Първа глава

Какво може да придаде смисъл на твоя живот?

ДАЛИ си мечтал за по–хубав живот — било там, където живееш, или в един тропически рай? Повечето от нас са си мечтали понякога за това.

През 1891 г. френският художник Пол Гоген отишъл да търси такъв живот във Френска Полинезия. Но скоро се сблъскал с действителността. Неумереното му минало довело до болест и страдания за него самия и за околните. Усещайки, че смъртта наближава, той нарисувал една творба, определена като „последен израз на творческия дух“. В книгата Paul Gauguin 1848–1903—The Primitive Sophisticate [„Пол Гоген (1848–1903 г.) — сложният примитивист“] се казва: „Спектърът от човешки дейности, изобразен от картината, обхваща целия живот, от раждането до смъртта ... Той тълкувал живота като едно голямо тайнство.“

Гоген нарекъл тази картина „Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме?“a.

Може би тези въпроси са ти познати. Много мислещи хора ги задават. След като обърнал внимание на научния и техническия напредък на човека, един от редакторите на „Уол стрийт джърнал“ написал: „Относно въпросите за човека, за неговите дилеми, за неговото място в тази вселена, не сме напреднали кой знае колко от момента, в който е започнало времето. Все още не сме отговорили на въпросите кои сме, защо съществуваме и къде отиваме.“

Наистина, някои хора са твърде заети с грижите за своето семейство, с изкарването на прехраната, с пътувания или други лични интереси, защото не познават друг смисъл на живота. Алберт Айнщайн казал веднъж: „Човекът, който смята своя живот за лишен от смисъл, не е просто нещастен — той едва ли е годен за живот.“ В хармония с подобно мислене някои хора се стремят да придадат смисъл на живота си, като се занимават с изкуство, с научни изследвания или участвуват в хуманитарни мисии, които целят да намалят страданието. Дали познаваш такива хора?

Напълно разбираемо е, че възникват основни въпроси относно смисъла на живота. Колко много родители, след като са видели дете да умира от малария или друга болест, питат: ‘Защо е това страдание? Има ли смисъл то?’ Подобни въпроси измъчват много млади мъже и жени, които са свидетели на бедност, болести и несправедливост. Жестоки войни често карат хората да се питат дали животът може да има смисъл.

Дори и да не си се сблъсквал с такива нещастия, може би ще се съгласиш с професор Фрийман Дайсън, който казал: „Много мъдри хора вече са задавали въпросите на [библейския] Йов, които задавам и аз. Защо страдаме? Защо светът е толкова несправедлив? Каква е целта на болката и нещастието?“ Може би и ти искаш да знаеш това.

Несъмнено намирането на удовлетворяващи отговори на тези въпроси ще е от голямо значение за нас. Един професор, който преживял ужаса на концентрационния лагер Освиенцим, казва: „Нищо друго на света ... не може толкова резултатно да помогне на човек да оцелее дори и в най–лошите условия, както познанието, че животът му има смисъл.“ Според него дори и психическото здраве на човека е свързано с това търсене на смисъл.

През вековете много хора са търсели отговорите чрез религията. След като видял един болен човек, един старец и един мъртвец, Гаутама (Буда) потърсил просветление, или смисъл, чрез религията, но без да вярва в един Бог, който е личност. Други са се обръщали за помощ към своята църква.

А хората днес? Мнозина се съсредоточават върху науката и отхвърлят религията и „Бога“ като лишени от значение. „Колкото повече напредва науката — се казва в изданието Religion and Atheism [„Религия и атеизъм“], — толкова по–малко място изглежда има за Бога. Бог се е превърнал в изгнаник.“

Защо е това отхвърляне на Създателя?

Всъщност тенденцията към отхвърляне на религията или Бога се корени във философските схващания на хора, които наблягат на чистия разум. Чарлз Дарвин смятал, че „естественият подбор“ обяснява живия свят по–добре от наличието на Създател. Зигмунд Фройд поучавал, че Бог е илюзия. А възгледът, че ‘Бог е мъртъв’, съществува от времето на Фридрих Ницше до днес. Сходна с тези идеи е и източната философия. Онези, които поучават будизъм, смятат, че познание за Бога не е необходимо. Що се отнася до ученията на шинтоизма, професор Тецуо Ямаори казва, че „боговете не са нищо друго освен хора“.

Дали — макар че се среща в изобилие — този скептицизъм относно съществуването на един Създател е основателен? Вероятно са ти известни примери на ‘научни факти’, които били завоювали здрави позиции в миналото, но с времето се оказали напълно погрешни. Възгледи от рода на ‘земята е плоска’ и ‘цялата вселена се върти около нашата земя’ са били непоклатими столетия наред, но ние знаем, че не са верни.

А някои от по–късните научни идеи? Например, философът от 18–и век Дейвид Хюм, който не приемал, че има Създател, не можел да обясни защо земята е толкова сложна в биологично отношение. Дарвиновата теория предполага как са се развили формите на живот, но не обяснява как е започнал животът или какъв смисъл има той за нас.

Поради това много учени, както и обикновени хора, усещат, че нещо липсва. Научните теории могат да се опитват да обяснят как е започнал животът. Но основните въпроси се въртят около това защо съществува животът. Посоченото състояние на нещата засяга дори и хора, възпитани в среда, която вярва в Създателя. Една млада студентка по история от Европа казва: „Според мен Бог е мъртъв. Ако той наистина съществуваше, нямаше в света да цари такъв хаос: невинни хора умират от глад, животински видове биват изтребвани ... Идеята за Създател е глупост.“ Поради условията, които съществуват на земята, много хора не могат да разберат защо един Създател — ако има такъв — не променя нещата към по–добро.

Трябва да признаем обаче, че причината, поради която мнозина отхвърлят съществуването на Създател, се състои в това, че те не искат да вярват. „Дори и Бог да ми каже лично, че трябва да променя живота си — казал един европейски индустриалец на свой служител, — пак няма да го направя. Искам да живея своя живот по начин, който аз харесвам.“ Явно някои хора смятат, че признаването на авторитета на Създателя ще влезе в противоречие с тяхната свобода или с начина на живот, който предпочитат. Те може да казват: ‘Вярвам само в онова, което виждам, а не мога да видя никакъв невидим Създател.’

Но независимо от това защо хората отхвърлят Създателя, въпросите относно живота и неговия смисъл остават. След като човекът започна да изследва далечния космос, теологът Карл Барт бил запитан какво мисли за този триумф на науката и техниката. Той казал: „Това постижение не разрешава нито един от въпросите, които не ми дават да заспя нощем.“ Днес човекът лети из космоса и напредва с гигантски крачки в киберпространството. Но мислещите хора продължават да изпитват необходимостта да имат цел — нещо, което придава смисъл на живота им.

Ние каним всички непредубедени хора да разгледат този въпрос. В книгата Belief in God and Intellectual Honesty [„Вярата в Бога и интелектуалната честност“] се казва, че който е ‘честен в интелектуално отношение’, се отличава с „готовност да подлага на анализ това, което смята за истина“, и „да отделя достатъчно внимание на други съществуващи доказателства“.

При разглеждането на поставения въпрос такива „съществуващи доказателства“ могат да ни помогнат да разберем дали животът и вселената говорят за присъствието на един Създател. И ако съществува Създател, какво може да представлява Той? Дали Създателят притежава качества, свързани с нашия живот? Разглеждането на тези въпроси може да хвърли светлина върху това как нашият живот може да стане по–смислен и възнаграждаващ.

[Бележки под линия]

[Снимка на цялата страница 4]

[Снимка на страница 6]

Картината на Гоген повдигала въпроси относно смисъла на живота