Глава 12
Значението на твоето покръстване
1, 2. (а) Защо покръстването във вода трябва да интересува лично всеки един от нас? (б) Как накратко би отговорил на въпросите, поставени във 2 абзац?
ПРЕЗ 29 г. от н.е. Исус бил потопен във водите на река Йордан. Самият Йехова наблюдавал това и изразил одобрението си. (Мат. 3:16, 17) Три и половина години по–късно, след своето възкресение, Исус дал напътствия на учениците си, казвайки: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги.“ (Мат. 28:18, 19) Ти покръстен ли си в съгласие с това, което наредил Исус? Или се подготвяш да го направиш?
2 И в единия, и в другия случай е важно ясно разбиране на покръстването. Сред въпросите, заслужаващи внимание, са следните: Дали покръстването на християните днес има същото значение, каквото е имало покръстването на Исус? Дали всичко, което Библията казва за покръстването, се отнася за теб? Какво означава да живееш в съгласие с онова, което представя християнското покръстване във вода?
ПОКРЪСТВАНИЯТА, ИЗВЪРШВАНИ ОТ ЙОАН
3. За кого било покръстването на Йоан?
3 Около шест месеца преди Исус да бъде покръстен, Йоан Кръстител отишъл в Юдейската пустиня, проповядвайки: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“ (Мат. 3:1, 2) Хората от цялата тази област чули думите на Йоан, откровено признали греховете си и били покръстени от него в река Йордан. Това покръстване било за юдеите. — Деян. 13:23, 24; Лука 1:13–16.
4. (а) Защо юдеите имали неотложна нужда да се покаят? (б) Какво било необходимо, за да избегнат те ‘покръстването с огън’?
4 Тези юдеи имали неотложна нужда да се покаят. През 1513 г. пр.н.е. при Синайската планина праотците им встъпили в договор с Йехова Бог като цял народ. Но те не живели според задълженията си спрямо този договор и затова били осъдени от него като грешници. Положението им било критично. „Великият и страшен ден [на Йехова]“, предсказан от Малахия, наближил и през 70 г. от н.е. той връхлетял Йерусалим като внезапно унищожение. Йоан Кръстител, който притежавал плам за истинското поклонение като онзи на Илия, бил изпратен преди това унищожение „да приготви за [Йехова] благоразположен народ“. Те трябвало да се покаят за греховете си спрямо Договора на Закона и да бъдат готови в сърцата и умовете си да приемат Сина на Бога, когото Йехова изпращал при тях. (Мал. 4:4–6; Лука 1:17; Деян. 19:4) Както обяснил Йоан, божият Син щял да покръства със свети дух (това покръстване верните ученици изпитали за първи път на Петдесетница през 33 г. от н.е.) и с огън (който дошъл над неразкайващите се като унищожението през 70 г. от н.е.). (Лука 3:16) За да избегнат лично това ‘покръстване с огън’, юдеите от първото столетие на нашата ера трябвало да бъдат покръстени във вода, като символ на покаянието им, и да станат ученици на Исус Христос, когато щяла да се появи такава възможност.
5. (а) Защо Йоан се поколебал, когато Исус дошъл да се покръсти? (б) На какво било символ Исусовото покръстване във вода? (в) Колко сериозно било отношението на Исус към това да изпълни божията воля относно себе си?
5 Сред онези, които дошли при Йоан да бъдат покръстени, бил самият Исус. Но защо дошъл той? Йоан знаел, че Исус няма грехове за изповядване, затова казал: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, и ти ли идеш при мене?“ Но покръстването на Исус трябвало да символизира нещо друго. Затова той отговорил: „Остави ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право.“ (Мат. 3:13–15) Покръстването на Исус не можело да символизира покаяние за греховете; нито пък той имал нужда да се отдаде на Бога, защото бил член на народ, който вече бил отдаден на Йехова. По–скоро неговото покръстване, извършено при достигането му на юдейското пълнолетие на 30–годишна възраст, символизирало това, че той се представил пред небесния си Баща, за да върши по–нататъшната Му воля. Божията воля за „човека Христос Исус“ включвала дейност във връзка с Царството, а също и жертвуването на неговия съвършен човешки живот като откуп и като основа за нов договор. (Лука 8:1; 17:20, 21; Евр. 10:5–10; Мат. 20:28; 26:28; 1 Тим. 2:5, 6) Исус приел много сериозно всичко, на което било символ покръстването му във вода. Той не си позволил вниманието му да бъде отвлечено от други интереси. До края на своя земен живот той неотстъпно вършил божията воля. — Йоан 4:34.
ПОКРЪСТВАНЕ В СМЪРТТА
6. Какво друго покръстване изпитал Исус и за какъв период от време?
6 В съгласие с онова, което символизирало Исусовото покръстване във вода, той преминал и през друго покръстване. Той знаел, че задачата, която му била възложена от Бога, ще доведе до отдаването на човешкия му живот като жертва, но че ще бъде възкресен в дух на третия ден. Исус говорел за това като за покръстване. Това „покръстване“ започнало през 29 г. от н.е., но не било завършено, докато той не умрял и не бил възкресен. Затова около три години след потапянето си във вода, той могъл с основание да каже: „Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам, докле се извърши!“ — Лука 12:50.
7. (а) Кои други са покръстени в смъртта? (б) Кой извършва това покръстване?
7 Онези, които ще царуват заедно с Христос в небесното му Царство, също трябва да бъдат покръстени в смъртта. (Мар. 10:37–40; Кол. 2:12) При смъртта си те завинаги оставят човешкия живот, както направил и Исус. А при възкресението си те се присъединяват към него в небесното управление. Това покръстване се извършва не от човек, а от Бога чрез небесния му Син.
8. Какво се има предвид с тяхното „кръщение в Христа Исуса“?
8 За онези, които са покръстени в Исусовата смърт, се казва още, че са „кръстени . . . в Исуса Христа“. Посредством свети дух, идващ чрез Христос, те биват обединени с него — техния глава, като членове на неговия помазан с дух сбор — неговото „тяло“. Тъй като този дух им дава възможност да отразяват превъзхождащата личност на Христос, за тях може да се каже, че са станали „едно в Христа Исуса“. — Рим. 6:3–5; 1 Кор. 12:13; Гал. 3:27, 28; Деян. 2:32, 33.
ПОКРЪСТВАНЕ ВЪВ ВОДА ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ УЧЕНИЦИ
9. (а) Кога за първи път имало покръстване, като онова описано в Матей 28:19? (б) Използувайки въпросите и стиховете в този абзац, анализирай какво показал Исус, че трябва да бъде признато от кандидатите за покръстване.
9 Първите ученици на Исус били покръстени във вода от Йоан и след това били насочени към Исус като бъдещи членове на неговата духовна невяста. (Йоан 3:25–30) Под ръководството на Исус те също покръствали и това покръстване имало същото значение като Йоановото. (Йоан 4:1–3) Обаче от Петдесетницата през 33 г. от н.е. те започнали да изпълняват задачата да покръстват „в името на Отца и Сина и светия дух“. (Мат. 28:19) Ще бъде много полезно за теб да разгледаш значението на това в светлината на стиховете, цитирани заедно със следващите въпроси:
Какво трябва да признае даден човек относно Бащата, за да може да бъде покръстен „в името на Отца“? (4 Царе 19:15; Пс. 3:8; 73:28; Иса. 6:3; Рим. 15:6; Евр. 12:9; Як. 1:17)
Какво е нужно да се признае за покръстване „в името на Сина“? (Мат. 16:16, 24; Фил. 2:9–11; Евр. 5:9, 10)
Какво трябва да вярва човек, за да бъде покръстен в името „на светия дух“? (Лука 11:13; Йоан 14:16, 17; Деян. 1:8; 10:38; Гал. 5:22, 23; 2 Пет. 1:21)
10. (а) Какво символизира християнското покръстване днес? (б) В какво отношение то е различно от покръстването на Исус? (в) Когато хора, отговарящи на библейските изисквания, се покръстят, какви стават те?
10 Първите, които трябвало да бъдат покръстени в съгласие с тези указания, дадени от Исус, били юдеи (и юдейски прозелити), които като народ вече били отдадени на Бога и Той проявил специално внимание към тях чак до 36 г. от н.е. Когато обаче привилегията да бъдеш християнски ученик била предоставена и на самаряните и езичниците, преди да бъдат покръстени, те трябвало лично да извършат безрезервно отдаване на Йехова, за да му служат като ученици на неговия Син. Чак до наши дни за всички, включително и за юдеите, това продължава да бъде значението на покръстването във вода. Това „едно кръщение“ се отнася за всички, които стават истински християни. По този начин те стават християнски свидетели на Йехова, назначени служители на Бога. — Еф. 4:5; 2 Кор. 6:3, 4.
11. (а) На какво съответствува християнското покръстване във вода и по какъв начин? (б) От какво бива спасен чрез това християнинът?
11 Това покръстване има голяма стойност в очите на Бога. След като споменава построяването на ковчега, в който Ной и семейството му били спасени по време на Потопа, апостол Петър обръща внимание на това. Той пише: „[Вода], която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога [за] чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа.“ (1 Пет. 3:21) Ковчегът бил видимо доказателство, че Ной отдал себе си да върши божията воля и след това вярно извършил работата, възложена му от Бога. Това довело до спасението му. По съответствуващ начин онези, които отдават себе си на Йехова въз основа на вярата във възкресения Христос, които се покръстват, символизирайки това, и които след това продължават да вършат волята на Бога, отнасяща се за неговите служители в наши дни, биват спасени от настоящия порочен свят. (Гал. 1:3, 4) Те не вървят вече към унищожение заедно с останалия свят. Те са спасени от това и Бог им дава чиста съвест.
ДА ЖИВЕЕМ СПОРЕД СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
12. Защо покръстването само̀ по себе си не е гаранция за спасение?
12 Ще бъде погрешно да заключим, че да бъдеш покръстен е само̀ по себе си гаранция за спасение. Покръстването има стойност, само ако човек истински се е отдал на Йехова чрез Исус Христос, и след това изпълнява божията воля, оставайки верен до края. — Мат. 24:13.
13. (а) Каква е волята на Бога за начина, по който покръстените християни трябва да живеят живота си? (б) Колко важно място трябва да заема в нашия живот християнското ученичество?
13 Божията воля за Исус включвала и това как той да изживее човешкия си живот. Той трябвало да го положи в смъртта като жертва. В нашия случай трябва да предоставим телата си на Бога, да водим самопожертвувателен живот. Трябва да ги използуваме единствено за вършенето на божията воля. (Рим. 12:1, 2) Естествено, ние не бихме могли да правим това, ако макар и само отвреме–навреме се държим като света покрай нас, или ако служим само формално на Бога, а животът ни се върти около егоистични цели. (1 Пет. 4:1–3; 1 Йоан 2:15–17) Когато един юдей попитал какво трябва да направи, за да получи вечен живот, Исус му напомнил колко е важно да се води морално чист живот, и после посочил необходимостта християнското ученичество — това, да бъдеш последовател на Исус — да се направи първостепенно по важност дело в живота. То не може да бъде на второ място след материалните цели. — Мат. 19:16–21.
14. (а) Какво задължение във връзка с Царството имат всички християни? (б) Кои са някои от резултатните начини, илюстрирани на стр. 101, по които се извършва тази работа? (в) За какво даваме доказателство, ако искрено и всеотдайно участвуваме в тази дейност?
14 Трябва да помним също, че божията воля за Исус включвала и дейност във връзка с Царството. Самият Исус бил помазан за цар. Но докато бил на земята, той бил също така и пламенен свидетел относно Царството. На нас ни е възложена подобна свидетелска работа и ние трябва да се включим всеотдайно в нея. Правейки това, ние проявяваме признателността си за върховенството на Йехова, както и своята любов към ближните. Освен това ние показваме, че заедно с другите поклонници на Йехова по целия свят, които до един са свидетели на Царството, обединено сме се устремили към целта за постигане на вечен живот в пределите на това Царство.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Какви сходства и разлики има между покръстването на Исус и покръстването във вода днес?
● За кого било покръстването на Йоан? Кои биват покръстени в смъртта? И кои биват „покръстени в Исус Христос“?
● Какво се включва в това да живееш съответно на задълженията на християнското покръстване във вода?
[Блок/Снимки на страница 101]
ПО КАКВИ НАЧИНИ ОПОВЕСТЯВАШ ТИ ЦАРСТВОТО?
От врата на врата
Посещавайки повторно заинтересованите
По време на домашните библейски изучавания
По улиците
На съученици
На колеги