Езекиил
24 В деветата година*, на десетия ден от десетия месец, Йехова отново говори с мен и ми каза: 2 „Сине човешки, запиши днешната дата, защото на този ден вавилонският цар започна атаката си срещу Йерусалим. 3 Разкажи притча* за бунтовния народ и кажи за тях:
„Това казва Върховният Господар Йехова:
„Вземи казан, сложи го на огъня и налей вода в него.
4 Сложи парчета месо в него, включително всяко хубаво парче,
бут и плешка. Напълни го с най-хубавите кокали!
5 Вземи най-хубавата овца от стадото и нареди дърва под казана.
Свари месото и кокалите в него“.
6 Това казва Върховният Господар Йехова:
„Горко на града, пълен с кръвопролития, на ръждясалия казан, чиято ръжда не излиза!
Вади парче по парче от него; не хвърляй жребий за тях.
7 Защото кръвта, която този град проля, е все още в него. Той я проля на гола скала;
не я изля на земята, за да я покрие с пръст.
8 Оставих пролятата от него кръв на гола скала,
така че да не бъде покрита,
за да му отмъстя в гнева си“.
9 Затова Върховният Господар Йехова казва:
„Горко на града, пълен с кръвопролития!
Ще натрупам много дърва за огън.
10 Събери дървата и запали огъня.
Свари добре месото, излей бульона и остави кокалите да изгорят.
11 Сложи празния казан на горящите въглени, за да се нагорещи
и медта му да се нажежи.
Мръсотията му ще изгори в него и ръждата му ще изчезне.
12 Толкова усилия, но всичко е напразно:
многото му ръжда не излиза!
Хвърли го в огъня заедно с ръждата му!
13 Ти* си мръсен, защото се държеше безсрамно. Опитах се да те изчистя, но ти не ми даваше. Няма да станеш чист, докато не излея яростта си върху теб. 14 Аз, Йехова, казах това. Ще стане така. Ще действам, без да се колебая. Няма да променя решението си и няма да съжалявам. Ще те съдят според поведението ти и постъпките ти“ — казва Върховният Господар Йехова“.
15 Йехова отново говори с мен и ми каза: 16 „Сине човешки, с един удар ще отнема любимия ти човек. Недей да скърбиш* и да плачеш! 17 Въздишай безмълвно и не спазвай траурните ритуали. Увий тюрбана около главата си и си обуй сандалите. Не си покривай устата* и не яж храната, която хората ще ти носят“.
18 Сутринта говорих на народа, а вечерта жена ми умря. На следващата сутрин направих както ми беше заповядано. 19 И хората ме питаха: „Няма ли да ни кажеш какво означават нещата, които правиш? Каква е връзката им с нас?“. 20 Аз им отговорих: „Йехова ми каза: 21 „Кажи на израилтяните: „Това казва Върховният Господар Йехова: „Ще омърся светилището си, с което толкова се гордеете, което обичате и ви е скъпо. И синовете и дъщерите ви, които оставихте в града, ще загинат от меч. 22 Тогава ще направите като Езекиил. Няма да си покривате устата и няма да ядете храната, която хората ще ви носят. 23 Тюрбаните ще бъдат на главите ви и сандалите — на краката ви. Няма да скърбите и да плачете пред другите, а ще страдате* заради греховете си и ще въздишате насаме. 24 Езекиил стана знамение за вас. Ще направите точно както направи той. Когато това стане, ще разберете, че аз съм Върховният Господар Йехова“.
25 Сине човешки, в деня, в който им отнема красивото място, което им дава сила и радост, което обичат и им е скъпо, както и синовете и дъщерите им, 26 ще научиш за това от един оцелял. 27 В този ден отново ще можеш да говориш. Ще говориш на оцелелия и вече няма да си ням. Ще станеш знамение за тях и те ще разберат, че аз съм Йехова“.