Как развитието в селското стопанство промени света

КАК получаваш храната си? Купуваш ли я, или я произвеждаш сам? Векове наред повечето хора сами произвеждали нужната за семейството им храна. Днес обаче в някои развити страни само един на всеки петдесет души се занимава със селско стопанство. На какво се дължи тази огромна промяна?

Напредъкът в областта на селското стопанство започнал бавно и след време се ускорил. Всяка стъпка била травмираща за милиони семейства и подобни промени продължават да се наблюдават по целия свят и днес. Един поглед върху това как напредъкът е засегнал живота на хората ще ни помогне да разберем по–добре положението в днешния свят.

Революция в земеделието

Интересно е, че едно от нещата, които променили живота на хората в Европа в областта на селското стопанство, било използването на конския хамут, което станало разпространено през XII век. Така конете можели да работят, без да се задушават. Впрегнати с помощта на хамут, те можели по–бързо и по–дълго да теглят по–тежки товари, отколкото воловете, използвани преди това. По този начин добивът на земеделците се увеличил и те можели да използват плугове, за да обработват почва, чиято обработка дотогава била невъзможна. Друго подобрение било въвеждането на култури за подобряване на почвата, които я обогатяват с азот, като например боб, грах, детелина и люцерна. При по–плодородна почва добивът съответно е по–голям.

Благодарение на този напредък земята на някои земеделци давала толкова богата реколта, че те имали възможност да продават излишъка. Това довело до разрастване на градовете, където хората можели да купуват своята храна и да работят в производството и търговията. Именно сред тези богати производители, търговци и земеделци се появили изобретателите на първите земеделски машини.

Около 1700 г. Джетро Тъл, англичанин, който се занимавал със земеделие, изобретил теглена от кон редосеялка. Работата с нея на практика заменила сеитбата на ръка, при която се пилеели семена. През 1831 г. в САЩ Сайръс Маккорник изобретил теглена от кон механична жътварка, която можела да събира класовете пет пъти по–бързо от човек, работещ с коса. Приблизително по същото време търговците започнали да внасят в Европа различни торове от андското крайбрежие на Южна Америка. Употребата на машини и торове довела до значително увеличение на добива в земеделието. Как обаче се отразило това на хората?

Развитието в земеделието проправило пътя за индустриалната революция, защото благодарение на него в градовете имало предостатъчно евтина храна. Тази революция се наблюдавала най–напред във Великобритания през около 1750–1850 г. Тогава хиляди семейства били принудени да се преместят в градове с развиваща се промишленост, за да работят във въгледобивни мини, чугунолеярни, корабостроителници и текстилни фабрики. Обикновените земеделци, които не можели да си позволят да използват нововъведенията в тяхната професия, получавали по–малко пари за своята стока и не успявали да плащат наема си. Затова нямали друг избор, освен да напуснат стопанствата си и да се преместят в пренаселените и пълни с болести бедни градове. Така вместо да работят заедно със семействата си на нивата, мъжете вече работели далече от дома. Дори децата се трудели часове наред във фабриките. Не след дълго промените засегнали и други страни.

Науката и селското стопанство

През 1850 г. някои държави вече разполагали с достатъчно средства, за да финансират проучвания в областта на селското стопанство. Тези научни изследвания довели до множество промени в земеделието, които продължават и днес с по–новите проучвания. Например растениевъдите изследваха генетиката на растенията и създадоха сортове, които дават голяма реколта, или които са устойчиви на болести. Учените установиха каква е подходящата смес от нитрати и фосфати за различните култури и видове почви. Преди това земеделците били заети с плевене през сезона на растежа, но когато учените създали сложни хербициди, забавящи растежа на плевелите, много работници загубили работата си. Насекомите, червеите и различните видове гъгрици, които също били добре познати врагове на земеделците, били забравени, след като бил разработен богат асортимент от химикали за борбата с почти всеки вредител.a

Животът на скотовъдците също се е променил. С помощта на доилни апарати и автоматизирани системи за хранене само с един помощник фермерът може да се грижи за двеста крави. За разлика от преди фермерите са в състояние да помогнат на телетата и на малките прасета да увеличават теглото си по–бързо, като ги отглеждат в закрити помещения, вместо на открито. Това им дава възможност да следят температурата им и храната, която приемат.

Много от резултатите от научните изследвания в областта на селското стопанство се оказали наистина впечатляващи. Някои земеделци и скотовъдци постигали сто или дори хиляда пъти по–голяма производителност в сравнение с годините преди индустриализацията. Но как развитието в тази област повлияло на живота на фермерите?

Промяна в начина на живот

На много места техниката промени начина на живот на земеделците и скотовъдците. Вече много от тях са се научили как да боравят със сложни машини и броят на онези, които работят самостоятелно, се увеличава. Бригадите от работници, които дружно сееха, плевяха и жънеха, останаха в миналото.

В много страни се появи нов вид земеделци — бизнесмени с висше образование, специализирали се в масовата продукция само на няколко култури или дори само на една. Те правят големи инвестиции в земя, сгради и техника, но съвсем не са независими. Огромните компании в хранителната промишленост и големите вериги супермаркети определят не само цените на стоката им, но и големината, размера и цвета ѝ. Инженерите агрономи определят системата за производство и специализирани фирми зареждат земеделците точно с тези торове, пестициди и хибридни семена, които отговарят на конкретните условия в тяхното стопанство. Да, нещата са се променили много от времето на нашите прадеди, но борбата продължава. Освен това някои хора се опасяват, че определени методи и средства, използвани в селското стопанство, може да се окажат вредни.

Проблемите не свършват

В развитите страни много земеделци и скотовъдци губят собствеността си, защото не смогват да се конкурират с големите фирми. Онези, които искат да продължават с предпочитания си начин на живот, трябва да се насочат към допълнителни дейности, като например осигуряват квартири за туристи, място за къмпинг и голф или се занимават с приложно и декоративно изкуство. Други решават да отглеждат по–специални растения и животни, като например органични храни, различни цветя, щрауси и лами алпака.

В по–бедните страни, в които до осемдесет процента от населението изкарват прехраната си, като обработват земята, много земеделци също понасят големи загуби. Международни компании, въвели съвременни методи за промишлено земеделие, купуват най–добрата земя, за да отглеждат култури, които след това продават в далечни страни. За земеделците, които изхранват сами семействата си, остават само неплодородна земя или съвсем малки парцели, които те обработват с много усилия и малко машини, ако изобщо разполагат с такива.

В много страни се наблюдава масово преселение на хората от селата в градовете, което е резултат от развитието, започнало преди векове. Преходът от селски към градски живот продължава да носи полза на някои, а страдания на други. Малко са правителствата, ако изобщо има такива, които осигуряват истинска помощ на засегнатите, подтикнати от искрено състрадание. Колко отчаяно човечеството се нуждае от управлението на Божието Царство, което ще донесе промяна към един много по–добър живот! (Исаия 9:6)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 23]

ДВА ВИДА ЗЕМЕДЕЛИЕ

Еусебио живее в Андите, където отглежда различни култури и се грижи за четиринайсет глави добитък. Той казва: „Всички си имат имена. Обичам този живот. Сами отглеждаме зеленчуците, които ядем. С жена ми помагаме на съседите да орат и да жънат и те също ни помагат. Никой няма машини. Орем с волове, а по стръмните склонове копаем на ръка.

Веднъж една болест покоси повечето ни животни. След това се записах на кратък курс по ветеринарство. Оттогава никое животно не ни е умирало заради болест и вече мога да помагам на съседите да се грижат за животните си. Продаваме сирене на селския пазар, но печелим много малко. Поне винаги имаме храна за шестте ни деца.“

Ричард обработва над петстотин хектара земя в канадската прерия. Той работи сам, като единствено по време на жетва и сеитба наема работник.

Той казва: „Днес напрежението е по–скоро умствено, отколкото физическо. Кабината както на трактора, така и на комбайна ми е с климатик, и вътре съм защитен от праха и насекомите. Някои машини са широки девет метра и мога да сея или да жъна шейсет и пет хектара на ден. Но съм изцяло зависим от машините и именно от там идва напрежението. Понякога се налага да вземам нови на кредит. Връщането на заема зависи от неща, над които нямам влияние, като дъжда, сланата, пазарните цени и лихвите. Напрежението в работата води до много проблеми в семействата на земеделците в района, като някои от тях дори се самоубиват.“

[Снимка на страница 21]

Жътварката на Маккормик, изобретена през 1831 г., с помощта на която земеделците можели да жънат пет пъти по бързо

[Източник]

Wisconsin Historical Society WHi-24854