Битие
37 И Яков заживя в земята, в която баща му живееше като пришелец,+ в ханаанската земя.+
2 Ето повествованието за живота* на Яков.
Когато беше на седемнайсет години, заедно с братята си Йосиф+ се грижеше за овцете+ и понеже още беше момче, беше със синовете на Вала+ и със синовете на Зелфа,+ жените на баща му. И Йосиф носеше на баща си лоши сведения за тях.+ 3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си останали синове,+ защото му се беше родил на стари години, и беше дал да направят за него дълга пъстра дреха с ръкави.+ 4 Когато видяха, че баща им го обича повече от всички тях, останалите братя започнаха да мразят+ Йосиф и не можеха да говорят спокойно с него.+
5 След време Йосиф сънува един сън и го разказа на братята си,+ но те го намразиха още повече заради съня. 6 А той им разказа следното: „Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах!+ 7 Ето, ние връзвахме снопи насред нивата, когато моят сноп се надигна и застана прав, а вашите снопи го наобиколиха и му се поклониха.“+ 8 А неговите братя му казаха: „Да не искаш да бъдеш цар над нас?+ Или може би искаш да господаруваш над нас?“+ Така те намериха нова причина да го мразят заради сънищата му и заради думите му.
9 После той сънува още един сън и го разказа на своите братя с думите: „Сънувах още един сън и в него слънцето, луната и единайсет звезди ми се покланяха.“+ 10 И той го разказа на баща си, както и на братята си. И баща му го смъмри с думите:+ „Какво означава сънят, който си сънувал? Да не би аз и майка ти, и братята ти да дойдем и да ти се поклоним до земята?“ 11 И братята му започнаха да му завиждат+ още повече, но баща му запомни казаното.+
12 И ето, братята му отидоха да пасат стадото на баща си близо до Сихем.+ 13 След известно време Израил каза на Йосиф: „Братята ти пасат овцете близо до Сихем, нали? Хайде да те изпратя при тях.“ А той му отвърна: „Готов съм да отида!“+ 14 Тогава той му каза: „Моля те, върви! Виж дали братята ти са добре и дали всичко е наред със стадото. И ела да ми съобщиш.“+ И той го изпрати от хевронската долина+ и момчето отиде към Сихем. 15 По–късно един мъж го видя да се лута из полето и го попита: „Какво търсиш?“ 16 А той отговори: „Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат овцете?“ 17 И мъжът му каза: „Тръгнаха си оттук, защото ги чух да си говорят: ‘Хайде да отидем в Дотан!’“ И Йосиф продължи да върви след братята си и ги намери край Дотан.
18 Но когато го видяха отдалече, още преди той да се приближи до тях, те започнаха да кроят коварен заговор срещу него, за да го убият.+ 19 Те си казаха един на друг: „Я вижте кой идва — онзи със сънищата!+ 20 Хайде да го убием и да го хвърлим в една от ямите за вода!+ Ще кажем, че го е изял опасен див звяр.+ Да видим тогава какво ще излезе от сънищата му!“ 21 Когато чу това, Рувим се опита да го спаси от ръцете им,+ като каза: „Нека не посягаме на живота му*!“+ 22 И Рувим продължи да им говори: „Не проливайте кръв!+ Хвърлете го в онази яма за вода в пустинята и не вдигайте ръка срещу него!“+ Така той искаше да го избави от ръцете им, за да го върне на баща си.
23 И ето, когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха дългата дреха, дългата пъстра дреха, с която беше облечен.+ 24 След това го хвърлиха в ямата за вода.+ По това време ямата беше празна, в нея нямаше вода.
25 После седнаха да ядат хляб.+ Когато вдигнаха очи и погледнаха, ето, откъм Галаад идваше керван исмаилтяни+ и камилите им бяха натоварени с ароматна смола*, балсам и кора от смолисто дърво.+ Те носеха товара си в Египет. 26 Тогава Юда каза на братята си: „Каква полза ще имаме, ако убием брат си и скрием кръвта му?+ 27 Хайде да го продадем на исмаилтяните!+ Нека не вдигаме ръка срещу него!+ Та нали ни е брат, една кръв сме.“ И те послушаха брат си.+ 28 И ето, мъжете, мадиамските търговци,+ минаха оттам. И братята извадиха Йосиф от ямата+ и го продадоха на исмаилтяните за двайсет сикъла сребро.+ И търговците заведоха Йосиф в Египет.
29 След време Рувим се върна при ямата, и ето, Йосиф вече не беше там. Затова той раздра дрехите си.+ 30 И като отиде при останалите си братя, извика: „Детето го няма! Какво да правя сега?“+
31 А те взеха дългата дреха на Йосиф и като заклаха един козел, потопиха няколко пъти дрехата в кръвта му.+ 32 След това изпратиха на своя баща дългата пъстра дреха с думите: „Ето какво намерихме. Молим те, виж+ дали това не е дрехата на твоя син!“+ 33 А той, след като я разгледа добре, възкликна: „Това е дрехата на моя син! Опасен див звяр го е изял!+ Няма съмнение, че Йосиф е разкъсан на парчета!“+ 34 Тогава Яков раздра горната си дреха, препаса хълбоците си с вретище и много дни скърбеше за своя син.+ 35 И всичките му синове и дъщери идваха да го утешават,+ но той не искаше да се утеши, като казваше:+ „Скърбейки, ще отида при сина си в гроба*!“ И баща му продължи да го оплаква много време.
36 Но мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, който беше придворен служител на фараона,+ главен телохранител.+