1 Коринтяни

9 Не съм ли свободен?+ Не съм ли апостол?+ Не видях ли нашия Господар Исус?+ И вие не сте ли мое дело в Господаря? 2 Дори и за други да не съм апостол, за вас безспорно съм такъв, защото вие сте печатът, който потвърждава,+ че съм апостол в Господаря.

3 На тези, които са се заели да ме съдят, казвам следното в своя защита:+ 4 Ние имаме право да ядем+ и да пием, нали? 5 Ние имаме право, подобно на останалите апостоли и братята на Господаря,+ а също и Кифа,+ да вземем сестра за своя жена и тя да ни придружава,+ нали? 6 Или само Варнава+ и аз нямаме право да се откажем от светската работа?+ 7 Та кой човек служи като войник на своя издръжка? Кой засажда лозе и не яде от плода му?+ Или кой пасе стадо и не пие от млякото на това стадо?+

8 Дали говоря тези неща от човешка гледна точка?+ Нима и Законът+ не казва същото? 9 Защото в Моисеевия закон е записано: „Не завързвай устата на бика*, когато вършее.“+ Дали Бог е загрижен за биковете? 10 Или казва това най–вече за нас? Да, заради нас е записано,+ за да може човекът, който оре, да оре с надежда, и човекът, който вършее, да вършее, надявайки се на дял от реколтата.+

11 Ако сме посели за вас духовни неща,+ много ли ще е да пожънем от вас материални неща?+ 12 И ако други имат такава власт над вас,+ нима ние нямаме още повече право на това? Но ние не се възползвахме от тази власт,+ а понасяме всичко, за да не поставяме никакви пречки пред добрата новина+ за Христос. 13 Нима не знаете, че онези, които изпълняват свещени задължения, ядат+ от приносите в храма, и онези, които постоянно служат+ при олтара, заедно с олтара получават дял от жертвата? 14 Подобно на това Господарят определи+ тези, които възвестяват добрата новина, да живеят от добрата новина.+

15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези неща.+ И не написах това, за да настоявам да получа нещо такова, защото би било по–добре за мене да умра — никой няма да ме лиши от основанията ми да се похваля!+ 16 Но ако известявам добрата новина,+ това не е основание да се хваля, защото ми е наложено като необходимост.+ Наистина, горко+ ми, ако не известявам добрата новина! 17 Ако върша това охотно,+ за мене има награда,+ но и да го върша против волята си, пак ми е възложена задача.+ 18 Тогава каква ми е наградата? Да известявам добрата новина, като я предоставям безплатно,+ за да не злоупотребявам с правото, което имам във връзка с добрата новина.

19 Защото макар и да нямам задължения спрямо никого, направих себе си роб+ на всички, за да спечеля+ колкото се може повече хора. 20 Така за юдеите станах като юдей,+ за да спечеля юдеите, за хората, подчинени на закон, станах като подчинен на закон,+ макар че аз самият не съм подчинен на закон,+ за да спечеля тези, които са подчинени на закон. 21 За онези, които са без закон,+ станах като човек без закон+ — въпреки че не съм без закон спрямо Бога, а съм подчинен на закон+ спрямо Христос,+ — за да спечеля онези, които са без закон. 22 За слабите станах слаб, за да спечеля слабите.+ Станах всичко за всякакви хора,+ за да мога на всяка цена да спася някои. 23 Всъщност върша всичко заради добрата новина, за да я споделям+ с другите.

24 Нима не знаете, че макар и всички да бягат+ в състезанието, само един получава наградата?+ Бягайте+ така, че да я получите.+ 25 Освен това всеки участник в състезанието проявява самоконтрол+ във всичко. Разбира се, те правят това, за да получат тленна награда*,+ ние обаче го правим за нетленна награда.+ 26 Затова не бягам безцелно+ и не насочвам ударите си така, че да отиват на вятъра,+ 27 а бия с юмруци тялото си+ и го владея като свой роб, та да не би след като съм проповядвал на другите, аз самият да заслужа неодобрение.+