Правете всичко за благовестието
„Всичко . . . правя за благовестието, за да стана и аз участник в него с други“ (1 КОРИНТЯНИ 9:23).
1. Какъв общ белег имаме всички ние, но за какво Бог е положил основи?
ВЪПРЕКИ че в различни насоки се различаваме едни от други, все пак имаме един общ характерен белег. Поради наследството от Адам, всички сме родени като грешници, които са отчуждени от Йехова Бог, Всевишния. (Римляни 5:12; Колосяни 1:21). Така е, както пише апостол Павел: „Всички съгрешиха и не достигат Божията прослава“ (Римляни 3:23). Затова хора от всяка раса и нация трябва да се примирят с Бога, за да могат да бъдат спасени. И колко благодарни можем да бъдем, че в своята несравнима любов и милосърдие Йехова е положил основи за примирение с него!
2. (а) Каква служба се повери на помазани християни? (б) От чий пример можем да се учим и защо? (1 Коринтяни 11:1).
2 Преди 1 900 години „службата за примирение“ се повери на помазани свидетели на Йехова. Павел обяснил: „Молим ви от Христова страна: ,Примирете се с Бога‘“ (2 Коринтяни 5:18–20). С какво становище изпълнявал Павел службата си? „При все че съм свободен от всички човеци“, казал той, „аз заробих себе си на всички, за да спечеля мнозината“ (1 Коринтяни 9:19). Несъмнено Павел съвестно се е старал да предлага посланието по ефикасен начин: „Всичко . . . правя за благовестието, за да стана и аз участник в него с други“ (1 Коринтяни 9:23). Какво можем да се научим от неговия пример?
Помагане на смирени юдеи
3. Как във връзка с Тимотей се изразява готовността на Павел да върши всичко за благовестието?
3 Въз основа на еврейския си произход и неговата готовност да прави всичко за благовестието, Павел можел да помогне на смирени юдеи да приемат Исус като Месията. Да обърнем внимание например какво направил апостолът, когато избрал Тимотей за придружител в пътуванията. Тъй като бащата на Тимотей бил гърк, той не бил обрязан както другите еврейски момчета (Левит 12:2, 3). Павел знаел, че евреите биха могли да недоволствуват, ако необрязан млад мъж се опита да им помогне да се примирят с Бога. Какво направил той, за да не се попречи на искрени евреи да приемат Исус? „Той го взе . . . [Тимотея] и го обряза поради евреите.“ Това обрязване се извършило, въпреки че не било християнско изискване (Деяния на апостолите 16:1–3).
4. Каква цел преследвал Павел според 1 Коринтяни 9:20?
4 Следователно Павел вършел дела заради благовестието, когато проявил любвеобилен интерес към съевреите. Той пише: „На юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; на тези, които са под закон, станах като такъв, който е под закон, при все че аз не съм под закон, за да спечеля тези, които са под закон“ (1 Коринтяни 9:20). Да, както показва случая с Тимотей, Павел вършел всичко, което му било възможно, за да спечели юдеи, като им помагал да станат християни. Но действувал ли по същия начин и спрямо неюдеи?
Старания да спечели неюдеи
5. На кого проповядвал Павел в Коринт и с какъв резултат?
5 Когато към есента на 50 г. от н.е. Павел дошъл в Коринт, изнасял всяка събота речи в синагогата пред юдеи и гръцки прозелити. Но неговото усърдно проповядване предизвикало такава враждебност, че той казал на враговете си: „Кръвта ви да бъде на главите ви. Аз съм чист. Отсега ще отивам при хората от нациите.“ Йехова благословил тази крачка, защото „мнозина от коринтяните, които слушаха, повярваха и биваха кръстени [като християни] .“ Да, Господарят наредил на Павел във видение да остане там и му казал: „Имам много народ в този град“ (Деяния на апостолите 18:1–10).
6. Какво накарало Павел да се интересува за хора, които имали съвсем различен произход от него?
6 Искреното желание на Павел да спечели неюдеи за християнството, го накарало да се интересува също и от хора, които имали съвсем различен произход от него. „На тези [неюдеите], които нямат закон, станах като такъв, който няма закон, при все че не съм без закон спрямо Бога, а съм под закон спрямо Христос, за да спечеля тези, които са без закон“ (1 Коринтяни 9:21). По какъв начин се стараел апостолът да спечели неюдеи?
7. Защо Тит се намирал, що се отнасяло до обрязването, в различна ситуация от Тимотей?
7 Когато през 49 г. н.е. Павел заминал за Ерусалим на важно събрание на християнското Ръководно тяло, той бил придружен от гръцкия ученик Тит. Той докладвал на събралите се братя за проповедното дело сред хората от нациите и по-късно писал: „Но дори Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже“ (Галатяни 2:1–3). За разлика от Тимотей, Тит изпълнявал службата си преди всичко сред необрязаните хора от нациите. Затова в неговия случай въпросът с обрязването не възникнал (2 Коринтяни 8:6, 16–18, 23; 12:18; Тит 1:4, 5).
8. Как свидетелствувал Павел в Атина?
8 При свидетелствуването в Атина Павел още веднъж доказал, че прави всичко заради благовестието. Той се съобразил с начина на мислене на жителите на гръцката столица и им разказал за един непознат Бог, като цитирал техните поети Аратос и Клеантес, които са казали: „Защото ние сме също негов род.“ По този начин Павел искал да помогне на неговите слушатели да разберат, че „не бива да мислим, че БОЖЕСТВЕНОТО ЕСТЕСТВО е подобно . . . на образ изработен с човешко изкуство и измишление“. Аргументацията Павел продължил по следния начин: „Бог, прочее, не обърнал внимание на времената на такова невежество, но сега оставя да се каже на всички човеци, всички навсякъде да се покаят.“ Резултатно насочва вниманието към Йехова, „Господаря на небето и земята“. С какъв успех? „Някои мъже се присъединиха към него и повярваха“ (Деяния на апостолите 17:22–34). Да, неговите методи били успешни.
9. Доколко Павел ставал ‘на слабите слаб’, и защо?
9 „На слабите станах слаб, за да спечеля слабите“, казал Павел (1 Коринтяни 9:22а). Наистина неговата реч била енергична, но той се съобразил със слабата съвест на някои юдеи и неюдеи в еклезията. Християните в Коринт призовал: „Посрещайте с добре дошъл човека, имащ слабост във вярата си, но не за решения относно въпроси на съмнение.“ Те не трябвало да се правят на съдии, а Павел казал: „И тъй, нека да преследваме това, което служи за мира и нещата, които служат за взаимно назидание“ (Римляни 14:1, 13, 19). Той обяснил: „Ние . . ., силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не харесваме на себе си“ (Римляни 15:1). Тъй като съзнал задължението да се нагажда към другите в говора и делата си, за да може да помогне, той писал: „На всякакъв вид хора станах всичко“ (1 Коринтяни 9:22б; Галатяни 3:28).
Подобри умението си в проповедната служба
10. Как можем да подражаваме Павел днес?
10 Днешните свидетели на Йехова трябва да подражават примера на Павел, както той подражавал този на Христос (1 Коринтяни 11:1). Апостолът бил умел проповедник, притежаващ мисионерски дух. При нас може да бъде същото, ако и нашите възможности да не ни разрешават да служим в чужбина. Като Павел трябва ‘всичко да правим заради благовестието, за да станеме и ние участници в него с други’ (1 Коринтяни 9:23). Но чрез какво можем да подобрим умението си в делото за правене на ученици? (Матей 28:19, 20).
11. Защо като Божи служител трябва да развиеш добра наблюдателност?
11 Старай се да развиеш добра наблюдателност. Ако си внимателен, можеш да научиш много, което ще ти помогне да приспособиш представянето на благовестието лично на всеки собственик на дома. Ако свидетелствуваш пред градски жители, тогава не забравяй да обърнеш внимание на броя на ключалките на вратите, религиозните символи или някакви лепки около вратата. Тези неща могат да бъдат ценни източници, които ще ти помогнат да дадеш свидетелство, достигащо сърцето на съответния човек. Несъмнено Павел бил добър наблюдател. В своето отлично свидетелство в Атина за „Бога, който е направил света и всичко що е в него“, той се позовал на един олтар с надписа: „На един непознат Бог“ (Деяния на апостолите 17:22–25). Подобно можеш и ти да подхождаш в твоята служба.
12. Каква роля играе способността на различаване в проповедната служба?
12 Прилагай в проповедната служба способност на различаване. Не се обезсърчавай, ако някой в началото се колебае да отвори вратата и да разговаря с тебе. Бъди любезен и приложи способност за различаване, вместо да се обезсърчиш от неговото строго изражение на лицето. Старай се да приспособиш твоето свидетелство към обстоятелствата. Вече след кратко, молитвено разсъждение можеш да бъдеш в състояние да кажеш нещо, което да докосне възприемчива струна в сърцето на съответния. (Сравни Неемия 2:4–6).
13. Доколко трябва да вземем в съображение онези, на които даваме свидетелство?
13 Бъди внимателен. В това отношение можеш да направиш много заради благовестието. Ако си внимателен, няма да задържаш дълго на вратата стари и болничави хора. Можеш да предложиш да разговаряш в жилището им, където е по-удобно за тях. Или може би ще се решиш да скъсиш твоето посещение при дадените обстоятелства. Във всеки случай бъди внимателен. Покажи, че човекът ти е на сърцето (Матей 9:35, 36).
14. Как при свидетелствуването можем да допринесем за това, че нашите слушатели да изгубят свенливостта си?
14 Говори така, че хората да загубят тяхната свенливост. Започни свидетелството с приветлив поздрав, който е приемлив за хората в твоя проповеднически участък (Матей 10:12). Съобрази се с възможни опасения и предразсъдъци. Говори учтиво и без изкуствена любезност. С това домакинът ще разбере, че си дошъл да му помогнеш и то без задни мисли.
15. Защо трябва на домакина да дадеш съответна информация за тебе и да му обясниш целта на твоето посещение?
15 Домакинът трябва да знае кой говори с него и защо. Затова дай му съответна информация за тебе. В някои области — особено в Африка и Азия — хората толкова много се интересуват от посетителя, че жадуват да получат отговори на въпроси, като например: Кой сте? Къде живеете? Женен ли сте? Имате ли деца? Можеш да допринесеш за приятна атмосфера, като според обичая, отговориш на тези въпроси преди да обясниш причината за твоето посещение. Не смятай такива поздравления за излишни, а използвай времето да наблюдаваш насрещния и поддържаш почтителен контакт с очите.
16. Защо чрез подходящи въпроси може да се поддържа разговора с домакина?
16 Поставай подходящи въпроси, за да поддържаш разговора с домакина. Наистина изражението на лицето на човека може да издаде нещо, но трябва да разбереш неговите мисли и чувства. Затова трябва с умение да подхвърляш въпроси, за да каже домакинът как мисли и чувствува. Следното служи за онагледяване. Една бездетна жена, която дарявала животните с голямо внимание, казала за посещението на една свидетелка на Йехова: „Мога още добре да си спомня за мира, който излъчваше лицето на тази дама. Бях пленена. Тя ме попита какво най-много ме безпокои във връзка с отношенията на земята. Казах, че съм загрижена за това как хората се отнасят към животните. Тя ми показа Исаия 11:6–9, където се казва, че животните ще живеят в истински мир. Поисках да науча повече за това.“
17. Защо трябва да внимаваме за изказванията на домакина относно неговите лични обстоятелства на живот?
17 Внимавай — особено в често обработвани области — върху това, което домакинът разказва за своите лични обстоятелства на живот. Така дори и след кратък разговор може би ще узнаеш нещо за него, с което можеш да се съобразиш. Отбележи ти това веднага в твоите от-къща-на-къща-бележки. Но какво ако домакинът подхвърли въпрос, на който не можеш да отговориш? Направи някои изследвания в публикациите на дружеството Стражева кула, за да откриеш, как можеш по-добре да му представиш благовестието при следващото посещение.
Пример за мисионери
18. Какво могат да научат мисионери и други от Павел?
18 Към тези, които праявт всичко заради благовестието се числят също и обучените в Гиледската школа мисионери. Те могат да се поучат от Павел, който имал отличен мисионерски дух. Например той не искал да бъде отговорен за спънки, които биха могли да попречат на юдеи и неюдеи да приемат истината. Затова съвестно внимавал на това, което ял и дал на християните в Коринт съвета да внимават, да не би правото им да ядат известни храни да стане причина за препъване на други (1 Коринтяни 8:8, 9). Професор Ф. Ф. Брюс пише в труда Ню Кентъри Байбл: „Във всички маловажни неща (като храна, за която се дебатира в [1 Коринтяни] глава 8), Павел се нагажда към обичаите на тези, при които в момента престоява, за да не им даде повод за препъване и да ги ,спечели‘ за Евангелието“ (Римляни 14:21). Подобно и мисионерите на Свидетелите на Йехова не се опитват да променят обичаите на хората в предназначените им за проповядване области, макар и да помагат на новите в духовно отношение, така че те да направят необходимите промени, за да се харесат на Бог (Римляни 12:1, 2).
19. Какво приспособяване е необходимо при правене на ученици (а) за мисионери? (б) за всички възвестители на Царството?
19 Всеки нов мисионер трябва да се запознае с начина на живот и с обичаите на хората в местността където служи. Този опит обогатява мисионерите и им помага да изпълняват по-ефикасно проповедната служба. За да не дават повод за препъване на други, трябва може би да се приспособят към тях по отношение на облеклото и външния им вид. Когато например една сестра пристигнала в Западна Африка, установила, че въз основа на начина, по който се гримирала, могла да бъде причислена към жените с разпуснат морал в тази област. За да не ѝ припишат фалшиви подбуди, веднага променила начина на гримиране. Разбира се всички свидетели на Йехова би трябвало да имат добра способност на преценяване относно облеклото си и външния си вид, за да могат в духовно отношение да бъдат в помощ на други. Щом християните биват предупредени, „да не полагат на брата си спънка“ и да преследват нещата, които допринасят за взаимно назидание, несъмнено не желаят да са причина за спънка на някой друг (Римляни 14:13, 19).
20. (а) Какво ще ни помогне, общо казано, ‘да правим всичко за благовестието’? (б) На кои въпроси трябва още да се отговори?
20 Успехът ни като възвестители на Царството зависи в първа линия от благословията на Йехова (1 Коринтяни 3:6, 7). Но ние също трябва да се напрегнем. Затова нека бъдем добри наблюдатели, какъвто бил Павел в неговата служба. Нека да прилагаме способност на различаване, да бъдем внимателни, да допринасяме за това, хората да изгубят свенливостта си и поддържаме разговор чрез подходящи въпроси. Нека се приспособяваме към техните обичаи, които може би са ни чужди, но не противни на Писанието. Да, ‘нека правим всичко за благовестието, за да станем и ние участници в него с други‘ (1 Коринтяни 9:23). Но как стои въпросът с тези, които вече принадлежат към нашето християнско братство? Как се отнасяме към тях?
Как би отговорил?
◼ Какво правил Павел, за да помогне на юдеи да станат християни?
◼ Как се стараел Павел да спечели неюдеи?
◼ Какви възможности има да станем по-умели в проповедната служба?
◼ Доколко Павел е пример за мисионери и други възвестители на Царството?