2 Коринтяни

12 Налага се да хваля сам себе си. Това не носи полза и все пак ще премина към виденията+ и откровенията от Господаря. 2 Познавам един човек, който е в единство с Христос и който преди четиринайсет години — не знам дали в тяло, или извън тялото, Бог знае — беше отнесен+ на третото небе. 3 Да, познавам този човек — не знам дали в тяло, или извън тялото,+ Бог знае — 4 и знам, че беше отнесен в рай+ и чу непредаваеми думи, които човек няма право да повтори. 5 С него ще се хваля, няма да се хваля със себе си, освен със своите слабости.+ 6 Понеже ако някога поискам да се хваля,+ това няма да е неразумно от моя страна, защото ще кажа истината. Но аз се въздържам от това, за да не може никой да ми приписва нещо повече от онова, което вижда, че съм, или което чува от мене, 7 само заради многото* откровения.

Затова, за да не се възвеличавам прекалено,+ ми беше даден трън в плътта,+ ангел на Сатана, който да ми удря плесници, та да не се възвеличавам прекалено. 8 Във връзка с това три пъти+ умолявах Господаря да го махне от мене, 9 но той ми каза ясно: „Стига ти моята незаслужена милост,+ защото моята сила се проявява напълно, когато си слаб.“+ В такъв случай аз радостно ще се хваля със слабостите си,+ така че силата на Христос да остава над мене като шатър. 10 Затова намирам удовлетворение в слабостите, обидите, лишенията, преследванията и трудностите заради Христос. Защото когато съм слаб, тогава съм силен.+

11 Станах неразумен. Вие ме принудихте,+ защото всъщност вие трябваше да ме препоръчвате. Та нали в нито едно отношение не се оказах по–долу от вашите знаменити+ апостоли, макар да съм нищо във вашите очи.+ 12 Наистина, вие сами видяхте доказателствата за това, че съм апостол,+ изявени чрез цялата издръжливост,+ знаменията, чудесата и могъщите дела.+ 13 Защото в какво отношение останахте по–долу от другите сборове, освен че аз не ви бях в тежест?+ Милостиво ми простете тази грешка.

14 Ето вече за трети път+ съм готов да дойда при вас, но пак няма да съм ви в тежест. Защото не търся притежанията ви,+ а вас. Нали не децата+ са задължени да събират средства за родителите си, а родителите за децата си.+ 15 А аз с радост ще изразходвам всичко и ще бъда изразходван докрай за душите ви.+ Ако ви обичам толкова много, нима вие трябва да ме обичате по–малко? 16 Във всеки случай не ви бях в тежест.+ И въпреки това вие казвате, че съм бил „хитрец“ и съм ви впримчил „с измама“.+ 17 Но чрез нито един от онези, които изпратих при вас, не ви използвах за своя изгода, нали? 18 Аз насърчих Тит да дойде при вас и изпратих и брата с него. Тит изобщо не ви използва за своя изгода, нали?+ Нима ние не проявявахме един и същи дух?+ И нима не постъпвахме по един и същи начин?

19 Нима през цялото това време си мислехте, че се защитаваме пред вас? Всъщност ние говорим пред Бога като последователи на Христос. Но всичко е за вашето укрепване, любими мои.+ 20 Защото се страхувам да не би, когато дойда,+ да ви намеря такива, каквито не бих искал, и да се окажа за вас такъв, какъвто вие не бихте искали. Страхувам се да не би да намеря разпри, завист,+ гневни изблици, кавги, обидни думи за другите, разнасяне на слухове, високомерие, смут.+ 21 Да не би, когато дойда пак, моят Бог да ме унижи сред вас и аз да скърбя за онези мнозина, които преди съгрешиха,+ но не се разкаяха за това, че живееха в нечистота, блудство+ и разпуснато поведение.+