Обединени под знака на любовта
„Преди всичко имайте гореща любов един към друг“ (1 ПЕТЪР 4:8).
1. Каква любов може да се наблюдава днес всред Божия народ и какво проповядват помазаните християни от 1922 година?
МОЖЕМ ли да видим днес такава любов сред Божия народ? Разбира се! В центъра на вниманието на тази любов, както при Давид, стои признаването и подкрепянето на сувренитета на Йехова. Помазаните с дух братя на Исус Христос, „синът на Давид“, проповядват по забележителен начин по цялата земя, особено от 1922 година, че Божието Царство е дошло и че Исус Христос като съдия назначен от Йехова скоро ще изпълни присъдата върху борците на предната линия на потисническата власт на Сатана (Матей 21:15, 42–44; Откровение 19:11, 19–21).
2. Защо Давид е могъл да бъде означен като човек, ‘който бил мил на сръцето на Йехова’?
2 Давид бил човек, мил за сърцето на Йехова. Това се вижда от неговата любов към Йехова и неговата справедливост — качество, което му признал дори страхливият цар Саул — а също и от неговата неустрашимост, цялостна преданост на Йехова, способност за водачество и смирено подчинение на теократичния ред (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 13:14; 16:7, 11–13; 17:33–36; 24:9, 10, 17).
3. Как Йонатан се отнесъл към Давид и защо?
3 След като победил Голиат, Давид докладвал на Саул. Тогава се появил още един любител на справедливостта. Това бил Йонатан, най-възрастният син на Саул. „И стана така, че щом . . . [Давид] престана да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна както собствената си душа“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 18:1). Не толкова мъжествеността и майсторското хвърляне с прашка възхитили Йонатан, колкото усърдието на Давид за очистване на Божието име от укори; неговото безкористно и безусловно доверие на Йехова. (Сравни Псалм 8:1, 9; 9:1, 2).
4. Какво направил Йонатан, признавайки, че Давид е помазан да стане цар?
4 Въпреки, че Йонатан бил 30 години по-възрастен от Давид, те станали приятели, които свързвала трайна дружеска връзка. „Тогава Йонатан и Давид сключиха един съюз, защото го обичаше като собствената си душа. Още Йонатан съблече мантията си, която беше на него, та я даде на Давид и дрехите си, и самия си меч, лъка си и пояса си“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 18:3, 4). Каква изтъкната проява на признание от страна на Йонатан! Йонатан естествено би бил наследник на Саул. Но той оказал гореща, вярна на принципите любов към Давид и му се подчинил, като на този, който бил помазан, за да стане цар и с несравнимо усърдие защитавал името на Йехова и суверенитета на Йехова (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 7:18–24; 1 Летописите 29:10–13).
5. Какво разбирал Йонатан относно теократичната борба?
5 Самият Йонатан също бил борец за справедливост. Веднъж той провъзгласил: „За Йехова няма препятствие да спасява чрез много или чрез малко.“ Защо? Понеже Йонатан разбрал, че който иска да победи в теократичната борба, той винаги трябва да търси Божието ръководство. Когато Йонатан несъзнателно извършил нарушение, за което Саул го осъдил на смърт, той смирено приел присъдата. За щастие народът се застъпил за него и го освободил (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 14:6, 9, 10, 24, 27, 43–45).
Израз на лоялна любов
6. Как лоялната любов на Йонатан станала спасение за Давид?
6 Саул започнал да завижда на Давид поради славата му като войн и се опитвал да го убие, но лоялната любов на Йонатан попречила на това. В Библията четем: „Що се отнася до Йонатан, сина на Саул, много му се понрави Давид. Следователно Йонатан извести на Давид, като каза: ,Саул, моя баща, иска да те убие. И тъй пази се моля до утре и стой на тайно место и крий се.‘“ В този случай Йонатан успял да укроти Саул и Давид бил спасен. Обаче по-нататъшните постижения на Давид, когато той ‘излезъл на бой против филистимците и ги поразил с голямо клане’, разбудили наново ненавистта на Саул. Той пак решил да убие Давид, който трябвало да избяга (1 Царете [бъл. 3 Царете] 19:2–10).
7. Какво казали Йонатан и беглецът Давид, когато сключили съюз при една среща?
7 След време беглецът Давид пак се срещнал с Йонатан, като заявил: „Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.“ Двамата потвърдили съглашението си пред Йехова, а Давид обещал, че никога няма да отнеме добродушието си от домочадието на Йонатан — обещание, което той верно спазил. „И Йонатан се заклел на Давид още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше както собствената си душа“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 20:4–17; 2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 21:7).
8. Защо Йонатан и Давид се срещнали тайно в полето и какво се случило тогава?
8 Цар Саул станал непреклонен в своето решение да убие Давид. Дори хвърлил копие към своя собствен син Йонатан, когато той говорил в полза на Давид! Затова Йонатан тайно се срещнал с Давид на полето. „Що се отнася до Давид, . . . падна с лицето си на земята, поклони се три пъти, и целуваха се един друг и плакаха и двамата, а Давид най-много плака. И Йонатан каза на Давид: ,Иди си в мир, понеже ние, и двамата се заклехме в името на Йехова и казахме: „Дано се окаже, че Йехова да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до необозримо време.“‘“ Тогава се разделили и Давид станал бежанец в пустинята Зиф (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 20:41, 42).
9, 10. (а) Как Йонатан насърчил Давид най-вероятно по време на последната среща? (б) Каква песен съставил Давид, когато Йонатан и Саул били убити от филистимците и как я завършил?
9 Йонатан продължавал сърдечно да насърчава Давид. В Библията четем: „Йонатан, синът на Саул, стана и отиде при Давида в Хореш за да укрепи ръката му в Бога и му каза: ,Не бой се; защото ръката на баща ми Саул няма да те намери; и ти ще бъдеш цар на Израил и аз ще бъда втория след тебе; И баща ми Саул знае за това.‘ И те двамата сключиха съюз пред Йехова“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 23:15–18).
10 Вероятно това била последната среща на Давид с неговия лоялен другар Йонатан. По-късно, когато Йонатан и Саул били убити в боя с филистимците, Давид съставил една плачевна песен: „Лъкът“. В нея той изразил уважение към Саул като помазаник на Йехова, обаче я завършил с думите: „Йонатан, поразен на висините. Пренаскърбен съм за тебе, брате мой Йонатане, беше ми много приятен. Чудесна ми беше твоята любов. По-чудесна ми беше твоята любов, от любовта на жените. Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!“ (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 1:18, 21, 25–27). Тогава Давид бил помазан за втори път като цар на Юда.
Съвременни паралели
11, 12. (а) Каква любов е представена чрез примера на Давид и Йонатан? (б) Какво предвещавала тази гореща любов между Давид и Йонатан?
11 Какво можем ние да научиме от описанията за Давид и Йонатан, имайки предвид, че „цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение“ (2 Тимотей 3:16). Оказва се, че съществува любов, която е „по-чудесна . . . от любовта на жените“. Истина е, че „любовта на жените“ може да бъде приятна и може да достави удоволствие, когато се спазват законите на Йехова относно брака (Матей 19:6, 9; Евреи 13:4). Но Давид и Йонатан са дали пример за по-благородна фасетка на любовта, и то в съгласие със заповедта: „Слушай, о, Израиле: Йехова, нашият Бог е е д и н Йехова. И ти трябва да любиш Йехова, твоя Бог, със цялото си сърце, със цялата си душа и с всичката си сила“ (Второзаконие 6:4, 5).
12 Давид и Йонатан били обединени в такава любов, те се борили за очистването на името на Йехова от всякакви укори, които хвърляли неговите врагове. Благодарение на това, те са могли да развият „гореща любов един към друг“ (1 Петър 4:8). В резултат, между тях възникнала връзка, която дори надминавала нареждането от книгата Левит 19:18: „Ти трябва да обичаш ближния си както себе си“. В действителност това било предвещание на любовта посочена от Исус с думите: „ . . . да се любите един друг така, както аз ви възлюбих, така и вие също да се любите един друг“. Исус проявил самопожертвователна любов, но не само с пълното си подчинение на волята на Йехова, но също и че бил готов, ‘да даде живота си в полза на приятелите си’ (Йоан 13:34; 15:13).
Е д н о обединено „стадо“
13. Каква група проповедници се появила особено от 1935 година и каква връзка ги съединява с помазаните християни?
13 Помазаните с дух християни, принадлежащи към „малкото стадо“ поели главния товар в борбата със съвременния Голиат. Но от 1935 година към тях са се присъединили проповедници на Царството от друга и по-голяма „кошара“. Тези „други овце“ са се обединили с остатъка от помазаните „овце“, имащи небесна надежда в „е д н о стадо“ под „е д и н пастир“, „Давидовия син“ и то в най-изтъкваща връзка на любвеобилно единство, каквото съществувало между Давид и Йонатан (Лука 12:32; Йоан 10:16; Езекиил 37:24).
14. Какво представлявало паралел на усилията на Саул да убие Давид и на сърдечната връзка, която свързвала Йонатан с Давид?
14 Тъкмо класата на Йонатан започна да се увеличава и разраства, когато избухна Втората световна война. Както помазаните, така и техните съдружници били изложени на тежки изпитания. Настъпил период на ненавистни преследвания предизвикани от духовенството. Те съответствали на стремежа на Саул да убие помазания Давид, а след това съюзника му Йонатан. Каква усърдна, взаимна любов си оказали по това време класата на Давид и на Йонатан! Притчата на Исус от Матей 25:35–40 често се изпълнила буквално.
15. (а) Как отношението на Свидетелите на Йехова се различава от това на съвременната класа на Саул? (б) Какво днес е паралел на ‘лошия дух от Йехова’, измъчващ цар Саул?
15 Каква противоположност между Свидетелите на Йехова като пазители на безупречността и съвременната Саул-класа. Свидетелите, които „не са част от света“, навсякъде по земята се покоряват на заповедта на Исус „да се любите един друг“ (Йоан 15:17–19). От друга страна духовенството на християнския свят по време на двете световни войни и на двата фронта се молело на своя „бог“ за победа, докато милиони войници от същата религия, но от различни нации, взаимно са се избивали. Възможно е, ‘лошият дух от Йехова’, който уплашил Саул, да съответства на последиците от причинените от ангелите бедствия, описани в глава 8 на Откровението. Очевидно е, че духовенството на християнския свят няма духа на Йехова (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 16:14; 18:10–12; 19:10; 20:32–34).
16. (а) Как духовенството използвало двете световни войни, за да преследва народа на Йехова? (б) Защо може да се каже, че през последните години съвременния Саул все подстрекавал за преследване на Божия народ?
16 През 1918 година духовенството използвало военната криза, за да наклони политическите власти в САЩ да вземат мерки против отговорните представители на Дружеството Стражева кула, което завършило с тяхното затваряне. (Тези Библейски изследователи по-късно били напълно оправдани). По време на Втората световна война на Свидетелите на Йехова било забранено да действат в страните на т.н. Ос, а също така и в повечето страни принадлежащи към Британската общност на народите. Най-често това ставало под натиска на религията. Заслужава например да обърнем внимание на поместеното по-горе копие на писмото на архиепископа на Сидней (по-късно кардинал), което той написал малко преди забраняването на Свидетелите на Йехова да действат в Австралия. По време на заседанието на Върховния съд на Австралия съдията Щарк определил този документ като „своеволен, капризен и деспотичен“. Забраната била премахната на 14 юни 1943 година и властите били принудени да заплатят обезщетение. По-късно натиска на религиозните среди върху правителствата довело до безмилостно потискане на Свидетелите на Йехова в страните на Африка и Азия. И така съвременният Саул — духовенството на християнския свят — непрекъснато преследва Божия народ.
17. (а) Как Свидетелите на Йехова били готови да посрещнат непрекъснатите политическо-религиозни угнетения? (б) Какво доказва единството между Свидетелите на Йехова в целия свят?
17 А как Свидетелите на Йехова били подготвени да посрещнат политическо-религиозното угнетяване през 80-те години? Също така, както Давид бил готов да се противопостави на Голиат, а заедно с Йонатан и на цар Саул. Свидетелите на Йехова без страх, решително запазват безупречност по отношение на спорния въпрос за суверенитета, тъй като знаят, че Божието Царство ще триумфира (Даниил 2:44). По време на преследване, те образуват единен фронт насърчавайки се от международната връзка, която произтича от взаимната любов, каквато света никога не е виждал. Свидетелите са неутрални по време на войни и не проливат кръвта на други хора (Михей 4:3, 5). Така показват, че именно те са тази група, към които се отнасят думите на Исус: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). Свидетелите на Йехова, като международно братство, са се облекли в любовта, която свързва всичко в съвършенство, връзката която надминава всякакви расови, народни и племенни бариери (Колосяни 3:14).
Изразяване на „гореща любов“
18. (а) Какъв е сега парлела на любовта на Йонатан и Давид и какво доказва това? (б) Какви са резултатите в целия свят на безкомпромисното становище на класата на Давид?
18 Спомни си как душата на Йонатан се е свързала с душата на Давид и как той го обикнал, като себе си. Какво забележително съответствие на това съществува сега през „последните дни“! (2 Тимотей 3:1, 14). Всред безсмисленият безпорядък, съществуващ в настоящото време, останала е е д н а група, Свидетелите на Йехова, свързана с връзката на единство в целия свят. Чрез запазване на християнската неутралност те допринасят чест на своя Създател, на Суверения Господар на цялото човечество (Псалм 100:3). Нека съвременните рефаими, политическите роднини на „Голиат“ — и занапред да се подиграват на духовния Израил (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 21:21, 22). И нека съвременният Саул — духовенството на християнския свят — да продължава да създава трудности на Давидовата и Йонатановата класа (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 20:32, 33). Едно е сигурно: „Битката принадлежи на Йехова.“ Като суверенен Господар, той ще осигури на своите лоялни служители окончателната победа. Милиони хора от класата на Йонатан, дори включително бивши преследвачи, наблюдавайки безкомпромисното отношение на класата на Давид се присъединяват към нея във всички страни под знака на любовта на Христос (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 17:47; Песен на Песните 2:4).
19, 20. (а) Какви важни подробности на дейността на Свидетелите на Йехова са показани в тази статия? (б) С колко се е увеличил броят на Свидетелите през десетилетието от 1979 година до 1988 година? (в) Защо можем да кажем, че в целия свят Свидетелите представляват действително обединен народ и какви въпроси са поставени във връзка с това?
19 Ти можеш да видиш, как се развива дейността на тези милиони Свидетели, когато разгледаш тяхната дейност? През десетилетието от 1979 година до 1988 година броят на вестителите на благовестието е нарастнал от 2 186 075 на 3 592 654, т.е. увеличил се е с 64,3 процента. В целия свят те са обединени в същата вяра, служба на Бога и устойчива преданост на библейските морални принципи. Именно до тази обединена международна общност се отнасят днес думите на Исус: „Ако пазите моите заповеди, ще пребъдвате в любовта ми, както и аз упазих заповедите на Баща ми и пребъдвам в неговата любов“ (Йоан 15:10; сравни 1 Коринтяни 1:10).
20 Въпреки, че Свидетелите на Йехова проповядват в над 200 различни езици, те говорят „чистия език“ на истината, докато служат „рамо до рамо“ на Бога. В това отношение те подражават трогателния пример на Давид и Йонатан (Софония 3:9; 1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 20:17; Притчи 18:24). Ако ти още не си се свързал с Божия народ, тогава би ли искал да принадлежиш към съвременната класа на Йонатан? Ти можеш да си поставиш такава цел, а Свидетелите на Йехова, подтиквани от гореща любов, ще ти помогнат да я постигнеш.
Въпроси за повторение
◼ Как Йонатан оказал лоялна любов към Давид?
◼ Какъв вид любов била предвещана чрез любовта между Давид и Йонатан?
◼ Как духовенството на християнския свят е действало като цар Саул, който преследвал Давид?
◼ Какъв паралел има сега на любовта на Йонатан към Давид?
◼ Какво доказва единството, което съществува сред Свидетелите на Йехова в целия свят?
[Блок на страница 25]
St. Mary’s Cathedral
Sydney
August 20, 1940.
The Rt. Hon. W. M. Hughes, M.H.R.,K.C.,
Attorney General,
CANBERRA.
Dear Mr. Hughes:
(ПРЕВОД НА ПИСМОТО)
Благодаря Ви за писмото от 9.т.м. относно данните, които е дал народният представител г-н. Йенингс за Вас.
Разбира се от само себе си, че в едно таково трудно положение както при споменатите данни, трябва да действате много предпазливо.
Но в случай, че имате съмнение само затова, че тези хора твърдят че разпространяват ученията на християнството, бих искал с най-голям респект да Ви предложа, Вашата присъда да бъде основана не на това твърдение, а само на факти. За представяне на нещата прибавям собствените писма на съответните както и потвърждение на полицията от Н. С. Уейлс относно техните изказвания и действия. По-голямо противоречие на християнството почти не е възможно.
Полицейският президент от Н.С.У. се надява, че държавните власти ще обявят съответното дружество за незаконно тяло, за да може полицията да има възможност да действа ефикасно срещу тях.
With every good wish, I remain,
Yours faithfully,
ARCHBISHOP OF SYDNEY