Исаия
6 В годината, когато умря цар Озия,+ видях Йехова+ да седи на извисен и въздигнат престол,+ а полите на дрехата му изпълваха храма.+ 2 Над него стояха серафими*.+ Всеки от тях имаше по шест крила. С две покриваше лицето си,+ с две покриваше краката си и с две летеше. 3 Те си казваха един на друг: „Свят, свят, свят е Йехова, Богът на небесните войнства!+ Неговата слава изпълва цялата земя!“ 4 И стълбовете+ на вратите се разтресоха от гласа на онези, които викаха, и храмът се изпълни с дим.+
5 А аз казах: „Горко ми! Ще умра*, защото съм човек с нечисти устни+ и живея сред народ с нечисти устни,+ а и очите ми видяха Царя, Йехова, Богът на небесните войнства!“+
6 Тогава един от серафимите долетя при мене, като държеше в ръцете си горящ въглен,+ който беше взел с щипци от олтара.+ 7 Допря го до устата ми+ и каза: „Ето, това се допря до устните ти, прегрешенията ти са отстранени и греховете ти са изкупени.“+
8 После чух гласа на Йехова, който попита: „Кого да изпратя? Кой ще отиде от наше име?“+ И аз отговорих: „Ето ме, изпрати мене!“+ 9 Тогава той продължи: „Отиди и кажи на хората от този народ: ‘Ще чувате какво ви говоря отново и отново, но няма да го разберете! Ще виждате какво ви показвам отново и отново, но няма да научите нищо!’+ 10 Направи сърцата на тези хора невъзприемчиви+ и ушите им неотзивчиви!+ Затвори очите им, за да не могат да виждат с очите си, да не могат да чуват с ушите си и да не могат да разберат със сърцето си, та да се променят и да бъдат излекувани!“+
11 Тогава попитах: „О, Йехова, докога?“+ А той отговори: „Докато градовете не се превърнат в обезлюдени развалини, къщите не останат без хора и земята не се превърне в пустош,+ 12 докато Йехова не изпрати далече хората и цялата тази земя не се превърне в пустош.+ 13 Но в нея ще остане една десета част+ и тя също ще бъде изгорена като голямо дърво и като огромно дърво, от което, след като бъде отсечено,+ остава само пън.+ Този пън ще бъде свято потомство.“+