¹² По-късно Павел написа, че всички християни трябва да ‘изработват спасението си с боязън и трепет’. И това било възможно, „защото Бог е, който според благоволението [ойдокиас] си, действа във вас и да желаете това и да го изработвате“ (Филипяни 2:12, 13).

17. Как думите от Лука 2:14 се изпълнили в първото столетие?

¹⁷ Чрез публичното проповядване на кръстени християни в първото столетие хиляди хора чули добрата вест. Те повярвали на това, което чули, покаяли се за предишните си деяния и били кръстени, давайки „публично обяснение . . . за спасение“ (Римляни 10:10-15; Деяния на апостолите 2:41–44; 5:14; Колосяни 1:23). Относно такива новокръстени нямало съмнение, че притежават Божието благоволение, защото Йехова ги помазал със светия дух, приемайки ги като духовни синове. Апостол Павел написал: „Той ни е предопределил да му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението [ойдокиан] на своята воля“ (Ефесяни 1:5). И тъй още от първото столетие започнал да се изпълнява предвещания от ангелите при раждането на Исус „мир на земята между хора на добра воля [или: хора, които имат Божието признание]“ (Лука 2:14).

18. Защо помазаните християни не са могли да смятат Божието благоволение за нещо очевидно?

¹⁸ За да запазят този мир, споменатите „хора на добра воля“ трябвало да ‘изработват спасението си с боязън и трепет’ (Филипяни 2:12). Това не било лесно, защото те все още били несъвършени. Трябвало да се противопоставят на изкушенията и натиска скланящи към злото. Ако биха се поддали на тях, тогава биха загубили Божието благоволение. Затова Йехова в своята любов назначил духовни пастири, които трябвало да помагат на еклезиите и да ги пазят (1 Петър 5:2, 3).