Битие

35 След това Бог каза на Яков: „Тръгни оттук, отиди във Ветил и се засели там,+ и издигни там олтар за истинския Бог, който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав!“+

2 Тогава Яков каза на семейството си и на всички онези, които бяха с него: „Махнете чуждите богове, които са сред вас,+ очистете се и сменете дрехите си,+ 3 и нека да тръгнем на път и да отидем във Ветил! Там ще построя олтар за истинския Бог, който ме чу в деня, когато бях в беда,+ и беше с мене по пътя, по който вървях.“+ 4 Тогава те дадоха на Яков чуждите богове,+ които бяха при тях, и обиците, които носеха на ушите си, и Яков ги скри+ под голямото дърво, което беше близо до Сихем.

5 След това те тръгнаха на път и жителите на околните градове бяха обзети от силен страх от Бога,+ така че не преследваха синовете на Яков. 6 Накрая, заедно с всички, които бяха с него, Яков стигна до Луз,+ който е в ханаанската земя и е Ветил. 7 Там той построи олтар и нарече мястото Ел–ветил*, защото там истинският Бог се беше разкрил пред него, когато той бягаше от своя брат.+ 8 После Девора,+ жената, която беше кърмила Ревека като малка, умря и беше погребана близо до Ветил, под едно огромно дърво. Затова той го нарече Алон–вакут*.

9 И ето, по време на обратния път от Падан–арам+ Бог още веднъж се яви на Яков и го благослови.+ 10 И Бог му каза: „Името ти е Яков,+ но вече няма да се казваш така, а ще се казваш Израил.“ Така той го нарече Израил.+ 11 И Бог му каза още: „Аз съм Всемогъщият Бог!+ Бъди плодовит и нека потомството ти бъде многобройно. От тебе ще произлязат народи, множество народи, а също и царе ще произлязат от тебе*.+ 12 А земята, която дадох на Авраам и на Исаак, ще дам на тебе, ще дам тази земя+ и на потомството+ ти след тебе.“ 13 След това Бог си отиде, издигайки се от мястото, на което говореше с него.+

14 После Яков постави паметен стълб, стълб от камък, на мястото, където Бог беше говорил с него,+ и изля върху него принос за изливане и маслиново масло.+ 15 И Яков продължи и по–нататък да нарича мястото, където Бог беше говорил с него, Ветил.+

16 После те тръгнаха от Ветил. И им оставаше още доста път, докато стигнат до Ефрата,+ когато Рахил започна да ражда и раждането протичаше много тежко.+ 17 И докато тя се мъчеше да роди, жената, която ѝ помагаше при раждането, ѝ каза: „Не се страхувай, защото ще родиш и този син!“+ 18 А Рахил умираше.+ И докато животът ѝ я напускаше*,+ тя нарече сина си Венони*. Но баща му го нарече Вениамин*.+ 19 Така Рахил умря и беше погребана по пътя към Ефрата, или Витлеем.+ 20 А Яков постави стълб над гроба ѝ. Този стълб стои на гроба на Рахил и до днес.+

21 След това Израил тръгна на път и разпъна шатрите си зад кулата Едер,+ на известно разстояние от нея. 22 И стана така, че докато Израил беше разположил шатрите си+ в тази земя, един ден Рувим отиде и легна с Вала, наложницата* на баща му. И Израил узна за това.+

А Яков имаше дванайсет синове. 23 Синовете от Лия бяха Рувим, първородният син+ на Яков, Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон. 24 Синовете от Рахил бяха Йосиф и Вениамин. 25 А синовете от Вала, робинята на Рахил, бяха Дан и Нефталим. 26 А синовете от Зелфа, робинята на Лия, бяха Гад и Асир. Това бяха синовете, които се родиха на Яков в Падан–арам.

27 Накрая Яков дойде при баща си Исаак в Мамре,+ в Кириат–арва,+ който е Хеврон, където и Авраам, и Исаак живяха като пришелци.+ 28 А Исаак живя общо сто и осемдесет години.+ 29 След това Исаак издъхна и умря, и отиде при прадедите си, стар и удовлетворен от живота,+ и синовете му Исав и Яков го погребаха.+