Рут

2 А Ноемин имаше роднина+ от семейството на мъжа си Елимелех. Той беше много богат+ човек и се казваше Вооз.+

2 След време моавката Рут каза на Ноемин: „Моля те, позволи ми да отида на нивите, за да паберкувам*+ класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение.“ А Ноемин ѝ отговори: „Отиди, дъще моя.“ 3 Тогава Рут тръгна и като влезе в нивите, започна да паберкува след жетварите.+ Така тя попадна на нивата на Вооз,+ който беше от семейството на Елимелех.+ 4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: „Йехова да бъде с вас!“+ А те му отговориха: „Йехова да те благослови!“+

5 И Вооз+ попита младия мъж, който беше поставен да надзирава жетварите: „Чия е тази млада жена?“ 6 А младият мъж, поставен над жетварите, отговори с думите: „Тя е моавка.+ Върна се заедно с Ноемин от моавската земя.+ 7 И ни каза: ‘Позволете ми, моля ви, да паберкувам!+ Ще събирам от пожънатите класове след жетварите.’ И тя влезе в нивата, на крак е от сутринта и едва сега седна в колибата да си почине за малко.“+

8 По–късно Вооз каза на Рут: „Чуй ме, дъще моя, не отивай да паберкуваш на друга нива,+ остани тук и стой близо до моите жетварки.+ 9 Виж на коя нива ще жънат те и отиди с тях. Заповядах на момчетата да не те докосват.+ Когато ожаднееш, отиди при съдовете и пий от водата, която те ще извадят.“+

10 И падайки по очи, тя се поклони до земята,+ като му каза: „Как така аз, макар и чужденка, намерих благоволение в твоите очи и ти ми обръщаш внимание?“+ 11 А Вооз ѝ отговори с думите: „Научих+ за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си,+ и как си напуснала баща си и майка си и родината си, и си дошла при народ, който преди не си познавала.+ 12 Нека Йехова възнагради постъпките ти+ и нека Йехова, Богът на Израил, под чиито крила дойде да търсиш убежище,+ ти даде пълна награда.“+ 13 Тогава тя каза: „Позволи ми да остана в твоето благоволение, господарю мой, защото ти ме утеши и с думите си вдъхна увереност+ на своята робиня, въпреки че не съм една от твоите жетварки.“+

14 И когато стана време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела, яж хляб+ и топи залъка си в оцета.“ Така че тя седна до жетварите, той ѝ подаде печено зърно+ и тя яде до насита, и дори ѝ остана още. 15 После тя започна да паберкува.+ А Вооз заповяда на момчетата си: „Оставете я да паберкува и сред пожънатите класове и не я закачайте,+ 16 дори изваждайте от снопите класове за нея и ги оставяйте след себе си, за да ги взема,+ и не я укорявайте.“

17 И до вечерта тя паберкуваше на нивата,+ след което очука+ събраното и то беше около една ефа*+ ечемик. 18 И като взе всичко, тя отиде в града и свекърва ѝ видя колко беше събрала. После Рут извади храната, която ѝ беше останала,+ след като се беше наситила, и я даде на Ноемин.

19 Тогава свекърва ѝ я попита: „Къде паберкува днес и на чия нива работи? Нека бъде благословен онзи, който ти обърна внимание!“+ И Рут каза на свекърва си при кого е работила: „Мъжът, при когото работих днес, се казва Вооз.“ 20 И Ноемин каза на своята снаха: „Нека Йехова благослови онзи,+ който не лиши от милостта+ си* живите и мъртвите.“+ И Ноемин добави: „Този човек ни е роднина.+ Той е един от онези, които могат да ни откупят.“+ 21 Тогава моавката Рут продължи: „Той ми каза още: ‘Стой близо до моите хора, докато ожънат всичките ми ниви.’“+ 22 А Ноемин+ каза на снаха си Рут:+ „По–добре е, дъще моя, да ходиш с неговите жетварки, за да не те закача някой в друга нива.“+

23 Така че тя ходеше с жетварките на Вооз да паберкува, докато жетвата на ечемика+ и жетвата на пшеницата свършиха. И Рут живееше със свекърва си.+