Йов
5 Дните на човека са ограничени,+
броят на месеците му е в твоята власт.
Ти издаде за него наредба, която той не може да престъпи.
6 Отвърни погледа си от него, за да си отдъхне малко,+
докато не намери радост като наемен работник в края на деня!
7 Защото дори и за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще покара+
и няма да остане без издънка.
8 Ако коренът му остарее в земята
и пънът му умре в пръстта,
9 то ще покара, когато усети вода,+
и ще пусне клонки като млада фиданка.+
12 Подобно на това и човекът ще легне и няма да стане.+
Докато не изчезне небето, няма да се събуди,+
няма да бъде вдигнат от съня си.+
14 Ако човек умре, ще живее ли отново?+
Ще чакам през всичките дни на робството си*,+
докато не дойде освобождението ми.+
18 Но дори и планината рухва и изчезва,
дори и скалата е преместена от мястото си.
19 Водата стопява дори и камъните,
пороите отмиват земната пръст.
Така ти лишаваш от надежда смъртния човек.
21 Когато синовете му получават почит, той не знае за това,+
когато биват презирани, той не ги вижда.
22 Докато е жив, плътта му е пронизвана от болка
и душата му е изпълнена с печал, докато е в него.“