Лука

4 И изпълнен със свети дух, Исус тръгна от река Йордан и беше воден от духа из пустинята+ 2 четирийсет дни,+ и беше изкушаван+ от Дявола. Освен това той не яде нищо през тези дни и когато те изтекоха, огладня. 3 Тогава Дяволът му каза: „Ако си Божи син, кажи на този камък да стане хляб.“ 4 Но Исус му отговори: „Записано е: ‘Не само с хляб ще живее човек.’“+

5 Тогава Дяволът го заведе на високо място и в един миг му показа всички царства на света*, 6 и му каза: „Ще ти дам цялата власт+ над тях, а също и тяхната слава, защото е предоставена на мене и аз я давам на когото поискам.+ 7 Така че ако ми се поклониш,+ всичко това ще е твое!“ 8 Исус му отговори: „Записано е: ‘На своя Бог, Йехова,+ трябва да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.’“+

9 Тогава той го заведе в Йерусалим, качи го върху външната стена+ на храма и му каза: „Ако си Божи син, хвърли се оттук долу,+ 10 защото е записано: ‘Той ще даде на своите ангели заповед относно тебе, да те пазят’,+ 11 и още ‘Те ще те носят на ръце, та никога да не удариш крака си в камък’.“+ 12 Исус му отговори с думите: „Казано е: ‘Да не подлагаш своя Бог, Йехова, на изпитание.’“+ 13 И като свърши с всички изкушения, Дяволът се оттегли от него до друг удобен случай.+

14 А Исус се върна в Галилея,+ изпълнен със силата на духа. И из цялата околност говореха добре за него.+ 15 И той започна да поучава в техните синагоги и всички му отдаваха почит.+

16 И той стигна до Назарет,+ където беше отраснал, и според обичая си в съботния ден* влезе в синагогата+ и стана да чете. 17 Подадоха му свитъка на пророк Исаия и като отвори свитъка, намери мястото, където беше записано: 18 „Духът на Йехова+ е върху мене, защото той ме помаза да известя добра новина на бедните, изпрати ме да проповядвам освобождение на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да освободя угнетените,+ 19 да проповядвам годината на благоволението* на Йехова.“+ 20 И той нави свитъка, върна го на служителя и седна, а очите на всички в синагогата бяха вперени в него. 21 И той им каза: „Днес се изпълниха тези думи от Писанието, които току–що чухте.“+

22 И всички те говореха добре за него и се чудеха на привлекателните думи,+ които излизаха от устата му, като казваха: „Това не е ли синът на Йосиф?“+ 23 Тогава той се обърна към тях: „Няма съмнение, че ще приложите към мене следните думи: ‘Лекарю,+ излекувай себе си!’ И ще кажете: ‘Направи и тук, в своето родно място,+ нещата,+ за които чухме, че са станали в Капернаум.’“+ 24 И продължи: „Наистина, казвам ви, никой пророк не е приет в родното си място. 25 Ето, казвам ви истината: имаше много вдовици в Израил в дните на Илия, когато небето беше затворено за три години и шест месеца, така че голям глад сполетя цялата тази земя,+ 26 но Илия не беше изпратен при нито една от тези жени, а в Сарепта,+ в сидонската земя, при една вдовица. 27 И имаше много прокажени в Израил по времето на пророк Елисей, обаче не беше очистен нито един от тях, а сириецът Нееман.“+ 28 И всички, които бяха в синагогата и чуха това, се изпълниха с гняв+ 29 и се надигнаха, изкараха го вън от града и го заведоха до ръба на планинския склон, върху който беше построен градът им, за да го хвърлят оттам.+ 30 Но той си проправи път сред тях и си отиде.+

31 И слезе в Капернаум,+ град в Галилея. И поучаваше там в събота, 32 и хората бяха смаяни от начина му на поучаване,+ защото говореше с власт.+ 33 А в синагогата имаше един мъж, обзет от дух,+ от нечист демон, и той викаше със силен глас: 34 „Какво общо имаме ние с тебе,+ Исусе Назарянино?+ Дойде да ни унищожиш ли? Знам+ много добре кой си — онзи, който е свят и изпратен от Бога.“+ 35 Но Исус го смъмри с думите: „Замълчи и излез от него!“ И след като хвърли мъжа на земята пред тях, демонът излезе от него, без да го нарани.+ 36 Тогава всички бяха обзети от почуда и един на друг си казваха: „Какви думи! С власт и сила той заповядва на нечистите духове и те излизат!“+ 37 Така вестта за него продължи да се разпространява до всяко място в околността.+

38 След като излезе от синагогата, той отиде в дома на Симон. А тъщата на Симон беше измъчвана от изгаряща треска и те го помолиха да ѝ помогне.+ 39 И той се наведе над нея, смъмри треската+ и тя я напусна. А жената стана веднага и започна да им прислужва.+

40 Но когато слънцето залязваше, всички, които имаха близки, болни от различни болести, ги доведоха при него. И като полагаше ръце върху всеки един от тях, той ги лекуваше.+ 41 От много от тях излизаха и демони,+ като викаха и казваха: „Ти си Божият син.“+ Но той ги смъмряше и не им позволяваше да говорят,+ защото знаеха, че той+ е Христос.+

42 А когато се съмна, той излезе и отиде на уединено място.+ Множествата обаче го търсеха навсякъде и като дойдоха при него, го молеха да не си тръгва. 43 Но той им каза: „И в други градове трябва да известя добрата новина за Божието царство, защото за това бях изпратен.“+ 44 И той проповядваше по синагогите в Юдея.+