Акробати по планинските скали

ДРЕВНИЯТ град Енгади и околната едноименна пустиня били разположени по протежението на западния бряг на Мъртво море. Скалистите проходи и урвите в тази местност осигуряват идеален дом за дивата коза от Обетованата земя, подобна на показаните тук.

Това създание, стъпило здраво на четирите си крака, е сред чудесата на животинския свят. Да отворим Библията и да разгледаме по–отблизо това удивително животно.

„Високите планини са на дивите кози“

Така пял псалмистът. (Псалм 104:18) Дивите кози са добре подготвени за живот на високи места! Те са изключително пъргави и се движат уверено и бързо по скалните зъбери. Това се дължи отчасти на устройството на техните копита. Разцепеното копито може да се разтваря под тежестта на козата, като по този начин ѝ позволява да се закрепва стабилно, когато стои на тесен скален ръб или се движи по него.

Дивите кози пазят също и изключително равновесие. Те могат да правят дълги скокове и да се приземяват на скална издатина, едва побираща четирите им крака. Биологът Дъглас Чадуик веднъж наблюдавал как един друг вид дива коза използувала своето умение да пази равновесие, за да избегне капана на една твърде тясна скална издатина, върху която не би могла да се обърне. Той разказва: „След като погледна най–близката издатина, която беше на около 120 метра под нея, козата застана здраво на предните си крака и бавно прехвърли задната си част над главата си, опирайки с крака на скалната стена, сякаш че правеше колело през глава. Затаих дъх, козата продължи, докато задните ѝ крака стъпиха долу, така че тя се озова с лице към посоката, от която беше дошла.“ (National Geographic [„Нешънъл джиографик“]) Не е чудно, че дивите кози са наречени „акробатите по планинските скали“!

„Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози?“

Дивите кози са много плахи създания. Те предпочитат да живеят далеч от човека. В действителност на хората им е трудно да се приближат достатъчно, за да ги наблюдават в естествената им среда. Затова Собственикът на „зверовете, които са по хиляди планини“, могъл с право да попита човека Йов: „Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите?“ — Псалм 50:10, NW; Йов 39:1.

Даденият от Бога инстинкт казва на женската дива коза кога е време да роди. Тя намира едно защитено място и ражда едно или две малки, обикновено в края на май или през юни. Новородените малки стъпват здраво на краката си само след няколко дни.

„Обичлива кошута и прелестна дива коза“

Мъдрият цар Соломон подканял съпрузите: „Весели се с жената на младостта си, обичлива кошута и прелестна дива коза.“ (Притчи 5:18, 19, NW) Тези думи не били предназначени да подценят жените. Явно Соломон имал предвид красотата, грацията и други забележителни качества, които притежават тези животни.

Дивата коза е сред безбройните „живи души“, които дават поразително свидетелство за мъдростта на Създателя. (Битие 1:24, 25, NW) Не сме ли щастливи, че Бог ни е обкръжил с толкова много прелестни създания?

[Информация за източника на снимката на страница 24]

С разрешението на Атинския университет