Филипяни
2 Затова ако сред вас има някакво насърчение в Христос,+ някаква утеха в любовта, някакво единство в духа,+ някаква нежна привързаност+ и състрадание, 2 то направете радостта ми пълна, като бъдете обединени в мисленето+ и изпитвате една и съща любов, като сте единодушни, единомислени,+ 3 като не правите нищо, подтиквани от свадливост+ или от суетност,+ но смирено смятате, че другите ви превъзхождат,+ 4 като сте загрижени не само за себе си,+ но и за другите.+
5 Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус,+ 6 който макар че съществуваше в Божия образ,+ не помисли да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога.+ 7 Напротив, той се отказа от всичко, прие образа на роб+ и стана подобен на хората.+ 8 Освен това, като се оказа в човешки образ,+ се смири и беше послушен чак до смърт,+ и то смърт на мъченически стълб*.+ 9 Затова и Бог го възвеличи+ и милостиво му даде името, което е над всяко друго име,+ 10 така че пред името на Исус да преклонят коляно всички, които са на небесата, всички, които са на земята, и всички, които са под земята,+ 11 и всеки с езика си открито да признае,+ че Исус Христос е Господар,+ за слава на Бога, Бащата.+
12 Затова, любими мои, както сте били послушни винаги+ — не само при моето присъствие, но още повече сега, при моето отсъствие, — така продължавайте да изработвате спасението си със страх+ и треперене. 13 Защото заради това, което му е угодно, Бог действа във вас,+ та вие и да искате, и да действате.+ 14 Вършете всичко без недоволство+ и спорове,+ 15 за да бъдете безукорни+ и невинни, деца+ на Бога, които са без петно сред едно опако и извратено поколение,+ сред което сияете като светила в света,+ 16 като се държите здраво за словото на живота,+ за да имам причина в деня на Христос+ да ликувам, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно.+ 17 И дори да се изливам като принос за изливане+ върху вашата жертва+ и върху службата, която вършите, подтикнати от вяра,+ аз се радвам+ и ликувам с всички вас. 18 Вие също така се радвайте и ликувайте заедно с мене.+
19 И се надявам, ако това е волята на Господаря Исус, скоро да изпратя при вас Тимотей, за да изпитам и аз радост в душата си,+ като узная как стоят нещата при вас. 20 Защото при мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен+ за вас. 21 Понеже всички други се грижат само за себе си,+ а не за онова, което принадлежи на Христос Исус. 22 Но вие знаете как той показа, че е достоен, и как, както син+ с баща си, служеше с мене за разпространяването на добрата новина. 23 Така че именно него се надявам да изпратя веднага щом разбера какво ще стане с мене. 24 Но съм уверен, че ако това е волята на Господаря, и аз ще дойда скоро.+
25 Смятам обаче за необходимо да изпратя при вас своя брат и сътрудник+ Епафродит,+ с когото воюваме заедно+ и когото вие изпратихте да служи за моите потребности, 26 понеже той много иска да види всички вас и е притеснен от това, че сте чули за неговата болест. 27 Той наистина се разболя почти до смърт, но Бог се смили+ над него, всъщност не само над него, но и над мене, за да не изпитвам печал след печал. 28 Затова бързам да го изпратя, та като го видите, да се зарадвате отново и моята печал да намалее. 29 Така че го посрещнете с пълна радост,+ както подобава сред учениците на Господаря. Ценете такива хора,+ 30 защото заради делото на Господаря той беше съвсем близо до смъртта, като изложи живота* си на опасност,+ за да запълни вашето отсъствие и да ми служи вместо вас.+