Римляни
11 Тогава питам: нима Бог отхвърли своя народ?+ В никакъв случай! Защото и аз съм израилтянин,+ от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.+ 2 Бог не отхвърли своя народ, към който първо насочи вниманието си.+ Нима не знаете какво казва Писанието относно Илия, когато се оплакваше на Бога от Израил?+ 3 „Йехова, убиха пророците ти, разрушиха олтарите ти. Само аз останах, а сега и моята душа искат да вземат.“+ 4 Но какво му казва Бог?+ „Оставил съм си седем хиляди души, които не паднаха на колене пред Ваал.“+ 5 Така и в днешно време се появи един остатък,+ избран+ благодарение на незаслужената милост. 6 Но ако това е според незаслужената милост,+ тогава вече не е според делата,+ иначе незаслужената милост вече не е незаслужена милост.+
7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше усърдно,+ но избраните+ го получиха. А сетивата на останалите бяха притъпени,+ 8 както е записано: „Бог им даде дух на дълбок сън,+ очи, за да не виждат, и уши, за да не чуват, дори и до днес.“+ 9 И Давид казва: „Нека тяхната трапеза* стане за тях примка, капан, препятствие и възмездие.+ 10 Нека очите им бъдат помрачени, така че да не виждат, и гърбовете им да бъдат винаги превити.“+
11 Затова питам: дали се препънаха и така паднаха?+ В никакъв случай! Но чрез тяхната погрешна стъпка+ идва спасение за хората от народите,+ та това да ги накара да ревнуват.+ 12 Но ако тяхната погрешна стъпка означава богатство за света и ако намаляването им означава богатство за хората от народите,+ то колко повече това ще се отнася за пълния им брой!+
13 А аз сега говоря на вас, които сте от народите. Тъй като съм апостол+ за народите,+ аз прославям+ своята служба,+ 14 та ако мога по някакъв начин да накарам онези, които са моя плът, да ревнуват и така да спася+ някои от тях.+ 15 Защото ако тяхното отхвърляне+ означава помирение+ за света, тогава какво друго ще означава тяхното приемане освен преминаване от смърт към живот? 16 А и ако първите плодове+ от тестото са свети, тогава е свято и цялото тесто, и ако коренът е свят,+ то и клоните са свети.
17 Но щом някои от клоните бяха отрязани, а ти, макар и дива маслина, беше присаден между тях+ и споделяш с тях сочния корен+ на маслината,+ 18 тогава не тържествувай над клоните. Ако обаче тържествуваш над тях,+ тогава си спомни, че не ти носиш корена,+ а коренът носи тебе.+ 19 Ще кажеш обаче: „Клоните бяха отрязани,+ за да бъда присаден аз.“+ 20 Добре! Те бяха отрязани, защото им липсваше вяра,+ а ти стоиш поради вярата си.+ Остави тези високомерни мисли,+ а изпитвай страх!+ 21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.+ 22 Виж тогава милостта+ и строгостта+ на Бога. Спрямо падналите се проявява строгост,+ но спрямо тебе се проявява милостта на Бога, разбира се, ако останеш+ в неговата милост, иначе ти също ще бъдеш отсечен.+ 23 А и те, ако не останат в своето неверие, също ще бъдат присадени,+ защото Бог може да ги присади отново. 24 Понеже ако ти беше отрязан от маслина, която е дива по природа, и против природата беше присаден+ на градинска маслина, то колко по–лесно естествените клони ще бъдат присадени на своята маслина!+
25 Защото, братя, не искам да оставате в неведение относно тази свещена тайна,+ за да не смятате себе си за разумни: сетивата на някои от Израил ще са притъпени,+ докато не влезе пълният брой+ на хората от народите.+ 26 И по този начин целият Израил+ ще бъде спасен. Както е записано: „Избавителят ще дойде от Сион+ и ще отвърне безбожните дела от Яков.+ 27 И това е договорът, който ще сключа с тях,+ когато премахна греховете им.“+ 28 Наистина, що се отнася до добрата новина, те са врагове, което е за ваша полза,+ но що се отнася до избирането, те са обичани от Бога заради прадедите си.+ 29 Защото Бог няма да съжалява+ за това, че е дал даровете, нито че е извършил призоваването. 30 Защото както и вие някога бяхте непослушни+ на Бога, но сега заради тяхното непослушание+ е проявена милост към вас,+ 31 така и те са непослушни сега и именно това е причината за милостта към вас,+ за да може и на тях да им бъде оказана милост. 32 Понеже Бог затвори всички тях в непослушанието,+ за да прояви милост към всички тях.+
33 О, колко дълбоки са богатството,+ мъдростта+ и познанието+ на Бога! Колко са неизследими неговите присъди+ и непроследими пътищата му! 34 Понеже „кой е познал ума на Йехова+ или кой е станал негов съветник“?+ 35 Или „кой му е дал пръв нещо, та сега да му се връща“?+ 36 Защото всичко е от него, чрез него и за него.+ Негова да бъде славата завинаги!+ Амин.