Гледната точка на Библията

На чие ръководство можеш да се довериш?

„ВРЕМЕ е да тръгваме!“ — казва бащата на своя петгодишен син. Бащата подава ръка и детето без колебание протяга ръчичка и обвива здраво длан около пръстите на своя татко. Където и да води това пътешествие, детето има доверие в ръководството на своя родител и го следва с увереност. Каквото и да се случи, детето не се пуска.

Дали след като живеем в това време на икономическа, политическа и лична несигурност, ти не би се зарадвал на една водеща ръка, идваща от някой, на когото имаш пълно доверие? Но ние живеем във време, когато безскрупулни хора използуват неопитността на другите. Затова е благоразумно да внимаваме на кого се доверяваме. Може би си бил жестоко разочарован в миналото, когато си се излъгал в някой, на когото си разчитал за ръководство.

Въпреки това Библията ни насърчава да се доверяваме на Бога. „Защото Аз, Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна“ — е записал пророк Исаия. (Исаия 41:13) А апостол Петър дал следния съвет: „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ — 1 Петър 5:6, 7.

И все пак можеш да попиташ: ‘Защо да се доверя на Бога за ръководство?’ Следващите солидни основания се намират в повествованието за древните израилтяни.

Ръката на Бога ръководи неговия народ

Поредицата от събития, която достигнала връхната си точка през нощта на 14–и нисан 1513 г. пр.н.е., сломила упоритостта на деспотичния поробител, фараона, и на египтяните, така че те освободили божия народ, израилтяните, от робство. (Изход 1:11–13; 12:29–32) На 15–и нисан тържествуващият израилски народ поел към пустинята по пътя към Обетованата земя. Най–прекият път бил северно от Мемфис, по крайбрежието на Средиземно море, край земите, населявани от вдъхващите страх филистимци, и в Обетованата земя. Но Бог имал предвид друг път. — Изход 13:17, 18; Числа 33:1–6.

Бог осигурил видимо ръководство на древния народ Израил, което се появявало под формата на облак през деня и на огнен стълб през нощта. (Изход 13:21, 22) Заедно с това свръхестествено явление Йехова използувал като свой земен представител верният Моисей. (Изход 4:28–31) Следователно налице били необорими доказателства, че божията ръка води израилтяните.

На мястото на втория им стан — Етам — „към краищата на пустинята“, Йехова наредил на Моисей да завие и да разположи стан на брега на Червено море, пред Пиаирот. (Изход 13:20) Този привидно необясним ход накарал фараона да реши, че израилтяните „са се впримчили в земята“. Одързостен, фараонът отново променил сърцето си. Решен да вземе обратно израилтяните за роби, той събрал войската си и се впуснал да ги преследва. — Изход 14:1–9.

Като завел народа в различна посока, в място, което явно било долина, водеща към Червено море, изглеждало, че Моисей оставя израилтяните да бъдат хванати в капан от планините от двете страни на стана в Пиаирот, от Червено море и от напредващата войска на фараона. Изглеждало, че израилтяните са лесна плячка за бързо завладяване или унищожение.

Как им въздействувало това? Дали те щели да проявят доверие в ръководството на Йехова? По всичко изглеждало, че положението е безнадеждно. Затова някои от тях се уплашили. Други започнали да мърморят против Моисей. Трети дори били готови да се откажат от всичко и да се върнат в робство в Египет! — Изход 14:10–12.

Дръж се здраво за ръката на Бога!

В тази ситуация израилтяните трябвало по детски да проявят доверие във Всемогъщия. Без това да е известно на народа като цяло, Йехова имал солидни основания да нареди на Моисей пресичането на Червено море да бъде при Пиаирот. Като помогнал преминаването на израилтяните в Обетованата земя да стане южно от земята на филистимците, Йехова проявил любещо прозрение. Нямало съмнение, че след 215 години, прекарани в Египет, израилтяните не били подготвени за война с един народ от жестоки войници. Затова Йехова избрал път, чрез който да се избегне такъв сблъсък.a — Изход 13:17, 18.

Избавлението на народа и поражението на фараона и неговата войска при Червено море са великолепно свидетелство за спасителната сила на Бога. Пък и колко благодарни били израилтяните, които въпреки че не разбирали причината, поради която Бог ги водел по някой конкретен път, не изпускали ръката на Бога! Те се държали здраво за нея и видели чудодейното разделяне на Червено море, както и унищожението на своите врагове. Доверието им в ръководството на Бога било възнаградено. — Изход 14:19–31.

Нека отново разгледаме примера на едно дете, което се държи за ръката на своя баща. Как откликва детето, когато се разтревожи за нещо? Вместо да се пусне или да разхлаби стискането си, то ще стисне още по–силно малката си ръчичка около пръстите на баща си. Така то проявява непоколебимо доверие, че баща му ще осигури непогрешимо ръководство и сила през трудностите.

Подобно на това, когато и ние изпитаме проблеми в живота си, трябва да стиснем по–здраво ръка, като се доверяваме дори още повече на ръководството на Бога! Неговото Слово, Библията, може да стане наша ръководна светлина. (Псалм 119:105) Помни също, че заедно с доверието идва и търпението. Следователно трябва да дадем време на Йехова да разреши проблемите, дори и ако за известно време не разбираме напълно защо той ни води по определен път. Да, ние можем да имаме доверие на божието ръководство. — Изход 15:2, 6; Второзаконие 13:4; Исаия 41:13.

[Бележка под линия]