра като онзи, за който е записано „Вярвах, затова говорих“,+ ние също вярваме и затова говорим, 14 като знаем, че онзи, който възкреси Исус, ще възкреси и нас в единство с Исус и ще ни представи заедно с вас пред него.+ 15 Защото всичко това е заради вас,+ така че неизчерпаемата незаслужена милост да изобилства все повече посредством благодарността, която още много хора ще отдадат на Бога за негова прослава.+

16 Затова ние не се отказваме, но дори и човекът, който сме отвън, да се изхабява, човекът, който сме отвътре,+ се подновява всеки ден. 17 Защото страданията са кратковременни+ и леки, но ни донасят слава, която придобива все по–голямо величие и е вечна.+ 18 И ние съсредоточаваме погледа си не върху видимите неща, а върху невидимите,+ защото видимите неща са временни,+ а невидимите са вечни.+