Битие
50 Тогава Йосиф се наведе над лицето на баща си,+ плака над него и го целува.+ 2 После Йосиф заповяда на служителите си, на лекарите, да балсамират+ баща му. И лекарите балсамираха Израил. 3 За това им бяха необходими цели четирийсет дни, защото толкова дни им бяха необходими за балсамирането според обичая им. И египтяните плакаха за него седемдесет дни.+
4 А когато минаха дните за оплакването му, Йосиф говори пред хората от дома на фараона, като каза: „Ако съм намерил благоволение в очите ви,+ говорете на фараона и му кажете следното: 5 ‘Баща ми ме закле,+ като ми каза: „Виж, аз умирам.+ Погреби ме+ в моето погребално място, което си изкопах в ханаанската земя!“+ Затова, моля те, пусни ме да отида и да погреба баща си, след което ще се върна тук!’“ 6 А фараонът каза: „Отиди и погреби баща си, както си се заклел пред него!“+
7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си и го придружаваха всички служители на фараона, старейшините+ на неговия дом и всички старейшини на египетската земя, 8 а също и всички хора от дома на Йосиф, както и братята му и хората от дома на баща му.+ Само малките им деца, както и стадата им едър и дребен рогат добитък останаха в гесенската земя. 9 С него тръгнаха и колесници+ и конници, така че шествието беше много голямо. 10 И те стигнаха до хармана+ Атад, който беше в областта на Йордан,+ и там направиха много голямо и тъжно оплакване, и седем дни Йосиф извършваше обичаите, свързани с жалеенето за баща му.+ 11 Като видяха жалейните обичаи, извършени на хармана Атад, жителите на тази земя, ханаанците, възкликнаха: „Какво голямо оплакване правят египтяните!“ Така това място в областта на Йордан беше наречено Авел–мицраим*.+
12 И синовете му направиха точно както той им беше заповядал.+ 13 Така че синовете му го занесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата в имота Махпелах, имотът, който Авраам купи за погребално място от хета Ефрон срещу Мамре.+ 14 След това, след като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които тръгнаха с него, за да погребе баща си.
15 Като видяха, че баща им умря, братята на Йосиф казаха: „Възможно е Йосиф да таи омраза спрямо нас+ и да си върне за цялото онова зло, което му причинихме.“+ 16 Затова те предадоха на Йосиф една заповед, казвайки: „Преди смъртта си баща ти ни заповяда следното: 17 ‘Кажете това на Йосиф: „Моля те, прости+ престъплението и греха на своите братя, които ти причиниха зло!“’+ Затова сега те молим, прости престъплението на служителите на бащиния си Бог!“+ А Йосиф заплака с глас, когато му казаха това. 18 После и братята му дойдоха, паднаха на земята пред него и казаха: „Ето, ние сме твои роби!“+ 19 Но Йосиф им каза: „Не се страхувайте! Да не би аз да съм на мястото на Бога?+ 20 Вие бяхте замислили зло против мене, но Бог го промени в добро, за да направи онова, което става днес, и да спаси живота на много хора.+ 21 Затова не се страхувайте! Аз ще продължавам да снабдявам с храна и вас, и децата ви.“+ С тези думи той ги успокои и им вдъхна увереност.
22 И Йосиф продължи да живее в Египет, той и семейството на баща му. И живя общо сто и десет години. 23 И доживя да види синовете на Ефрем до третото поколение,+ а също и синовете на Махир,+ синът на Манасия. Те се родиха на коленете+ на Йосиф. 24 Накрая Йосиф каза на братята си: „Умирам, но няма съмнение, че Бог ще насочи вниманието си към вас+ и ще ви изведе от тази земя, и ще ви заведе в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков чрез клетва.“+ 25 И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: „Няма съмнение, че Бог ще насочи вниманието си към вас. И като стане това, отнесете моите кости оттук!“+ 26 След това Йосиф умря на сто и десет години, и тялото му беше балсамирано+ и сложено в ковчег в Египет.