10 Моята душа ненавижда живота ми,+
ще излея мъката си,
ще говоря поради горчивината на душата си!
2 Ще кажа на Бога: ‘Не ме обявявай за виновен!
Обясни ми защо се бориш с мене!
3 Харесва ли ти да постъпваш неправедно,+
да отхвърляш усърдния труд на ръцете си+
и да гледаш благосклонно към замислите на злите?
4 Нима очите+ ти са от плът?
Нима виждаш нещата така, както ги вижда човекът?+
5 Нима дните ти са като дните на смъртния човек+
и годините ти като годините на човешки живот,
6 та търсиш прегрешение в мене
и издирваш дали съм извършил грях?+
7 Така постъпваш, макар и да знаеш, че съм прав,+
и няма кой да ме избави от ръката ти.+
8 Твоите ръце ме оформиха и ме направиха+
изцяло, от всяка страна, но сега искаш да ме погълнеш.
9 Спомни си, моля те, че ме направи от глина+
и ще ме върнеш в пръстта!+
10 Нима не ме изля като мляко
и не ме сгъсти като сирене?+
11 Облече ме с плът и кожа,
в едно цяло ме изтъка от кости и жили.+
12 Ти ми подари живот и прояви към мене милост.+
Твоите грижи+ пазеха духа ми.
13 Но криеш друго в сърцето си,
знам, че е друго намерението ти.
14 Ако съм извършил грях пред очите ти+
и не ме смяташ за невинен за моето прегрешение,+
15 ако наистина съм сгрешил, горко ми!+
Ако обаче съм прав, няма да вдигна главата си,+
покрит с позор и изпълнен със страдание.+
16 Ако надигна надменно глава,+ ти ще ме преследваш като млад лъв+
и отново ще ми покажеш величието си.
17 Ще доведеш нови свидетели против мене
и гневът ти към мене ще расте.
Ще ме връхлита неволя след неволя.
18 Защо ме извади от майчината утроба?+
Защо не умрях, преди да ме видят човешки очи,
19 все едно, че никога не ме е имало!
Да бях пренесен от майчината утроба в гроба!’
20 Нима дните ми не са малобройни?+ Нека той ме пусне,
нека отвърне погледа си от мене, та малко да се ободря,+
21 преди да отида — без да се върна+ —
в земята на тъмнината и непрогледния мрак,+
22 в тъмната и мрачна земя, където царят непрогледен мрак
и безредие, където светлината е като тъмнина.“