Лука

8 Скоро след това той тръгна от град на град и от село на село, като проповядваше и известяваше добрата новина за Божието царство.+ И дванайсетте бяха с него, 2 а също и някои жени,+ които той беше излекувал от зли духове и от болести — Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем демони,+ 3 Йоана,+ съпругата на Хуза, който беше главен служител на Ирод, както и Сузана и много други жени, които се грижеха за нуждите им, използвайки притежанията си.

4 И когато към онези, които вървяха с него от град на град, се присъедини голямо множество, той разказа една притча:+ 5 „Един сеяч излезе да засее семето си. И като сееше, част от семената паднаха покрай пътя и бяха стъпкани, и птиците ги изкълваха.+ 6 Други паднаха на каменисти места и след като поникнаха, изсъхнаха, защото им липсваше влага.+ 7 А трети паднаха сред тръните и тръните, които израснаха заедно с тях, ги задушиха.+ 8 Четвърти пък паднаха върху добра почва и като поникнаха, дадоха плод сто пъти повече от посятото.“+ След като каза тези неща, той възкликна: „Който има уши да слуша, нека слуша.“+

9 Но учениците му го попитаха какво означава тази притча.+ 10 Той отговори: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на Божието царство, но на останалите всичко се дава чрез притчи,+ та макар че гледат, да не виждат, и макар че слушат, да не разберат значението.+ 11 Ето какво означава притчата:+ семето е словото на Бога.+ 12 Семената, които падат покрай пътя, са хората, които чуват,+ но после идва Дяволът+ и отнема словото от сърцата им, за да не повярват и да не бъдат спасени.+ 13 Семената върху каменистите места са хората, които като чуят словото, го приемат с радост, но нямат корен. Вярват известно време, но като дойде време на изпитания, отпадат от вярата.+ 14 А семената, посети сред тръните, са хората, които чуват, но понеже вниманието им бива отклонено от грижите, богатството и удоволствията+ на този живот, те биват изцяло задушени и не дават зрели плодове.+ 15 Що се отнася до семената, посети в добра почва, това са хората с хубаво и добро сърце,+ които след като чуят словото, го задържат в себе си и дават плодове с издръжливост.+

16 Никой, след като запали светилника, не го покрива със съд, нито пък го слага под леглото, но го вдига на поставка, за да могат онези, които влизат, да видят светлината.+ 17 Защото каквото е пазено тайно,+ накрая ще бъде разкрито, и каквото е скрито грижливо, накрая ще стане известно и ще излезе наяве.+ 18 Затова внимавайте как слушате, защото който има, още ще му се даде,+ а който няма, ще му се вземе дори онова, което си мисли, че има.“+

19 И ето, майка му и братята му+ отиваха към него, но заради множеството не можеха да стигнат до него.+ 20 Тогава му съобщиха: „Майка ти и братята ти са отвън и искат да те видят.“+ 21 А той им отговори с думите: „Майка ми и братята ми са онези, които чуват словото на Бога и го вършат.“+

22 Един ден той се качи в една лодка с учениците си и им каза: „Да отидем на другия бряг на езерото.“ И отплаваха.+ 23 Но докато плаваха, той заспа. И върху езерото се спусна силна буря, лодката започна да се пълни с вода, така че те бяха в опасност.+ 24 Накрая отидоха при него и го събудиха с думите: „Учителю, Учителю, загиваме!“+ Като стана, той смъмри+ вятъра и бушуващите води и те се укротиха, и настъпи тишина. 25 Тогава той им каза: „Къде е вярата ви?“ Но обзети от страх, те се удивляваха, говорейки си един на друг: „Кой е този човек, че заповядва дори на вятъра и на вълните, и те му се подчиняват?“+

26 И те стигнаха до геразинската област, която е срещу Галилея.+ 27 И като слезе на брега, го пресрещна един човек от града, който беше обсебен от демони, от доста време не беше обличал дрехи и не живееше в дом, а сред гробниците.+ 28 Като видя Исус, той извика, падна в краката му и каза със силен глас: „Какво общо имам аз с тебе,+ Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля те да не ме мъчиш!“+ 29 (Тъй като той беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека, понеже от доста време го държеше в плен+ и мъжът многократно беше връзван с вериги и окови и поставян под стража, но винаги късаше оковите и демонът го караше да отива на уединени места.) 30 Исус го попита: „Как се казваш?“ Той отговори: „Легион.“ Защото много демони бяха влезли в него.+ 31 А те му се молеха+ да не ги изпраща в бездната.+ 32 И ето, по планинския склон пасеше голямо стадо свине,+ така че те го помолиха настойчиво да им позволи да влязат в тях.+ И той им позволи. 33 Тогава демоните излязоха от мъжа и влязоха в свинете, и стадото се хвърли от ръба на пропастта в езерото и се удави.+ 34 А като видяха какво стана, свинарите избягаха и съобщиха за случилото се в града и в околностите.+

35 Тогава хората отидоха да видят какво беше станало. Дойдоха при Исус и видяха как мъжът, от когото бяха излезли демоните, облечен и вече на себе си, седи в краката на Исус, и се уплашиха.+ 36 А онези, които бяха видели това, им разказаха как обсебеният от демони човек беше излекуван.+ 37 И цялото множество от геразинската област го помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх.+ Тогава той се качи на лодката и се канеше да отплава оттам. 38 Но мъжът, от когото бяха излезли демоните, го молеше настойчиво да остане с него, а той го отпрати с думите:+ 39 „Върви си вкъщи и разказвай навсякъде какви неща извърши Бог за тебе.“+ И той си тръгна, като известяваше по целия град какви неща направи за него Исус.+

40 Когато Исус се върна, множеството го прие сърдечно, защото всички го очакваха.+ 41 И ето, дойде един мъж на име Яир, който беше председател на синагогата. И падна в краката на Исус и му се молеше да влезе в дома му,+ 42 защото единствената му дъщеря, която беше на около дванайсет години, умираше.+

А докато той вървеше натам, множеството го притискаше отвсякъде.+ 43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение+ и никъде не беше намерила лек,+ 44 се приближи зад него и докосна края+ на горната му дреха,+ и веднага кръвотечението ѝ спря.+ 45 Затова Исус попита: „Кой ме докосна?“+ И когато всички отрекоха, Петър каза: „Учителю, множеството те обгражда и притиска отвсякъде.“+ 46 Но Исус каза: „Някой ме докосна, защото усетих, че от мене излезе сила.“+ 47 Като видя, че не е останала незабелязана, жената дойде разтреперана, падна в краката му и пред всички разкри причината, поради която го беше докоснала, и как веднага беше излекувана.+ 48 А той ѝ каза: „Дъще, твоята вяра те излекува,+ отиди си с мир.“+

49 Още докато той говореше, дойде един човек от дома на председателя на синагогата и каза: „Дъщеря ти умря, недей да притесняваш повече учителя.“+ 50 Като чу това, Исус му отговори: „Не се страхувай, само имай вяра+ и дъщеря ти ще бъде спасена.“ 51 Когато стигна до къщата, той не позволи на никого да влезе с него, освен на Петър, на Йоан, на Яков и на родителите ѝ.+ 52 И хората плачеха и се удряха в гърдите от мъка по нея. Затова той каза: „Престанете да плачете,+ защото тя не е умряла, само спи.“+ 53 А те му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла.+ 54 Но той я хвана за ръката и каза силно: „Момиче, стани!“+ 55 И тя оживя*+ и веднага стана,+ а той нареди да ѝ дадат нещо за ядене.+ 56 И родителите ѝ бяха извън себе си от радост, но той им нареди да не разказват на никого за случилото се.+