Премахване на погрешни схващания за Свидетелите на Йехова

ДОКАТО проповядвали от врата на врата, двама Свидетели на Йехова попаднали на един мъж, който им казал, че не го интересува съобщението им. Свидетелите си тръгнали спокойно, но както си вървели по тротоара, забелязали, че този мъж ги следвал. „Чакайте малко, моля ви! — извикал мъжът. — Искам да се извиня. Не зная нищо за Свидетелите и смятам, че много хора са погрешно информирани относно вас.“

Тогава мъжът се представил като Ренън Домингес, председател на едно сдружение на бизнесмени–общественици, наречено Ротари клуб, в южната част на Сан Франциско (Калифорния). Той попитал дали един Свидетел не би могъл да дойде в неговия Ротари клуб и да изнесе доклад за вярванията и дейностите на Свидетелите на Йехова. Бил уточнен дневният ред. Свидетелят щял да говори 30 минути и след това да даде възможност за въпроси от страна на слушателите. Ърнест Гарет, дългогодишен Свидетел в района на Сан Франциско, бил помолен да направи представянето пред Ротари клуб на 17 август 1995 г., и сподели следното:

„Чудих се и се молих за това какво бих могъл да кажа на членовете на Ротари клуб, които са водещи личности в бизнеса и в обществото — банкери, адвокати и лекари. Направих малко проучване и установих, че заявената цел на Ротари клуб е да укрепва обществото. Затова им представих информацията под заглавието ‘Практическата стойност на добрата новина’, от 23 страница на брошурата Jehovah’s Witnesses in the Twentieth Century [„Свидетелите на Йехова през двадесети век“] a.

Обясних, че Свидетелите на Йехова работят в тази насока. През всеки ден от седмицата Свидетелите на Йехова са навън и чукат на вратите на хората, живеещи в техния град. Тяхното желание е да повлияят на своите съседи да имат здрави семейства — здравото семейство води до здраво общество. Колкото повече отделни личности и семейства бъдат подтикнати от Свидетелите на Йехова да живеят според християнските принципи, толкова по–малко нарушения на закона, неморалност и престъпления ще има в обществото. Тази информация беше приета много добре от членовете на клуба, защото това е в хармония с целите на Ротари клуб.“

„Защо не се занимавате с политика?“

„Когато настъпи моментът да се задават въпроси, един от първите въпроси беше: ‘Защо не се занимавате с политика и не участвувате в управлението?’ Джентълменът, който зададе този въпрос, след това добави: ‘Както знаете, Добрата Книга казва: „Отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря.“’ Казах му, че сме напълно съгласни с това изказване и че напълно го одобряваме. Отбелязах, че болшинството от хората, които съм чувал да цитират този стих, никога не цитират другата половина от него, която гласи: ‘Отдавайте Божиите [неща] на Бога.’ (Матей 22:21) Следователно трябва да направим извода, че не всичко принадлежи на кесаря. Има някои неща, които принадлежат на Бога. Ние сме изправени пред задачата да открием какво принадлежи на кесаря и какво принадлежи на Бога.

Показах му, че когато на Исус му бил зададен въпросът: ‘Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?’, той не отговорил с да или не. Той казал: ‘Покажете ми данъчната монета’, един римски денарий. Той попитал: ‘Чий е този образ и надпис?’ Те казали: ‘Кесарев.’ Тогава той казал: ‘Като е тъй, отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря.’ (Матей 22:17–21) Казано с други думи, плащайте данъците на кесаря, защото ние се възползуваме от определени служби на кесаря, и както е редно, плащаме данък за това. Обясних, че Свидетелите на Йехова плащат данъците си и не отнемат от правителството неща, които по право му принадлежат.

След това заявих, че Свидетелите на Йехова не вярват, че дължат живота си на кесаря. Те вярват, че дължат своето поклонение на Бога, и с основание му го отдават. Така че, заемайки тази позиция, ние нямаме за цел да проявяваме неуважение към кесаря. Подчиняваме се на всичките закони на Кесаря, но когато има противоречие, ние с уважение избираме да се подчиняваме на Бога като владетел, а не на човеци. Мъжът, който беше задал този въпрос, тогава каза пред всички, които бяха събрани: ‘Не мога да не се съглася с това!’

Също можахме да отговорим на голям брой въпроси относно нашата проповедна дейност. Много от членовете дойдоха след срещата да се ръкуват с нас, като казаха, че са напълно съгласни с нас — че семейството е гръбнакът на едно здраво общество. Тогава дадохме на всеки един от членовете брошурата „Свидетелите на Йехова през двадесети век“.

След тази среща председателят г–н Домингес ми се обади по телефона и ме попита дали не бих дошъл в офиса му, тъй като имал още въпроси относно нашите вярвания. Проведохме много хубава дискусия върху няколко стиха от Библията. По–специално той искаше да обясня нашето становище относно кръвта. От своя страна той съобщи, че лично той не би приел кръвопреливане, и беше толкова впечатлен от информацията, която му дадох от брошурата „Как кръвта може да спаси твоя живот?“, че ме покани да дойда отново и да разговарям с членовете на клуба за нашето становище относно кръвта. Поканих един друг Свидетел, Дон Дал, да се присъедини към мен в тази среща. Той посещава болниците, за да разговаря по този въпрос с лекари, когато някой Свидетел трябва да постъпи за операция. Заедно ние подробно обяснихме как работим с лекарите и с болничната управа, за да изясним нашата основана на Писанието позиция и да предложим успешни алтернативи на кръвопреливането.“ — Левит 17:10–12; Деяния 15:19–21, 28, 29.

‘Искате да кажете, че бихте оставили сина си да умре?’

„След срещата един джентълмен дойде при мен и ми зададе един личен въпрос: ‘Дали искате да кажете, че бихте оставили сина си да умре, ако е пострадал при катастрофа и е докаран в отделението за спешна медицинска помощ, със силен кръвоизлив?’ Уверих го, че споделям неговата загриженост, тъй като имах син и го загубих при самолетната експлозия над Локърби (Шотландия) през 1988 г. В отговор на въпроса му първо му казах, че не бих искал синът ми да умре.

Ние не сме против лекарите, против медицината или против болниците. Ние не лекуваме чрез вяра и молитви. Ние се нуждаем от службата на медиците. Но сме се доверили на Бога и сме убедени, че неговите напътствия по въпроса за кръвта са за наше трайно добро. Бог е описан в Библията като онзи, ‘Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш’. (Исаия 48:17) Той е дал на своя Син способността да възкресява мъртвите. Исус казал: ‘Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека. Вярваш ли това?’ — Йоан 11:25, 26.

Всичко, за което молим лекарите, е да разберат, че нашата позиция е въпрос на съвест и така тя не подлежи на разискване. Не можем да разискваме този въпрос, както не можем да разискваме и божия закон относно прелюбодейството. Не можем да разискваме с Бога и да кажем: ‘Боже, има ли някакви обстоятелства, при които бих могъл да извърша прелюбодейство?’ Тогава казах на този мъж: ‘Попитахте ме дали бих оставил сина си да умре, като откажа кръвопреливане. С цялото дължимо уважение бих искал да попитам дали вие бихте оставили сина си да умре по време на военна служба в името на една държава?’ Той отговори незабавно и категорично: ‘Да! Защото това е негов дълг!’ Аз казах: ‘Вие бихте позволили синът ви да умре за кауза, в която вие вярвате. Тогава позволете ми да имам същата привилегия по отношение на своя син.’

Интересна добавка към това беше фактът, че председателят, г–н Домингес, покани съпругата ми и мен на вечеря с него и съпругата му. Той смяташе, че съпругата му е жертва на погрешна информация и погрешни схващания за Свидетелите на Йехова. И беше прав. Тя беше информирана погрешно. Ние прекарахме една приятна вечер и съпругата му задаваше много въпроси относно нас и нашето дело, като ни позволи да отговаряме подробно и изчерпателно. На следващия ден той се обади и каза, че съпругата му се радвала много да се срещне със съпругата ми и мен, и че смята, че сме много мили хора.

Продължих да посещавам г–н Домингес редовно, и той показва жив интерес към Библията. Той ми каза: ‘Не бих се колебал да ви насърча да се свържете с председателите на всички Ротари клуб в Сан Франциско и околностите и да им предложите да изнесете в техния клуб доклад, подобен на този, който изнесохте в нашия клуб. Можете да използувате моето име и когато се свържат с мен, с удоволствие ще ви дам най–добрата препоръка да бъдете поканен като гостуващ докладчик.’

Сдруженията Ротари клуб са международни. Дали не би било възможно и други клубове в Съединените щати и по целия свят да отворят вратите си за представяния на Свидетелите на Йехова?“

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 26]

Г–н Ренън Домингес (вляво) и брат Ърнест Гарет