Захария
4 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както се събужда спящ човек.+ 2 След това ме попита: „Какво виждаш?“+
Отговорих му: „Виждам светилник, целият от злато,+ а върху него — дълбок съд. На върха на светилника има седем съдинки,+ а от седемте съдинки излизат седем тръбички. 3 До него има две маслинови дървета:+ едно от дясната страна на дълбокия съд и едно от лявата му страна.“
4 После се обърнах към ангела, който говореше с мене, и го попитах: „Какво означават тези неща, господарю мой?“+ 5 И ангелът, който говореше с мене, ми каза: „Нима наистина не знаеш какво означават тези неща?“
Отговорих му: „Не знам, господарю мой.“+
6 Тогава той ми каза: „Това е словото на Йехова към Зоровавел: ‘„Не с войска,+ нито със сила,+ но с духа ми“+ — казва Йехова, Богът на небесните войнства. 7 Коя си ти, огромна планино?+ Ще се превърнеш в равнина пред Зоровавел.+ И когато той донесе последния камък,+ ще се чуват възгласи:+ „Колко хубаво! Колко хубаво!“’“+
8 Словото на Йехова ми беше разкрито отново с думите: 9 „Ръцете на Зоровавел положиха основата на този дом+ и неговите ръце ще го завършат.+ Тогава ще знаете, че Йехова, Богът на небесните войнства, ме изпрати при вас.+ 10 Та кой презира деня на скромните начинания?+ Народът, а и седемте очи ще се зарадват,+ като видят отвеса в ръката на Зоровавел. Седемте очи са очите на Йехова,+ които изследват цялата земя.“+
11 Тогава го попитах: „Какво означават двете маслинови дървета от дясната и от лявата страна на светилника?“+ 12 След което го попитах отново: „Какво представляват клонките на маслиновите дървета, от които чрез две златни тръбички се излива златна течност?“
13 А той ми каза: „Нима наистина не знаеш какво означават тези неща?“
Отговорих му: „Не знам, господарю мой.“+
14 Тогава той ми каза: „Това са двамата помазаници,+ които стоят до Господаря на цялата земя.“+