Деяния

16 Павел пристигна в Дервия, а след това отиде в Листра. Там имаше един ученик на име Тимотей; майка му беше вярваща юдейка, а баща му беше грък. 2 Братята в Листра и Икония говореха добре за него 3 и Павел поиска да го вземе със себе си; но първо го обряза, защото всички юдеи по тези места знаеха, че баща му е грък. 4 Те пътуваха по градовете и предаваха на братята решенията на апостолите и старейшините в Йерусалим, за да ги спазват. 5 Така вярата на братята и сестрите укрепваше и те всеки ден ставаха все повече.

6 После минаха през Фригия и Галатия, защото светият дух им беше забранил да проповядват посланието в Азия*. 7 Стигнаха до Мизия и се опитаха да отидат във Витиния, но чрез духа Исус не им позволи. 8 Затова продължиха през Мизия и стигнаха до Троада. 9 През нощта Павел получи видение — пред него стоеше един македонец и го молеше: „Ела в Македония* и ни помогни!“. 10 Веднага след като Павел получи видението, тръгнахме за Македония, защото разбрахме, че Бог ни казва да проповядваме добрата новина там.

11 Отплавахме от Троада и отидохме директно в Самотрак, а на следващия ден в Неапол. 12 Оттам отидохме в римската колония Филипи, главния град в тази част на Македония, и останахме няколко дни. 13 В събота излязохме от града и отидохме до една река, понеже мислехме, че там е място за молитва. Седнахме и започнахме да проповядваме на жените, които се бяха събрали. 14 Сред тях беше една поклонничка на Бога от град Тиатир на име Лидия, която беше продавачка на пурпурни* дрехи*. Тя ни слушаше и Йехова* ѝ помогна* да приеме това, което говореше Павел. 15 След като се покръсти заедно с всички в дома си, тя ни помоли: „Ако смятате, че съм вярна на Йехова*, елате и останете в дома ми!“. И просто ни накара да отидем у тях.

16 Един ден, като отивахме към мястото за молитва, срещнахме една прислужница. Тя беше обсебена от зъл дух, който ѝ даваше способност да предсказва бъдещето, и така носеше голяма печалба на господарите си. 17 Момичето вървеше след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ви известяват как можете да се спасите“. 18 Тя викаше така дни наред. Накрая на Павел му омръзна, затова той се обърна и каза на духа: „Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея!“. И той веднага излезе.

19 Когато господарите ѝ видяха, че вече няма да има откъде да печелят пари, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара при властите. 20 Заведоха ги при градските управители* и казаха: „Тези мъже нарушават спокойствието на хората в града ни. Те са юдеи 21 и проповядват обичаи, които не ни е позволено да приемаме или да спазваме, защото сме римляни“. 22 Тогава тълпата се възмути, а градските управители разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с пръчки. 23 Биха ги много, след това ги хвърлиха в затвора и заповядаха на пазача да ги пази добре. 24 Като получи тази заповед, той ги хвърли във вътрешната част на затвора и окова краката им с дървени окови.

25 Около полунощ Павел и Сила се молеха и възхваляваха Бога с песен и затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж стана силно земетресение и целият затвор се разтресе. В същия момент вратите се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 Пазачът се събуди и видя, че вратите на затвора са отворени. Тогава извади меча си и искаше да се самоубие, защото си мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика силно: „Не, недей! Всички сме тук!“. 29 Тогава той помоли да му дадат лампи, втурна се вътре и разтреперен, падна на колене пред Павел и Сила. 30 После ги изведе навън и ги попита: „Какво трябва да направя, за да се спася?“. 31 Те отговориха: „Вярвай в Господаря Исус и ще се спасите и ти, и семейството ти!“. 32 Тогава проповядваха посланието на Йехова* на него и на всички от дома му. 33 Същата нощ той ги заведе да им измие раните. След това веднага се покръсти заедно с цялото си семейство. 34 После ги заведе в къщата си и им сложи да ядат. И той и цялото му семейство много се радваха, че са повярвали в Бога.

35 На сутринта градските управители изпратиха служителите си да кажат на пазача: „Освободи мъжете!“. 36 Тогава той предаде думите им на Павел: „Градските управители изпратиха хора да ви освободят. Отидете си с мир“. 37 Но Павел каза: „Те ни биха публично и ни хвърлиха в затвора, без да сме осъдени, въпреки че сме римски граждани. А сега искат да ни изгонят тайно?! Не може така! Да дойдат и сами да ни изведат!“. 38 Служителите предадоха думите му на градските управители. Като чуха, че Павел и Сила са римляни, те се уплашиха. 39 Затова дойдоха и им се извиниха. След това ги изведоха навън и ги помолиха да напуснат града. 40 Но щом излязоха от затвора, те отидоха в къщата на Лидия. Там се видяха с братята, насърчиха ги и тръгнаха.