Раждането на фотографията

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ШВЕЦИЯ

РАЗКАЗВАТ, ЧЕ ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ФИЗИК ДЖОВАНИ БАТИСТА ДЕЛА ПОРТА (1535?–1615 г.) БИЛИ ПОТРЕСЕНИ. ПО СТЕНАТА ПРЕД ТЯХ СЕ ДВИЖЕЛИ МАЛКИ ЧОВЕЧЕТА С ГЛАВАТА НАДОЛУ. ХОРАТА ИЗПАДНАЛИ В ПАНИКА И ИЗБЯГАЛИ НАВЪН. ДЕЛА ПОРТА БИЛ ДАДЕН ПОД СЪД ЗА МАГЬОСНИЧЕСТВО.

ТОВА се получило, когато художникът се опитал да забавлява гостите си, като им покаже камера обскура, което на латински буквално означава „тъмна стая“. Начинът, по който работи този уред, е прост, но резултатите са забележителни. Как действа той?

Когато светлината навлезе през малък отвор в тъмна стая или в кутия, на противоположната стена се прожектира обърнат образ на външния свят. Гостите на Дела Порта видели просто актьори, които се движели отвън. Изобретението камера обскура било предшественик на съвременния фотоапарат. Днес ти може би също си сред милионите хора, които имат собствен фотоапарат или са използвали евтин фотоапарат за еднократна употреба.

В дните на Дела Порта идеята за камера обскура не била нещо ново. Още Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) наблюдавал принципа, на който по–късно щял да действа фотоапаратът. През Х век арабският учен Алхазен описал образно този принцип, а през XV век художникът Леонардо да Винчи го включил в записките си. С разпространението на лещите през XVI век камера обскура започнала да прожектира по–ясен образ и много художници използвали лещите, за да предадат точно перспективата и пропорциите на обектите. Въпреки многобройните опити да бъдат създадени трайни изображения обаче, до XIX век това останало само мечта.

Първият фотограф

Френският физик Жозеф Нисефор Ниепс вероятно започнал своите опити да направи трайно фотографско изображение още през 1816 г. Той обаче постигнал първия си успех едва когато експериментирал с литографията и открил, че може да използва специален вид светлочувствителен асфалт. Към средата на 20–те години на XIX век Ниепс сложил покрита с този вид асфалт оловно–калаена плочка в камера обскура, гледаща към прозорец от имението му, и я оставил на светлината в продължение на осем часа. Дори и най–неопитният фотограф днес не би се гордял с размазаното изображение на сграда, дърво и плевня, което се получило, но Ниепс бил доволен от постижението си. Това вероятно било първото трайно фотографско изображение!

За да усъвършенства този метод, през 1829 г. Ниепс се сдружил с енергичния предприемач Луи Дагер. След смъртта на Ниепс през 1833 г. Дагер постигнал забележителен напредък. Той започнал да покрива медни плочки със сребърен йодид. Това покритие се оказало по–светлочувствително от използвания вид асфалт. Той случайно открил, че скритият образ върху медната плочка след експонирането ѝ става видим под действието на живачни пари. Това намалило значително времето за снимане. Когато по–късно Дагер разбрал, че промиването на изображението със солен разтвор го предпазва от потъмняване, фотографията вече била готова да завладее света.

Фотографията бива представена на обществеността

Когато през 1839 г. Дагер представил пред обществеността своя метод, наречен дагеротипия, това предизвикало истинска сензация. Ученият Хелмут Гернсхайм пише в своята книга „Историята на фотографията“: „Вероятно никое друго изобретение не е пленявало до такава степен въображението на хората и не е завладявало света с такава шеметна скорост като дагеротипията.“ Очевидец на събитието писал: „Час по–късно всички оптики бяха препълнени, но нямаше достатъчно материали за цялото войнство от желаещи да изпробват откритието. Няколко дни по–късно по площадите на Париж можеха да се видят трикраки тъмни кутии, поставени пред някоя църква или дворец. Всички физици, химици и учени в столицата лъскаха посребрени плочки и дори по–заможните бакали не можаха да устоят на изкушението да пожертват част от състоянието си на олтара на прогреса и средствата им се изпаряваха под формата на йодни и живачни пари.“ Парижката преса бързо нарекла тази мода „дагеротипомания“.

Забележителното качество на дагеротипните изображения подтикнало британския учен Джон Хершел да напише: „Едва ли бихме преувеличили, ако кажем, че те са истинско чудо.“ Някои дори приписвали магически сили на изобретението.

Не всички били очаровани от новото изобретение. През 1856 г. кралят на Неапол забранил фотографията, вероятно защото се смятало, че тя може да урочасва. Когато видял дагеротипно изображение, френският художник Пол Деларош възкликнал: „От днес живописта е мъртва!“ Изобретението предизвикало голямо безпокойство сред художниците, които го възприели като заплаха за занаята си. Един критик изразил техните страхове, като казал: „Прецизната достоверност, с която фотографията изобразява действителността, може да унищожи субективната представа за красота.“ В допълнение на това фотографските образи били критикувани поради своя безмилостен реализъм, с който разбивали всякакви илюзии за красота и младост.

Дагер срещу Толбът

Английският физик Уилям Хенри Фокс Толбът смятал, че той е изобретил фотографията и затова бил изненадан от обявяването на изобретението на Дагер. Толбът поставял в камера обскура хартиени листове с покритие от сребърен хлорид. След това покривал негатива с восък, за да го направи прозрачен, поставял го върху друга хартия с покритие и го експонирал на слънчева светлина, получавайки по този начин позитивен образ.

Макар че първоначално не се ползвал с голяма популярност и давал изображения с по–ниско качество, методът на Толбът имал по–голям потенциал. Той позволявал произвеждането на много екземпляри от един–единствен негатив и хартиените изображения били по–евтини и по–практични от чупливите дагеротипни изображения. Съвременната фотография все още работи на този принцип, докато дагеротипията, въпреки първоначалната си популярност, постепенно отмряла.

Ниепс, Дагер и Толбът не били единствените претенденти за титлата „баща на фотографията“. След като Дагер представил изобретението си през 1839 г., най–малко 24 души, от Норвегия на север до Бразилия на юг, твърдели, че са изобретили фотографията.

Принос към значими социални промени

Джейкъб Огъст Рийс бил обществен реформатор, който бързо разбрал, че фотографията е отлично средство, с чиято помощ да насочи вниманието на обществеността към бедността и страданието. През 1880 г. той започнал да снима бедняшките квартали на Ню Йорк след залез слънце, като използвал за светкавица избухваща магнезиева пудра в тиган — нещо, което не било съвсем безопасно. Два пъти къщата, в която Рийс работел, избухвала в пламъци и веднъж дрехите му се подпалили. Смята се, че неговите снимки са едно от нещата, които накарали Тиодор Рузвелт да предприеме много социални реформи, когато станал президент. През 1872 г. реализмът на серия пейзажни снимки от Уилям Хенри Джаксън накарала Американския конгрес да обяви Йелоустоун за първия национален парк в света.

Достъпна за всички

В края на 80–те години на XIX век много хора не можели да си позволят да се занимават с фотография поради високата ѝ цена и сложността на включените процеси. Но през 1888 г. Джордж Истмън изобретил преносимия и лесен за използване фотоапарат „Кодак“, при който се използвал ролков филм, и така било поставено началото на масовото фотолюбителство.

След като използвал филма, потребителят изпращал целия фотоапарат на производителя. Филмът се обработвал, а фотоапаратът се презареждал и се изпращал обратно на потребителя заедно с проявените снимки — и всичко това на сравнително ниска цена. Рекламата „Вие натискате копчето, ние правим всичко останало“ отговаряла напълно на действителността.

Фотографията станала достъпна за всички и милиардите снимки, които се правят всяка година, показват, че нейната популярност съвсем не е намаляла. В наши дни вече съществуват и цифрови фотоапарати, които запаметяват образите в мегапиксели. При тях се използват специални карти, на които могат да бъдат поместени стотици снимки. С помощта на компютър и принтер може да се отпечатат висококачествени изображения дори в домашни условия. Наистина, от раждането си насам фотографията е изминала дълъг път.

[Снимка на страница 20]

Пейзажно дагеротипно изображение на Париж, около 1845 г.

[Снимка на страница 20]

Репродукция на може би първата фотография, около 1826 г.

[Снимка на страница 20]

Рисунка на камера обскура, използвана от много художници

[Снимка на страница 21]

Ниепс

[Снимка на страница 23]

Дагеротипно изображение на Луи Дагер от 1844 г. и камерата на Дагер

[Снимка на страница 23]

Ателието на Уилям Толбът, около 1845 г., и камерите на Толбът

[Снимка на страница 23]

Снимка от 1890 г. на Джордж Истмън, който държи втория фотоапарат „Кодак“; първият му фотоапарат с ролков филм

[Снимка на страница 23]

Пейзаж от мястото, което по–късно станало националния парк Йелоустоун, от Уилям Джаксън, 1871 г.

[Снимка на страница 23]

Съвременните цифрови фотоапарати запаметяват снимките в мегапиксели

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Пейзажно изображение на Париж: Photo by Bernard Hoffman/Time Life Pictures/Getty Images; Снимката; направена от Ниепс: Photo by Joseph Niepce/Getty Images; камера обскура: Culver Pictures

[Информация за източника на снимката на страница 22]

23 страница: Ателието на Толбът: Photo by William Henry Fox Talbot & Nicholaas Henneman/Getty Images; Камерата на Толбът: Photo by Spencer Arnold/Getty Images; Снимка Кодак, камера Кодак и камерата на Дагер: Courtesy George Eastman House; Йелоустоун: Library of Congress, Prints & Photographs Division, LC-USZ62-52482