Макадамията — австралийски деликатес
БОТАНИКЪТ Уолтър Хил наблюдавал с ужас своя млад помощник. Момчето току–що било изяло ядки от нов вид дърво, растящо в тропическите гори на югоизточен Куинсланд (Австралия). Хил бил чул, че ядките са отровни, но на младежът нито му прилошало, нито умрял. Вместо това той казал, че те са много вкусни. Хил също ги опитал и се съгласил. Скоро след това започнал да раздава макадамови разсади на приятели и ботаници по цял свят.a
Днес, около 150 години по–късно, макадамията с основание е известна навсякъде. Списание „Хроника Хортикултуре“ обяснява: „Макадамовите ядки са смятани за едни от най–добрите деликатеси в света, тъй като са хрупкави и имат неповторим, фин вкус и наситен кремав цвят.“ Не е изненадващо тогава, че макадамията е най–успешната местна култура в Австралия!
Ядка с твърда черупка
Макадамията е вечнозелено дърво, което расте по субтропичните брегове на източна Австралия. Два от общо деветте вида дървета раждат ядливи ядки, които се състоят от влакнеста външна обвивка, светлокафява кръгла черупка и кремава ядка с размерите на малко топче.
Черупката обаче е много твърда и се чупи трудно.b Аборигените използвали камъни, а овощарят Джон Уалдрън — чук и наковалня. Всъщност, използвайки тези обикновени инструменти, той счупил около осем милиона ядки за 50 години. Възможно ли е машини да вършат подобна работа? Първите машини не били подходящи, тъй като наранявали ядката. След време обаче били изобретени по–резултатни модели.
Друг проблем бил размножаването. При засяването на ядки от добри дървета често израствали дървета с лошо качество, а опитите за присаждане не били успешни. Затова отглеждането на макадамия с търговска цел било преустановено, докато хавайците не открили разрешение на проблема. В резултат на това не след дълго те започнали да осигуряват 90 процента от макадамовите ядки на световния пазар. Не е учудващо тогава, че ядките получили името хавайски орехи.
През шейсетте години на XX век австралийските овощари „превърнали макадамията в главна овощна култура с търговска цел“, прилагайки наученото от хавайците. Местното производство се разрастнало и сега Австралия осигурява около 50 процента от макадамовите ядки на световния пазар. В Африка, Азия и Централна Америка също се отглеждат макадамови дървета.
Посещение на австралийска плантация
Представител на „Пробудете се!“ посети Андрю, който е собственик на макадамова плантация близо до град Лисмор (Нов Южен Уелс). Той обясни: „През няколко реда садим различен сорт макадамия, за да подпомогнем кръстосаното опрашване.“ Около 80 процента от милионите дървета, засадени в Австралия, са доказани сортове, подбрани от хавайски селекционери. Въпреки това австралийски селекционери използват генетичен материал от дива макадамия, за да създадат подобрени местни сортове.
Наблюдавайки дърветата, виждаме стотици ядки, които висят в гъстите корони като малки топчета. Ядките узряват за шест месеца и след това падат на земята. Прави ни впечатление, че по някои от падналите ядки има дупки. Андрю каза: „Плъховете могат да прегризат черупката за осем секунди. Дивите прасета също обичат макадамия.“ Надолу по реда той се спря и ритна една полузаровена ядка. „Спечелихме три цента“, каза Андрю с усмивка. Много земеделци събират реколтата, използвайки специално направени машини с барабан и къси гумени иглички, между които попадат падналите ядки. После ядките биват обелени и разпределени в плантацията, след което се изпращат в завода, където им махат черупките, сортират ги и ги доставят на купувачите.
Вкусни и полезни!
Към края на обиколката похапваме шепа ядки и се наслаждаваме на вкуса им. Но полезна ли е макадамията? Според една правителствена статистика съдържанието на мазнини в макадамовите ядки (главно мононенаситени мастни киселини, или полезни мазнини) „обикновено надхвърля 72 процента, което е най–високата стойност за маслодайни ядки“. Неотдавнашни проучвания показват, че умерената консумация на макадамия може да понижи високото кръвно налягане и нивото на вредния холестерол и триглицеридите.
Някои хора обичат да ядат шоколад, сладки и сладолед с макадамови ядки. Други ги предпочитат печени, солени или просто сурови. Независимо от предпочитанията обаче повечето хора искат да им се наслаждават отново.
[Бележки под линия]
a Години по–рано изследователите Кънингхам (1828 г.) и Лайхарт (1843 г.) събрали макадамови ядки, но мострите им били прибрани в склад, без да бъдат описани. През 1857 г. Фердинанд фон Мюлер, ботаник от Мелбърн и колега на Хил, нарекъл този род дървета „Макадамия“ по името на своя добър приятел д–р Джон Макадам.
b Черупките на макадамията са толкова твърди, че се използват за производството на абразивни инструменти.
[Блок на страница 23]
ЧЕРУПКИ ЗАХРАНВАТ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА
Твърдите черупки на макадамията имат калорична стойност, близка до стойността на кафявите въглища. Затова австралийска енергийна компания ги използва, за да произвежда електричеството, нужно за обработката и разпространяването на макадамовите ядки. Електроцентралата е първият австралийски проект, при който се използват отпадни продукти, и производството на енергия може да се увеличи, тъй като все повече овощари осигуряват нужното гориво.
[Снимка на страница 23]
Австралийските овощари садят хиляди нови дървета всяка година
[Информация за източника на снимката на страница 23]
Всички снимки на 22 и 23 страница: Australian Macadamia Society