Гледната точка на Библията

Дали християнското единство оставя място за разнообразие?

ЕДИНСТВОТО в християнския сбор е изключително важно. Разделението по доктринни въпроси би довело до разгорещени спорове, несъгласие и дори вражда. (Деяния 23:6–10) Библията казва, че „Бог не е Бог на безредие, а на мир“. (1 Коринтяни 14:33) Затова християните биват съветвани да говорят в съгласие и да бъдат обединени в един ум и в една мисъл. — 1 Коринтяни 1:10.

Дали тези думи и други библейски текстове насърчават абсолютна еднаквост сред християните във всяко едно отношение? (Йоан 17:20–23; Галатяни 3:28) Дали истинското християнство, както е описано в Библията, не одобрява разнообразието по отношение на индивидуалните личности? Дали от всички християни се очаква да се подчинят на един непроменящ се шаблон?

Бог привлича всеки един от нас поотделно

Някои хора твърдо вярват, че Библията е просто едно от средствата за деспотичен контрол над масите. Вярно, с нея често е било злоупотребявано от страна на различни секти. Но Исус представил Писанията и техния божествен Автор в съвсем различна светлина. Той показал, че Бог проявява силен интерес към всяко едно от своите създания.

В Йоан 6:44 Исус обяснил: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец.“ Глаголът, който е използуван тук, не показва, че Бог тика хората насила, против волята им. Не, Бог внимателно привлича, като докосва сърцето. Съществува, както казал един библейски учен, ‘влияние от Бога, което да склони ума да вярва’. Създателят не гледа на човешкото семейство като на една безлична маса от хора. Той оценява всеки отделен човек и нежно привлича към себе си онези, чиито сърца имат правилна нагласа. — Псалм 11:5; Притчи 21:2; Деяния 13:48.

Обърни внимание на това колко гъвкав бил апостол Павел. Той разпознавал специалните нужди на отделните хора, както и това, че дадени възгледи били общи за конкретни народи или за хора със сходен произход. После приспособявал своя подход в съответствие със ситуацията. Той писал: „На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи . . . На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.“ — 1 Коринтяни 9:20–22.

Ясно е, че Павел не подлагал хората на уравниловка, нито се отнасял към всички еднакво. Той им дал следното насърчение: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6) Да, Павел и другите християни трябвало да признават и да уважават индивидуалността на всеки човек, за да могат да му помогнат.

Оригиналният замисъл на Бога

Това уважение спрямо човека като индивидуална личност продължава и след като той стане част от християнския сбор. Хората на Бога не потъват в едно море от пълна еднаквост и абсолютно пригаждане към предпочитанията на онези, които са на ръководни позиции. Не, те се радват на богато разнообразие на личности и имат различни способности, навици и мнения. Индивидуалността на всеки един не се смята за проблем или дразнещо нещо. Тя е част от оригиналния замисъл на Бога.

Така че в новия свят, обещан в Библията за праведните, съвършенството сред хората ще оставя място за голямо разнообразие. (2 Петър 3:13) Под заглавието „Съвършенство“ в библейската енциклопедия Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“]a уместно се казва следното: „Съвършенството не означава край на разнообразието, както често се приема. Животинският свят, който е резултат на ‘съвършените дела’ на Йехова (Би[тие] 1:20–24; Вто[розаконие] 32:4), съдържа огромно разнообразие.“

В „Прозрение“ се добавя: „Съвършенството на планетата Земя също не е несъвместимо с разнообразието, промяната или контраста; то оставя място за простото и за сложното, за еднозначното и за многосъставното, за киселото и за сладкото, за грапавото и за гладкото, за ливадите и за горите, за планините и за долините. То включва подбуждащата свежест на ранната пролет, топлината на лятото с дълбокото синьо небе, прекрасните есенни багри, чистата красота на току–що навалелия сняг. (Би[тие] 8:22) Следователно съвършените хора няма да бъдат стереотипни еднакви личности с еднакви дарби и способности.“

Съобразяване с другите

Но истинското християнство не одобрява егоистичното незачитане на хората около нас. Апостол Павел внимателно се вглеждал във всяка страна от своя живот и поведение, за да не допусне да спъне другите. В своето писмо до сбора в Коринт той писал: „В нито едно отношение не даваме някаква причина за спъване, за да не може да се намери недостатък на нашата служба.“ (2 Коринтяни 6:3, NW) Понякога е необходимо да контролираме личните си желания и да поставяме потребностите на другите над своите предпочитания. Например, Павел писал до християните в Рим: „Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти.“ — Римляни 14:21.

Подобно на това, и днес човек може да реши да се въздържа от алкохол в присъствието на някой, който има проблем с контрола върху пиенето. (1 Коринтяни 10:23, 24) Това не се прави поради стремеж към нагаждане, а като благородна проява на милост и любов. „И Христос не угоди на Себе Си.“ Исус бил личност, но не налагал личните си предпочитания за сметка на чувствата на другите. — Римляни 15:3.

Но въпреки всичко една от най–освежаващите страни на истинското християнство е уважението към индивидуалната свобода и предпочитания в рамките на библейските ръководни принципи. То учи, че Бог ни е направил да бъдем различни и уникални. В 1 Коринтяни 2:11, „Верен“ четем: „Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него?“ Ние се опитваме да разберем другите колкото се може по–добре. Но този стих показва, че всеки един от нас притежава уникалност, която само той и Създателят разбират. Ние имаме ‘скрита личност на сърцето’, която разкриваме, когато решим. — 1 Петър 3:4, NW.

Единство и разнообразие — деликатно равновесие

Апостол Павел дал добър пример за християнско равновесие. Макар че притежавал авторитет като апостол на Христос, той внимавал да не налага своето мнение на другите.

Например Павел имал категорично мнение относно предимствата на безбрачното състояние в този несъвършен свят. Той самият не бил женен по времето, когато писал: „Такива [които се оженят] ще имат житейски скърби“ и „по моето мнение, по–щастлива е [вдовицата], ако си остане така“. Фактът, че неговите думи станали част от вдъхновеното Слово на Бога, показва, че нямало нищо нередно в мнението му. Но той обяснил още: „Но ако се и ожениш, не съгрешаваш.“ — 1 Коринтяни 7:28, 40.

Явно повечето от апостолите били женени мъже, както Павел признава с думите: „Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?“ (1 Коринтяни 9:5) Християните знаели, че в това отношение можели да изберат нещо различно от онова, което бил избрал Павел, и въпреки това той щял да продължава да ги уважава.

На поклонниците на Бога винаги се е разрешавало да изразяват вярата си в съгласие със своята уникална личност. Да, Бог дори оставил писателите на Библията да използуват своя индивидуален стил, когато писали. Например, в пълно смирение Неемия написал своето повествование в първо лице. (Неемия 5:6, 19) От друга страна, поради скромност апостол Йоан нито веднъж не използувал своето име в евангелието, което написал, и рядко споменавал себе си. Бог одобрил и двата стила на писане и оставил те да бъдат запазени в Библията.

Подобни примери на равновесие и благоразумие могат да се намерят из целите Писания. Ясно е, че християнското единство оставя място за разнообразие. Разбира се, ако липсват духовни качества, различията в произхода и в мненията могат да доведат до разединение. (Римляни 16:17, 18) Но когато ‘се облечем с любов, съвършената връзка на единството’, ние научаваме да приемаме уникалните личности на другите и да им се радваме. — Колосяни 3:14, NW.

„Затова приемайте се един друг — казва Библията, — както и Христос ви прие, за Божията слава.“ (Римляни 15:7) С помощта на божия дух християните могат да постигнат деликатното равновесие между това да поддържат единството и да се наслаждават на разнообразието от уникални личности в сбора.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 29]

Създателят не гледа на човешкото семейство като на безлична маса

[Текст в блока на страница 30]

Всеки един от нас притежава уникалност, разбирана само от него и от Създателя