Притегателната сила на златото

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

НАДАЛЕЧ в австралийската пустош един златотърсач обхожда бавно пресъхналото корито на един поток. Слънчевите лъчи изгарят гърба му. Потта му се стича по прашната риза. Той обаче продължава целеустремено, стиснал здраво метален прът, на края на който е прикачено устройство с големината на чиния. Той движи своя модерен металотърсач наляво–надясно по земята. Магнитното поле на уреда стига до един метър дълбочина в каменистата почва. Слушалките улавят сигнала на металотърсача и издават постоянен пронизителен звук.

Изведнъж пулсът на иманяра се ускорява, когато пронизителният звук става нисък и прекъснат, което е сигурен знак, че под устройството има заровен метал. Златотърсачът пада на колене и започва да копае. С бързи удари малката му кирка прониква в твърдата земя. Вероятно става дума просто за ръждив пирон или за стара монета. Но дупката постепенно става по–дълбока и очите на златотърсача трескаво търсят да зърнат късче злато.

Непрестанната треска за злато

Методите за търсене на злато може да са се променили, но през цялата човешка история хората с усърдие са търсили този лъскав жълт метал. Всъщност според Световния съвет за златото през последните 6000 години са били добити над 125 000 тона злато.a Макар че древни цивилизации като Египет, Офир и Южна Америка са били известни с изобилието си от злато, над 90% от всичкото злато, добито досега, е било изкопано през последните 150 години. (3 Царе 9:28)

Подемът в търсенето на злато започнал през 1848 г., когато при воденицата на Сътър, намираща се до река Американ в Калифорния, било открито злато. Находката дала начало на т.нар. треска за злато, при която много златотърсачи се стекли в този район с надеждата да открият злато. Всеки един от тях си мечтаел да забогатее от скъпоценния метал, скрит в калифорнийската земя. За мнозина пътуването било напразно, но други имали невероятен успех. Само през 1851 г. от златните находища в Калифорния били добити 77 тона злато.

Почти по същото време било открито злато на другия край на света, в новата колония Австралия. Едуард Харгрейвс, който придобил ценен опит в златните находища в Калифорния, дошъл в Австралия и открил злато в един поток до градчето Батхърст (Нови Южен Уелс). Други големи залежи били открити през 1851 г. в Баларат и Бендиго (щата Виктория). Когато се разнесла мълвата за откритията, започнала златната треска в Австралия. Пристигнали много хора, някои от които били миньори. Мнозина обаче били земеделски работници или чиновници, които никога преди не били хващали миньорска кирка. В един вестник от онова време се дава следното описание на положението в един от градовете, обхванати от златната треска: „Всички в Батхърст отново полудяха. Сега златната треска е още по–силна. Мъжете се срещат, гледат се глуповато, говорят пълни безсмислици и се чудят какво ще стане по–нататък.“

Какво станало по–нататък? Последвал голям прираст на населението. През десетте години след 1851 г. броят на австралийските жители се удвоил, когато от всички краища на земята започнали да прииждат златотърсачи, таещи големи надежди. Из целия континент било откривано злато в различни количества. Когато треската на едно място утихвала, започвала на друго. Само през 1856 г. златотърсачите в Австралия добили 95 тона злато. По–късно, през 1893 г., миньори започнали да копаят за злато близо до Калгурли (щата Западна Австралия). Оттогава са били добити над 1300 тона от този район, наречен „най–богатата квадратна миля от златоносни пластове в света“. В областта продължава да се добива злато и днес тя може да се похвали с най–дълбокия открит златен рудник в света, който е повече от два километра широк, над три километра дълъг и 400 метра дълбок!

Днес Австралия е на трето място по добив на злато в света. Това осигурява 60 000 работни места и всяка година се добиват около 300 тона злато, чиято стойност се равнява на пет милиарда австралийски долара. На второ място по добив на злато в света са Съединените щати. Вече над сто години обаче водещото място заема ЮАР. Почти 40% от златото е намерено на територията на тази страна. По целия свят всяка година биват добивани над 2000 тона злато. Какво става после с този скъпоценен метал?

Съчетание от богатство и красота

Част от златото все още се използва за производство на монети. Днес монетният двор в Пърт (щата Западна Австралия) е един от главните световни производители на златни монети. Те не са в обръщение, а се събират от колекционери. Освен това около една четвърт от златото, добито досега, е претопено в златни кюлчета, които се пазят в трезорите на банките. В банковите хранилища в САЩ се намира най–големият златен резерв в света.

Понастоящем около 80% от годишния добив на злато, което е около 1600 тона, се използва за изработката на бижута. В банките на САЩ се пази най–голямото количество златни кюлчета, но ако смятаме и бижутата, тогава Индия е страната с най–много злато. Освен ценен и красив, този метал е и ковък, което го прави подходящ за обработка.

Древен метал със съвременно приложение

В древен Египет фараоните явно знаели, че златото не се поддава на корозия и затова го използвали за своите погребални маски. Доказателство за трайността на златото е археологическата находка на гробницата на фараона Тутанкамон. Хиляди години след смъртта на младия фараон, златната му погребална маска била изключително добре запазена и все още имала лъскав жълт цвят.

Златото не губи блясъка си, защото водата и въздухът, които разрушават останалите метали, като желязото например, не му влияят. Благодарение на това, че не се поддава на корозия, както и поради изключителната си електропроводимост, златото е много подходящо за използване в електрониката. Всяка година в производството на телевизори, видеокасетофони, мобилни телефони и на около 50 милиона компютри се използват около 200 тона злато. Освен това висококачествените компактдискове имат тънък златен слой, така че да се осигури надеждно съхранение на информацията.

Тънките листове злато имат изключителни свойства. Да вземем например взаимодействието на метала със светлината. Когато се изкове много тънък златен лист, той е прозрачен. Тогава златото пропуска зелената светлина, а отразява инфрачервената. Прозорците с такова златно покритие пропускат светлината, но не и топлината. Затова прозорците на пилотските кабини в съвременните самолети и прозорците на много нови административни сгради имат златно покритие. Освен това непрозрачно златно фолио се поставя на незащитените части на космическите летателни апарати, което ги предпазва от силната радиация и топлина.

Златото е устойчиво и на бактерии. Затова зъболекарите го използват, за да поправят или да заменят болни зъби. През последните години златото се оказа идеален материал за хирургически имплантатнти, като например стентовете — малки тръбички от метална мрежа, които се поставят в тялото, за да укрепят увредени вени или артерии.

Като се имат предвид разнообразните приложения на златото, неговата стойност и красота, несъмнено златотърсачите ще продължават усърдно да търсят този привлекателен метал.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 23]

Откъде се добива златото?

◼ Скали: Във всички видове вулканични скали има малки количества злато. Някои скали съдържат достатъчно злато, така че да си струва компаниите да разбиват скалите и да отделят метала от рудата чрез химични процеси. При висококачествената руда от един тон скална маса може да се извлекат едва около 30 грама злато.

◼ Жили: В редки случаи между кварцовите пластове има листове или ивици злато. Те се наричат златни жили.

◼ Реки: С течение на времето под въздействието на слънцето, дъжда и вятъра златните жили може да се разрушат и така златото в тях да се наслои в потоци и реки във вид на малки люспи и зърна. Това злато се нарича наносно.

◼ На повърхността на земята: Златните късове, които се образуват на различни места по повърхността на земята, се наричат самородно злато. Понякога тези късове достигат огромни размери. Най–големият къс самородно злато, намерен в Австралия, се нарича Уелкъм Стрейнджър и тежи около 70 килограма! Той бил открит през 1869 г. в щата Виктория. На територията на Австралия има множество големи късове самородно злато, като в страната са намерени общо 23 от 25–те най–големи късове, намирани някога. Днес самородното злато, което може да е малко колкото върха на кибритена клечка, се среща по–рядко и от диамантите.

[Блок/Снимка на страница 25]

Как работи металотърсачът?

Основните части на металотърсача обикновено са две телени намотки. През едната от тях минава електрически ток, който създава магнитно поле. Ако металотърсачът мине над метален предмет, като например къс самородно злато, той поражда слабо магнитно поле в този предмет. Втората намотка на металотърсача улавя това слабо поле и сигнализира чрез светлина, звук или друг индикатор.

[Снимки на страница 23]

Подемът в търсенето на злато в средата на XIX век:

1. Воденицата на Сътър (Калифорния)

2. Бендиго Крийк, (Виктория, Австралия)

3. Голдън Пойнт, Баларат (Виктория, Австралия)

[Източник]

1: Library of Congress; 2: Gold Museum, Ballarat; 3: La Trobe Picture Collection, State Library of Victoria

[Снимки на страница 24]

Съвременни приложения на златото

Висококачествените компактдискове имат тънък златен слой

При космическите летателни апарати се използва златно фолио

Златото се използва за направата на микрочипове

Позлатените жици имат изключителна електропроводимост

[Източници]

NASA photo

Carita Stubbe

Courtesy Tanaka Denshi Kogyo

[Снимка на страница 24]

Най–дълбокият открит златен рудник в света (Калгурли, щата Западна Австралия)

[Източник]

Courtesy Newmont Mining Corporation

[Информация за източника на снимката на страница 22]

Brasil Gemas, Ouro Preto, MG