Лука

18 Тогава той им разказа една притча, показваща, че е необходимо винаги да се молят и да не се отказват:+ 2 „В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и не зачиташе никого. 3 В този град имаше и една вдовица, която непрекъснато ходеше+ при него и му повтаряше: ‘Помогни ми да получа справедливост в спора с моя противник.’ 4 Известно време той не искаше да направи това, но после си каза: ‘Макар че не се боя от Бога и не зачитам никого, 5 ще помогна на тази вдовица, която все не ме оставя на мира,+ да получи справедливост, та вече да не идва и да ме притеснява+ до безкрайност.’“ 6 И Господарят каза още: „Чухте ли какво каза този съдия, макар че беше неправеден? 7 Нима тогава Бог няма да се погрижи онези, които е избрал и които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост,+ макар и да изглежда, че чака дълго,+ за да им помогне*? 8 Казвам ви, Бог ще се погрижи те без забавяне+ да получат справедливост. Но дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“

9 А на онези, които бяха убедени в своята праведност+ и които смятаха другите за нищо,+ той разказа следната притча: 10 „Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител. 11 Застанал изправен,+ фарисеят се молеше+ безмълвно: ‘О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител.+ 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, каквото придобивам.’+ 13 А данъчният служител, който стоеше по–надалече, дори не искаше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите,+ като казваше: ‘О, Боже, бъди милостив към мене, грешният!’+ 14 Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по–праведен+ от другия, защото всеки, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“+

15 Тогава хората започнаха да водят при него своите малки деца, за да ги докосне, но като видяха това, учениците им се скараха.+ 16 Исус обаче извика децата при себе си, като каза: „Оставете децата да дойдат при мене и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.+ 17 Казвам ви истината, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“+

18 И един властник го попита: „Добри учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“+ 19 Исус му отговори: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един, Бог.+ 20 Ти знаеш заповедите:+ ‘Не прелюбодействай,+ не убивай,+ не кради,+ не лъжесвидетелствай,+ почитай баща си и майка си.’“+ 21 А той каза: „Спазвам всичко това още от младостта си.“+ 22 Като чу това, Исус му каза: „Едно нещо обаче не ти достига — продай всичко, каквото имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище на небесата. Тогава ела и ме следвай!“+ 23 Като чу това, той се натъжи много, защото беше твърде богат.+

24 Исус го погледна и каза: „Колко трудно ще бъде за богатите да влязат в Божието царство!+ 25 Всъщност ще е по–лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“+ 26 Тези, които чуха това, попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“ 27 Той отговори: „Каквото е невъзможно за хората, е възможно за Бога.“+ 28 А Петър каза: „Ето, ние оставихме всичко свое и те последвахме.“+ 29 Той им каза: „Казвам ви истината, няма човек, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,+ 30 и да не получи много повече в днешно време, а в бъдещата система — вечен живот.“+

31 После той отведе настрани дванайсетте и им каза: „Ето, отиваме към Йерусалим. И ще се изпълни всичко, което пророците са написали+ за Човешкия син.+ 32 Той ще бъде предаден на хората от народите и те ще му се подиграват,+ ще се държат грубо с него,+ ще го заплюват+ 33 и след като го бичуват,+ ще го убият,+ но на третия ден той ще възкръсне.“+ 34 Те обаче не разбраха нито едно от тези неща, значението на казаното беше скрито от тях и те не знаеха за какво става дума.+

35 И когато Исус се приближаваше към Йерихон, край пътя седеше един сляп мъж, който просеше.+ 36 Понеже чу, че минават много хора, той започна да пита какво става. 37 Казаха му: „Минава Исус Назарянина!“+ 38 Тогава той извика: „Исусе, Сине Давидов, имай милост към мене!“+ 39 А тези, които вървяха напред, строго му наредиха да мълчи. Той обаче завика още по–силно: „Сине Давидов, имай милост към мене!“+ 40 Тогава Исус спря и нареди да доведат човека.+ Когато той се приближи, Исус го попита: 41 „Какво искаш да направя за тебе?“+ Той отговори: „Господарю, нека прогледна!“+ 42 И Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“+ 43 И той веднага прогледна+ и тръгна след него, като прославяше Бога.+ И като видяха това, всички хора започнаха да възхваляват Бога.