1 Царе
14 И ето, един ден Йонатан,+ синът на Саул, каза на служителя, който носеше оръжията му: „Хайде да отидем до стражевия отряд на филистимците, който е отсреща!“ Но на баща си не каза нищо.+ 2 А Саул се намираше в покрайнините на Гавая,+ под наровото дърво, което е в Мигрон. С него бяха около шестстотин мъже.+ 3 (А Ахия, синът на Ахитув,+ брат на Ихавод,+ син на Финеес,+ син на Илий,+ който беше свещеник на Йехова в Сило,+ носеше ефода.)+ И израилтяните не знаеха, че Йонатан е излязъл. 4 А между проходите, през които Йонатан смяташе да мине, за да отиде до стражевия отряд+ на филистимците, имаше две остри скали — едната от едната страна, а другата от другата страна. Едната беше наречена Восес, а другата — Сене. 5 Едната скала се издигаше като стълб от северната страна, срещу Михмас,+ а другата беше от южната страна, срещу Гава.+
6 И Йонатан каза на служителя си, оръженосецът: „Хайде да отидем оттатък до стражевия отряд на тези необрязани+ мъже! Може би Йехова ще ни помогне, защото нищо не може да попречи на Йехова да донесе спасение и с много, и с малко воини.“+ 7 А неговият оръженосец му отговори: „Направи това, което си намислил! Отиди, където поискаш! Аз съм с тебе. Направи това, което желае сърцето ти!“+ 8 Тогава Йонатан каза: „Ще отидем оттатък при тези мъже и ще се покажем пред тях. 9 Ако ни кажат ‘Стойте, докато не дойдем при вас!’, ще останем на мястото си и няма да се качваме при тях. 10 Но ако ни кажат ‘Качете се при нас!’, тогава ще се качим, защото Йехова ще ги предаде в нашите ръце. Това ще е знак за нас.“+
11 Тогава те двамата се показаха пред стражевия отряд на филистимците, а филистимците казаха: „Гледайте, евреите излизат от дупките, в които се бяха скрили!“+ 12 И мъжете от стражевия отряд извикаха към Йонатан и към неговия оръженосец: „Качете се при нас да ви кажем нещо!“+ Тогава Йонатан каза на своя оръженосец: „Качвай се след мене, защото няма съмнение, че Йехова ще ги предаде в ръцете на Израил!“+ 13 И Йонатан продължи да се изкачва нагоре с ръце+ и крака и неговият оръженосец се изкачваше след него. И филистимците падаха пред Йонатан,+ а оръженосецът му ги убиваше след него.+ 14 И в това първо поражение, което им нанесоха, Йонатан и неговият оръженосец убиха около двайсет мъже върху земя колкото половин нива, която един впряг бикове може да изоре за един ден*.
15 Тогава всички в стана сред полето, както и всички от стражевия отряд, се разтрепериха от страх.+ Дори мъжете от грабителския отряд+ трепереха от страх, а и земята започна да се тресе.+ И това беше страх от Бога.+ 16 И стражите на Саул в Гавая,+ която принадлежи на Вениамин, видяха това, и ето, смутът в стана се разпространяваше на всички страни.+
17 И Саул каза на хората, които бяха с него: „Пребройте мъжете и вижте кой е излязъл!“ А когато те преброиха мъжете, ето, Йонатан и неговия оръженосец ги нямаше. 18 Тогава Саул каза на Ахия:+ „Донеси тук ковчега на истинския Бог!“+ Защото в този ден ковчегът на истинския Бог беше при синовете на Израил.+ 19 И докато Саул говореше със свещеника,+ смутът в стана на филистимците продължаваше, като нарастваше все повече и повече. Затова Саул каза на свещеника: „Остави това!“ 20 И Саул и всички, които бяха с него, се събраха заедно и тръгнаха+ към мястото на битката, а там всеки беше насочил меча си против своя ближен.+ И поражението беше много голямо. 21 А евреите, които преди бяха преминали на страната на филистимците+ и затова бяха в техния стан, сега също застанаха на страната на израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 И всички израилтяни, които се криеха+ в планинската област на Ефрем, чуха, че филистимците започнали да бягат, така че и те тръгнаха да ги преследват в битката. 23 И през този ден Йехова спаси+ Израил, а битката продължи до Вет–авен+ и по–нататък.
24 И макар че израилтяните бяха много изтощени през този ден, Саул обвърза хората с клетва,+ като каза: „Проклет да бъде онзи, който яде нещо, преди да дойде вечерта, преди да отмъстя+ на враговете си!“ И никой от хората не яде нищо.+
25 И всички хора влязоха в гората, където по земята имаше мед.+ 26 Когато хората влязоха в гората, ето, капеше мед,+ но никой не сложи от него в устата си, защото хората се страхуваха от клетвата.+ 27 Но понеже не беше чул, че баща му е обвързал хората с клетва, Йонатан+ протегна ръката си, в която държеше тоягата, и като натопи върха на тоягата в медената пита, сложи малко мед в устата си и очите му заблестяха.+ 28 Но един от мъжете каза: „Баща ти обвърза хората с клетва, като каза: ‘Проклет да бъде онзи, който яде днес!’“+ (А хората вече бяха започнали да се уморяват.)+ 29 Тогава Йонатан отговори: „Баща ми навлече беда+ на тази земя. Вижте как очите ми заблестяха, поради това че хапнах малко мед!+ 30 Колко по–добре щеше да бъде, ако хората бяха яли+ днес от плячката, която взеха от враговете си!+ Но сега поражението на филистимците не е голямо.“+
31 През този ден израилтяните преследваха и избиваха филистимците от Михмас+ до Айалон+ и се умориха много.+ 32 Затова мъжете се нахвърлиха алчно върху плячката+ и вземаха овце, говеда и телета, колеха ги на земята и ядяха месото заедно с кръвта.+ 33 Така че на Саул беше съобщено: „Ето, хората вършат грях срещу Йехова, като ядат месото заедно с кръвта!“+ И той каза: „Проявихте невярност! Сега дотъркаляйте при мене един голям камък!“ 34 След това Саул каза: „Разпръснете се сред хората и им кажете: ‘Нека всеки доведе при мене своя бик и своята овца, заколете ги тук и яжте! Недейте да вършите грях срещу Йехова, като ядете месото заедно с кръвта!’“+ Така всеки един от израилтяните доведе бика, който тази вечер беше в неговите ръце, и го закла там. 35 И Саул построи олтар+ за Йехова. Това беше първият олтар, който той построи за Йехова.+
36 След това Саул каза: „Нека да тръгнем след филистимците още докато е нощ, и да вземем плячка от тях, преди да е съмнало!+ Нека да не оставим нито един от тях!“+ А те отговориха: „Направи така, както смяташ за добре!“ Тогава свещеникът каза: „Нека да се обърнем тук към истинския Бог!“+ 37 И Саул попита Бога: „Да тръгна ли след филистимците?+ Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“+ Но той не му отговори през този ден.+ 38 Затова Саул каза: „Елате тук,+ всички предводители на израилтяните,+ проверете и разберете как е извършен този грях днес. 39 Както е сигурно, че е жив Йехова, Избавителят на Израил, така е сигурно, че който го е извършил, дори и да е моят син Йонатан, ще умре!“+ Но никой от хората не му отговори. 40 И той каза на всички израилтяни: „Вие застанете от едната страна, а аз и моят син Йонатан ще застанем от другата страна!“ Тогава хората казаха на Саул: „Направи така, както смяташ за добре!“+
41 Тогава Саул каза на Йехова: „О, Боже на Израил, дай ни отговор чрез тумим*!“+ И бяха посочени Йонатан и Саул, а хората бяха оправдани.+ 42 И Саул продължи: „Хвърлете жребий,+ за да се реши между мене и моя син Йонатан!“ И беше посочен Йонатан. 43 Тогава Саул каза на Йонатан: „Кажи ми, какво си направил?“+ А Йонатан му отговори: „Ядох малко мед от върха на тоягата, която е в ръката ми.+ Ето ме, готов съм да умра!“
44 Тогава Саул каза: „Нека Бог ми причини това и това и да добави още към него,+ ако ти не умреш,+ Йонатане!“ 45 Но израилтяните казаха на Саул: „Нима Йонатан, който по такъв славен начин спаси+ Израил, трябва да умре? В никакъв случай!+ Както е сигурно, че Йехова е жив, така е сигурно,+ че нито един косъм+ от главата на Йонатан няма да падне на земята. Та нали днес той действаше с помощта на Бога!“+ Така хората спасиха+ Йонатан и той не умря.
46 И Саул не тръгна да преследва филистимците, а филистимците се върнаха в своята област.+
47 И Саул утвърди царската си власт над Израил+ и започна да воюва срещу всички свои врагове наоколо — срещу моавците,+ срещу амонците,+ срещу едомците,+ срещу царете на Сова+ и срещу филистимците.+ И накъдето и да се обърнеше, изпълняваше присъда над враговете си.+ 48 Той извърши много храбри дела,+ унищожи амаликитците+ и избави израилтяните от ръцете на онези, които ги ограбваха.
49 И синовете на Саул бяха Йонатан,+ Исви и Мелхисуа,+ а що се отнася до двете му дъщери, по–голямата се казваше Мерава,+ а по–малката — Михала.+ 50 Жената на Саул се казваше Ахиноам и беше дъщеря на Ахимаас, а военачалникът на войската на Саул се казваше Авенир+ и беше син на Нир и чичо на Саул. 51 Кис+ беше бащата на Саул, а Нир,+ бащата на Авенир, беше син на Авиил.
52 И войната срещу филистимците продължаваше да се води все така ожесточено през всичките дни на Саул.+ И когато видеше някой силен или храбър мъж, Саул го вземаше при себе си.+