Римляни
4 Щом това е така, то какво да кажем за Авраам, нашият прародител+ по плът? 2 Ако Авраам беше обявен за праведен поради делата си,+ щеше да има основания да се хвали, но не и пред Бога. 3 Защото какво казва Писанието? „Авраам повярва в Йехова и заради това беше сметнат за праведен.“+ 4 Но заплатата на онзи, който работи,+ не му се дава като незаслужена милост,+ а като нещо, което му се дължи.+ 5 От друга страна, който не се уповава на делата си, но вярва+ в онзи, който обявява безбожния за праведен, е смятан за праведен заради вярата си.+ 6 Точно както Давид говори за щастието на човека, когото Бог смята за праведен независимо от делата му: 7 „Щастливи са онези, чиито беззакония са простени+ и чиито грехове са покрити.+ 8 Щастлив е човекът, за чийто грях Йехова няма да държи сметка.“+
9 Тогава дали това щастие е само за обрязаните, или и за необрязаните?+ Защото казваме: „Заради вярата си Авраам беше сметнат за праведен.“+ 10 Но при какви обстоятелства стана това? Когато беше обрязан, или когато беше необрязан?+ Не когато беше обрязан, а когато беше необрязан. 11 И той получи за знак+ обрязването като потвърждение* за праведността чрез вярата, която имаше, докато беше необрязан, за да бъде баща+ на всички, които имат вяра,+ докато са необрязани, та да бъдат сметнати за праведни, 12 а също и баща на обрязано потомство, не само на онези, които се придържат към обрязването, но и на онези, които следват стъпките на тази вяра, която имаше нашият баща+ Авраам, още докато беше необрязан.
13 Защото не чрез закон Авраам или неговото потомство получи обещанието,+ че ще наследи един свят, а чрез праведността, идваща от вяра.+ 14 Защото ако наследници са онези, които се придържат към закона, вярата е безполезна и обещанието е отменено.+ 15 Всъщност Законът поражда гняв,+ но където няма закон, няма и престъпление.+
16 Ето защо обещанието+ беше дадено поради вярата, според незаслужената милост,+ и така то е сигурно за цялото му потомство,+ не само за онези, които се придържат към Закона, но и за онези, които се придържат към вярата на Авраам. (Той е баща+ на всички нас, 17 както е записано: „Поставих те за баща на много народи.“)+ Това стана пред онзи, в когото той вярваше, пред Бога, който съживява мъртвите+ и който казва, че съществува онова, което още не съществува.+ 18 Макар че нямаше основания за надежда, той се надяваше и вярваше,+ че ще стане баща на много народи+ в съгласие с казаното: „Толкова многобройно ще бъде твоето потомство.“+ 19 И макар че вярата му не отслабна, той имаше предвид, че тялото му е вече мъртво,+ понеже беше на сто години,+ а също и че утробата на Сара е мъртва.+ 20 Но поради Божието обещание+ не се разколеба, нито изгуби вяра,+ а чрез вярата си придоби сила,+ като отдаде слава на Бога 21 и беше напълно уверен, че Той може да изпълни онова, което е обещал.+ 22 Затова и „беше сметнат за праведен“.+
23 Но това „беше сметнат“+ не беше записано само заради него,+ 24 а и заради нас, които сме определени да бъдем сметнати за праведни, защото вярваме в онзи, който възкреси Господаря ни Исус от мъртвите.+ 25 Той беше предаден заради нашите прегрешения+ и беше възкресен, за да бъдем обявени за праведни.+