Йов
39 Знаеш ли кога на планинските кози им идва времето да раждат по скалите?+
Виждаш ли кошутите, когато са обхванати от родилни болки?+
2 Можеш ли да преброиш месеците, през които носят рожбата си,
и знаеш ли кога е определеното време, в което трябва да родят?
3 Те се навеждат, когато раждат малките си,
когато се освобождават от болките.
4 Децата им заякват и растат в полето,
отделят се от тях и не се връщат вече.
5 Кой е пуснал зебрата+ на свобода
и кой е отвързал въжетата на дивото магаре,
6 чийто дом сложих в пустинната равнина
и чието жилище построих в солената страна?+
10 Ще вържеш ли дивия бик с въжета, за да оре,
ще иска ли той да тегли брана+ в долината, вървейки след тебе?
11 Ще му се довериш ли заради голямата му сила
и ще му възложиш ли своята тежка работа?
12 Ще разчиташ ли на него, че ще събере зърното ти
и ще го докара на хармана ти?
14 Тя оставя яйцата си на земята,
топли ги в пръстта
15 и забравя, че нечий крак може да ги стъпче,
че някое диво животно може да ги смачка.
16 Тя се отнася сурово към своите деца, сякаш не са нейни+ —
трудът ѝ е напразен, защото не трепери над тях.
18 Но когато вдигне високо крилете си,
тя се присмива на коня и на ездача му.
21 Той рие с копито+ земята в долината, изправя се на задните си крака със сила
и излиза без страх срещу оръжията.+
23 В него се удря, потропвайки, колчанът със стрелите,
острието на дългото копие и късото копие.
24 С тропот и вълнение копитата му поглъщат земята
и от радост той не може да повярва, че чува звука на рога.
25 Щом надуят рога, той изцвилва от вълнение,
отдалече усеща мириса на битката,
силните гласове на предводителите и бойните викове.+
26 Нима поради твоята мъдрост соколът се рее в небесата
и разперва криле срещу южния вятър?