Битие
22 И ето, след тези събития истинският Бог подложи Авраам на изпитание.+ Той каза на Авраам: „Аврааме!“ Авраам отговори: „Ето ме!“+ 2 И Бог каза: „Моля те, вземи сина си, твоят единствен син, когото обичаш толкова много,+ Исаак,+ и отиди в земята Мория.+ Там, на една от планините, която ще ти посоча, го принеси като принос за изгаряне!“+
3 На сутринта Авраам стана рано, оседла магарето си и взе със себе си двама от своите служители и сина си Исаак.+ И нацепи дървата за приноса за изгаряне. После тръгна на път към мястото, което истинският Бог му беше посочил. 4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалече мястото. 5 Тогава той каза на служителите си:+ „Останете тук с магарето, а ние с момчето ще отидем там, за да се поклоним на Бога,+ и ще се върнем при вас!“
6 След това Авраам взе дървата за приноса за изгаряне, натовари ги върху сина си Исаак,+ взе огъня и ножа и двамата с Исаак тръгнаха заедно.+ 7 И Исаак каза на баща си Авраам: „Татко!“+ А той отговори: „Ето ме, сине!“+ Исаак продължи: „Ето, има огън и дърва, но къде е овцата за приноса за изгаряне?“+ 8 Тогава Авраам каза: „Бог ще си осигури овца за приноса за изгаряне,+ сине.“ И двамата продължиха да вървят нататък заедно.
9 Накрая стигнаха до мястото, което истинският Бог беше посочил на Авраам, и там Авраам построи олтар,+ подреди дървата, върза ръцете и краката на сина си Исаак и го сложи на олтара, върху дървата.+ 10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да убие сина си.+ 11 Но ангелът на Йехова го повика от небесата с думите:+ „Аврааме, Аврааме!“ Авраам отговори: „Ето ме!“ 12 А той продължи: „Не посягай на момчето и не му прави нищо,+ защото сега, след като не се поколеба да ми дадеш сина си, твоят единствен син, наистина знам, че се боиш от Бога!“+ 13 Тогава Авраам вдигна очи и видя на известно разстояние от себе си един овен, който се беше заплел с рогата си в гъсталака. Авраам отиде, взе овена и го принесе като принос за изгаряне вместо сина си.+ 14 И Авраам нарече това място Йехова–ире*. Затова днес се казва: „На своята планина Йехова ще осигури необходимото.“+
15 И ангелът на Йехова още веднъж извика Авраам от небесата 16 и каза: „‘Заклевам се в самия себе си — казва Йехова,+ — че понеже направи това и не се поколеба да ми дадеш сина си, твоят единствен син,+ 17 непременно ще те благословя и непременно ще направя потомството ти многобройно като звездите на небето и като песъчинките на морския бряг.+ Потомството ти ще завладее портите* на враговете си.+ 18 И чрез твоето потомство+ ще бъдат благословени* всичките народи на земята, защото ти послуша гласа ми.’“+
19 След това Авраам се върна при служителите си и всички заедно тръгнаха по пътя към Вирсавее.+ И Авраам продължи да живее във Вирсавее.
20 И ето, след тези събития до Авраам достигна известие: „Мелха+ роди синове на брат ти Нахор:+ 21 първородният Уз, неговият брат Вуз,+ Камуил, бащата на Арам, 22 Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“+ 23 А на Ватуил му се роди Ревека.+ Тези осем синове Мелха роди на Нахор, Авраамовият брат. 24 Той имаше и наложница*, която се казваше Ревма. След време тя роди Тевах, Гаам, Тахас и Мааха.+