Ела и се запознай с народите батак

Когато през XIII век посетил остров Суматра в Индонезия, италианският изследовател Марко Поло описал някои „планински народи“, като казал, че те „живеят ... като диви животни и ядат човешка плът“. Смята се, че той говорел за народите батак. Със съпругата ми обаче имаме напълно различен възглед за тях. Научи повече за хората, които опознахме и обикнахме.

„ХОРАС!“ С този сърдечен поздрав ни посрещнаха нашите нови приятели от народите батак в Северна Суматра (Индонезия), когато пристигнахме на новото си мисионерско назначение близо до езерото Тоба, което е най–интересната природна забележителност на Суматра. То е най–голямото вулканично езеро в света и се намира в сърцето на земите на народите батак. (Виж блока по–долу.)

Батак представлява една от най–големите групи местно население на Индонезия. Наброявайки приблизително осем милиона души, те обхващат може би шест независими, но тясно свързани помежду си етнически групи — тоба, сималунгун, каро, даири, ангкола и мандайлинг. Всяка група е съставена от големи родове. Когато хората от народите батак се срещнат, първият им въпрос обикновено е: „От кой род си?“ Тогава те бързо разбират колко близка е родствената им връзка.

Правила за женитба

Традиционните бракове между хората от народите батак обикновено обединяват не само двама души, а два рода. Братовчеди по майчина линия са смятани за идеалната двойка. Но женитбата за братовчед по бащина линия, или за някого от същия род, е строго забранена. Традиционните бракове биват сключвани според следното правило: мъжете от род А вземат жени от род Б, мъжете от род Б вземат жени от род В, а мъжете от род В вземат жени от род А. Тези верижни съюзи заздравяват родствените връзки и приобщават младоженците към голям брой роднини.

Дори двама души да са сключили законен брак и да имат деца, родовете не го признават, докато не бъде направена традиционна сватба. Тези пищни церемонии, в които може да участват стотици роднини, обикновено продължават няколко часа.

При сватбите в народността каро например родът на младоженеца плаща определена цена за булката и получените пари се броят от членовете на нейния род. Едва тогава сватбата може да продължи. Някои роднини изнасят дълги речи за семейния живот. Булката и младоженецът слушат с уважение. Празненствата завършват с угощения и танци.

Рай за земеделците

В миналото много семейства от народите батак живеели заедно в големи къщи с отличителни двувърхи покриви, които приличали на биволски рога. Някои от тези богато украсени постройки, направени от дърво, бамбук и влакна от захарна палма, стоели на колове и били достатъчно големи, за да поберат 12 семейства. Не били използвани пирони. Част от тези 300–годишни къщи са все още обитаеми. Под издигнатата къща има домашни животни — говеда, пилета, кучета, прасета и биволи.

Местните хора се занимават главно със земеделие, риболов и животновъдство, както и с туризъм. Огромният естествен амфитеатър около езерото Тоба е истински рай за земеделците. Тераси със смарагдовозелени оризища се издигат високо над езерото. Кафето, плодовете и подправките са в изобилие край тучните зеленчукови градини, засадени в плодородната, тъмна вулканична почва. Рибарите, използващи дървени канута, се радват на богат улов в хладките и чисти води на езерото.

В края на деня щастливи деца се пръскат с вода и плуват в езерото, мъже се събират по заведенията и в прохладния нощен въздух се чува музика. Всъщност хората от народите батак са добре познати със своите прочувствени песни. Те обичат и да танцуват — като мъжете и жените са разделени едни от други, — движейки грациозно ръцете и китките си.

Разнообразно минало

Сведенията от времето на Марко Поло до XIX век сочели, че народите батак са жестоки канибали, които изяждали ритуално вражеските воини и престъпниците. Но както казва историкът Ленард Андая, някои „зловещи подробности за канибалски обичаи може да са били измислени от самите народи батак, за да се предпазят от нашествието на чужди хора в своите земи“. Какъвто и да е бил случаят, „през XIX век холандското колониално правителство забранило канибализма в земите, които били под тяхно владение“, се казва в книгата „Батак — народите на остров Суматра“.

Хората от народите батак били анимисти и почитали много богове и духове. Освен това извършвали жертвени ритуали и се занимавали със спиритически сеанси, гадателство и магии. Заклинания, таблици за гадаене и лечебни формули били записвани върху ленти от дървесна кора, с дължина до 15 метра, сгънати на хармоника и образуващи нещо като книга. Били изтъкавани богато украсени свещени дрехи за предпазване от злото и предсказване на бъдещето.

Историческите сведения показват, че първите западни мисионери, които пристигнали в земите на народите батак през 1824 г., били баптистите Р. Бъртън и Н. Уорд. Десет години по–късно, докато холандската войска се опитвала да превземе част от земите, други двама мисионери — американците Х. Лайман и С. Мънсън — дръзнали да влязат в територията на народите батак, но не след дълго били убити. Двама католически мисионери, които пренебрегнали предупрежденията да стоят далече от потенциално опасните области, навярно били сполетени от същата участ.

Немският мисионер Лудвиг Номенсен, който започнал дейността си сред хората от народите батак през 1862 г., оцелял и се радвал на значителен успех. Всъщност и до днес той е уважаван от много местни хора. Понастоящем повечето от тях твърдят, че са християни, а останалите са главно мюсюлмани или анимисти. Въпреки това мнозина се придържат към някои от традиционните си обичаи.

Идва истинската добра новина

През около 1936 г. Свидетелите на Йехова пристигнали в родината на народите батак, носейки добрата новина за Божието Царство, за която Исус предсказал, че ще бъде проповядвана „по целия свят“. (Матей 24:14) Много от местните жители откликнали на основаното на Библията послание и изоставили суеверните си обичаи. В резултат на това в областта днес има около 30 сбора на Свидетелите на Йехова. (Виж блока вдясно.)

Когато със съпругата ми споделяме добрата новина с хората в района, често разговаряме с туристи, които изразяват възхищението си от красивата гледка и приятния климат край езерото Тоба. Охотно се съгласяваме с тях. Но добавяме, че най–красивото нещо тук са сърдечните и приятелски настроени хора от народите батак.

[Блок на страница 17]

ХЛАДКО ЕЗЕРО С ГОРЕЩО МИНАЛО

Езерото Тоба е дълго 87 километра и широко 27 километра и безспорно е най–голямото кратерно езеро в света. То съдържа толкова вода, че може да покрие цяла Великобритания със слой, дебел около 90 сантиметра. Намиращ се насред зелените вулканични върхове, които образуват част от планините Барисан, този огромен воден басейн, погледнат от който и да било ъгъл, е мечта за фотографите.

Езерото се образувало при едно или повече големи вулканични изригвания, за които учените смятат, че са били сред най–мощните в историята на земята. След време огромната калдера се напълнила с вода и се оформило това, което днес е познато като езерото Тоба. Последвалото разместване на пластовете на дъното на езерото образувало красивия остров Самосир, който заема площ от 647 квадратни километра, горе–долу каквато е големината на Република Сингапур.

[Блок на страница 18]

РАЙ С УМЕРЕН КЛИМАТ

Езерото Тоба се намира на около 300 километра от екватора, но въпреки това климатът там е изненадващо прохладен. Причината е, че то е разположено на 900 метра над морското равнище. Палми и борове виреят заедно в този рай с умерен климат.

Езерото е естествена екологична граница за редица животни. Например на север от него живеят орангутани, белоръки гибони и лангури на Томас, а на юг — тапири, дългопети и суматренски лангури.

[Блок/Снимка на страница 19]

ЖЕНА МЕДИУМ СТАВА ИСТИНСКА ХРИСТИЯНКА

Нурси била позната сред хората от народите батак като „дукун“, или знахарка. Тя използвала магия, за да лекува болести, да изгонва зли духове и да общува с „мъртвите“.a Нейният бизнес процъфтявал и въпреки че се занимавала със спиритизъм, тази жена била уважаван член на местната протестантска църква.

Когато срещнала Свидетелите на Йехова, Нурси била изненадана да научи, че Божието име е Йехова. (Псалм 83:18) После прочела в Библията, че много от повярвалите през първи век престанали да се занимават с магия и изгорили магическите си книги, за да могат да служат на Бога по приемлив начин. (Деяния 19:18, 19) Въпреки силното противопоставяне, тя решила да направи същото, имайки пълна увереност в думите на Исус: „Истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:32)

Днес Нурси и синът ѝ Бесли са покръстени Свидетели на Йехова, а съпругът ѝ Ненкус редовно посещава християнските събрания. Тя казва: „След като вече служа на Йехова, животът ми е много по–хубав! Когато бях дукун, копнеех да науча истината. Сега изпитвам истинско удовлетворение.“

[Бележка под линия]

[Снимка]

Нурси със съпруга си и сина си

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Суматра

ез. Тоба

[Източник]

Based on NASA/Visible Earth imagery

[Снимка на страници 16, 17]

Езерото Тоба, наблюдавано от склоновете на намиращата се на брега му планина Пусук Бухит

[Снимка на страница 18]

Водопадът Сиписописо, намиращ се на северния бряг на езерото Тоба, се спуска от 110 метра височина