Еклисиаст

1 Думите на онзи, който събира народа,+ синът на Давид, цар в Йерусалим.+ 2 „Суета на суетите+ — казва онзи, който събира народа. — Суета на суетите! Всичко е суета!“+ 3 Каква полза има човек от всичката си усилна работа, с която се труди+ под слънцето?+ 4 Едно поколение си отива,+ друго идва,+ а земята стои до безпределни времена.+ 5 Слънцето изгрява, слънцето залязва+ и бърза към мястото, откъдето отново ще изгрее.+

6 Вятърът отива на юг и се завърта на север.+ Вятърът непрестанно се върти в кръг+ и пак се връща към своето кръжене.+

7 Всички реки*+ се стичат в морето,+ но морето не се препълва.+ Откъдето излизат реките, там се и връщат, за да текат отново.+ 8 Всичко е изморително,+ никой не може да го опише с думи. Окото не може да се нагледа+ и ухото не може да се наслуша.+ 9 Онова, което е било, пак ще бъде+ и онова, което се е правело, пак ще се прави, и така няма нищо ново под слънцето.+ 10 Има ли нещо, за което би могло да се каже „Виж, това е ново“? То съществува още от безпределни времена.+ Онова, което съществува, се е появило много преди нас.+ 11 Никой не си спомня за хората от миналото, нито някой ще си спомня за онези, които ще дойдат.+ За тях няма да си спомнят и онези, които ще дойдат още по–късно.+

12 Аз, който събирам народа, станах цар на Израил в Йерусалим.+ 13 И насочих сърцето си да търся и изследвам мъдростта+ във всичко, което се прави под небесата — мъчната работа, която Бог е дал на човешките синове да вършат.+ 14 Видях всички дела, които се извършват под слънцето,+ и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.+

15 Изкривеното не може да се изправи+ и липсващото не може да се преброи. 16 Казах в сърцето си:+ „Ето, придобих по–голяма мъдрост от всички, които бяха преди мене в Йерусалим,+ и сърцето ми видя много мъдрост и познание.“+ 17 Насочих сърцето си да опозная мъдростта, да опозная лудостта+ и глупостта,+ но видях, че и това е гонене на вятъра.+ 18 Понеже където има много мъдрост, има и много огорчение,+ и който трупа познание, трупа мъка.+