Четиринадесета глава

Двамата царе сменят лицата си

 1, 2. (а) Какво накарало Антиох IV да се подчини на исканията на Рим? (б) Кога Сирия станала римска провинция?

СИРИЙСКИЯТ владетел Антиох IV завзема Египет и се провъзгласява за цар над тази страна. По молба на египетския цар Птолемей VI Рим изпраща в Египет специалния си пратеник Кай Попилий Лена. Той идва с внушителна флота и със заповед от римския сенат Антиох IV да се откаже от царуването си над Египет и да се оттегли от страната. Край Елевсина, едно предградие на Александрия, сирийският цар и римският пратеник се срещат очи в очи. Антиох IV иска време за разговори със своите съветници, но Лена очертава един кръг около него и му забранява да престъпи чертата, преди да отговори. Унизен, Антиох IV се подчинява на исканията на Рим и през 168 г. пр.н.е. се връща в Сирия. Така завършва двубоят между сирийския северен цар и египетския южен цар.

² Играейки господствуваща роля в делата на Средния изток, Рим продължава да се налага над Сирия. Така че макар и след смъртта на Антиох IV през 163 г. пр.н.е. други царе от династията на Селевкидите да управляват Сирия, те вече не заемат позицията на ‘северния цар’. (Даниил 11:15) Накрая, през 64 г. пр.н.е. Сирия става римска провинция.

 3. Кога и как Рим започнал да господствува над Египет?

³ В Египет династията на Птолемеите продължава да заема позицията на „южния цар“ за малко повече от 130 години след смъртта на Антиох IV. (Даниил 11:14) По време на битката край нос Акций през 31 г. пр.н.е. римският владетел Октавиан разбива съюзените войски на Клеопатра VII, последната царица от династията на Птолемеите, и римлянина Марк Антоний, който е неин любовник. След самоубийството на Клеопатра през следващата година, Египет също става римска провинция и престава да играе ролята на южния цар. До 30 г. пр.н.е. Рим вече владее и Сирия, и Египет. Дали след това трябва да очакваме други владетели да изпълняват ролите на северния и южния цар?

ЕДИН НОВ ЦАР ИЗПРАЩА „БИРНИК“

 4. Защо трябва да очакваме, че друг владетел ще поеме ролята на северния цар?

⁴ През пролетта на 33 г. Исус Христос казал на своите ученици: „Когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, ... тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините.“ (Матей 24:15, 16) С този цитат от Даниил 11:31 Исус предупредил своите последователи относно една бъдеща ‘мерзост, която докарва запустение’. Това пророчество, което се отнасяло за северния цар, било изречено 195 години след смъртта на Антиох IV, последния сирийски цар, заемал тази позиция. Ясно е тогава, че друг владетел ще поеме върху себе си ролята на северния цар. Кой щял да бъде това?

 5. Кой се издигнал като северния цар, заемайки позицията, която преди заемал Антиох IV?

⁵ Ангелът на Йехова Бог предсказал: „Тогава, вместо него [вместо Антиох IV] ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най–славната част на царството; но в малко време ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.“ (Даниил 11:20) Този, който ‘се издигнал’ по такъв начин, се оказал първият римски император — Октавиан, който бил известен като Цезар Август. — Виж блока „Единият обсипан с почести, другият — с презрение“ на 248 страница.

 6. (а) Кога бил изпратен „бирник“ да мине по „най–славната част на царството“, и какво значение имало това? (б) Защо може да се каже, че Август умрял „не чрез гняв, нито чрез бой“? (в) Как северният цар сменил лицето си?

⁶ „Най–славната част на царството“ на Август включвала и „славната земя“ — римската провинция Юдея. (Даниил 11:16) През 2 г. пр.н.е. Август изпратил „бирник“, като наредил регистрация, или преброяване, вероятно за да може да научи броя на населението във връзка с данъците и военната повинност. Заради тази заповед Йосиф и Мария пътували до Витлеем да се регистрират и това довело до раждането на Исус там, където предсказало пророчеството. (Михей 5:2; Матей 2:1–12) През месец август 14 г. — „в малко време“, тоест, не много време след заповедта за регистрацията — Август умрял на 76 години, „не чрез гняв“ от ръцете на убиец, „нито чрез бой“, а поради болест. Северният цар действително сменил лицето си! Неговата роля вече се изпълнявала от Римската империя, представена от своите императори.

‘ИЗДИГА СЕ ПРЕЗРЕНИЯТ’

 7, 8. (а) Кой заел мястото на Август като северния цар? (б) Защо ‘царските почести’ били оказани неохотно на приемника на Август Цезар?

⁷ Продължавайки пророчеството, ангелът казва: „И на мястото му [на Август] ще се издигне презреният, и не ще му въздадат царски почести; но той ще дойде без шум и с ласкателство ще завладее царството; всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета.“ — Даниил 11:21, 22, СИ.

⁸ „Презреният“ бил император Тиберий, синът на Ливия, третата съпруга на Август. (Виж блока „Единият обсипан с почести, другият — с презрение“ на 248 страница.) Август мразел този свой доведен син, защото характерът му бил лош, и не искал той да бъде следващият император. „Царски почести“ му били оказани неохотно, и то едва след като умрели всички други възможни приемници на властта. През 4 г. Август осиновил Тиберий и го направил наследник на престола. След смъртта на Август, петдесет и четири годишният Тиберий — „презреният“ — ‘се издигнал’, поемайки в ръцете си властта на римски император и на северния цар.

 9. Как Тиберий ‘завладял царството с ласкателство’?

⁹ В „Новата енциклопедия Британика“ се казва: „Тиберий си играел на любезност със сената и почти месец [след смъртта на Август] не позволявал да бъде наименуван за император.“ Той казал на членовете на сената, че единствено Август имал силата да носи бремето на властта над римската държава и помолил членовете на сената да възстановят републиката, като възложат тази власт на група мъже, а не само на един човек. Историкът Уил Дюрант пише: „Тъй като не смеели да постъпят в съгласие с думите му, членовете на сената си разменяли любезности с него, докато накрая той приел властта.“ Дюрант добавил: „И двете страни играели ролите си великолепно. Тиберий искал да получи принципата — иначе несъмнено щял да намери начин да избегне получаването му; а членовете на сената се бояли от него и го ненавиждали, но не искали възстановяването на една република, която, както и предишната, да бъде основана на формално независими събрания.“ Така Тиберий ‘завладял царството с ласкателство’.

10. Как били ‘съкрушавани всепотопяващите пълчища’?

¹⁰ Що се отнася до „всепотопяващите пълчища“ — армиите на околните царства, — ангелът казал: ‘Те ще бъдат потопени и съкрушени.’ Когато Тиберий станал северният цар, неговият племенник Германик Цезар бил военачалник на римските войски при река Рейн. През 15 г. Германик повел войските си срещу героя на германите Арминий и имал известен успех. Но частичните победи стрували неимоверно много и след тях Тиберий прекратил военните действия в Германия. Вместо тях, Тиберий се опитал чрез гражданска война да попречи на германските племена да се обединят в съюз. По принцип Тиберий предпочитал да води отбранителна външна политика и съсредоточил вниманието си върху укрепване на границите. Тази позиция имала значителен успех. Тя позволявала „всепотопяващите пълчища“ да бъдат поставени под контрол и ‘съкрушавани’.

11. Как бил ‘съкрушен вождът на завета’?

¹¹ ‘Съкрушен’ бил и „вождът на завета“, или договора, който Йехова Бог бил сключил с Авраам за благословии над всички земни народи. Исус Христос бил семето на Авраам, обещано в този договор. (Битие 22:18, СИ; Галатяни 3:16, СИ) На 14 нисан 33 г. Исус бил изправен пред Понтий Пилат в двореца на римския управител в Йерусалим. Юдейските свещеници били обвинили Исус в измяна спрямо императора. Но Исус казал на Пилат: „Моето царство не е част от този свят. ... Моето царство не е от този източник.“ За да не може римският управител да освободи невинния Исус, юдеите крещели: „Ако пуснеш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“ След като настояли Исус да бъде екзекутиран, те казали: „Нямаме друг цар освен императора.“ Според закона „за оскърбяване на величеството“, който Тиберий бил разширил дотолкова, че обхващал всяка обида на императора, Пилат предал Исус да бъде „съкрушен“, или разпънат на мъченически стълб. — Йоан 18:36, НС; 19:12–16, Ве; Марко 15:14–20.

ЕДИН ТИРАНИН ‘ИЗМИСЛЯ ХИТРОСТИ’

12. (а) Кои хора се съюзили с Тиберий? (б) Как Тиберий ‘станал могъщ посредством един малък народ’?

¹² Продължавайки пророчеството за Тиберий, ангелът казва: „Заради това че са сключили съюз с него, той ще продължи да мами и в действителност ще се издигне и ще стане могъщ посредством един малък народ.“ (Даниил 11:23, НС) Членовете на римския сенат били „сключили съюз“ с Тиберий и официално той зависел от тях. Но Тиберий си служел с измама и в действителност ‘станал могъщ посредством един малък народ’. Този малък народ била римската преторианска гвардия, чийто лагер бил до стените на Рим. Нейната близост вдъхвала боязън у членовете на сената и помагала на Тиберий да потушава всеки народен бунт срещу властта му. Така посредством 10 000 гвардейци Тиберий поддържал могъществото си.

13. Как Тиберий надминал прадедите си?

¹³ Ангелът добавил пророчески: „Във време, когато са спокойни, ще дойде в най–плодородните места на областта и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще раздели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.“ (Даниил 11:24) Тиберий бил изключително недоверчив и управлението му изобилствувало с поръчани убийства. Последната половина на управлението на Тиберий била белязана от ужас най–вече поради влиянието на Сеян, префекта на преторианците. Накрая самият Сеян попаднал под подозрение и бил екзекутиран. По деспотичност спрямо населението Тиберий надминал прадедите си.

14. (а) Как Тиберий раздал „грабеж, користи и имот“ из римските провинции? (б) За какъв бил смятан Тиберий по времето, когато умрял?

¹⁴ Но Тиберий разделил из римските провинции „грабеж, користи и имот“. До настъпването на смъртта му всички подчинени народи се радвали на благополучие. Данъците били леки и той можел да си позволи да бъде щедър с хората в области, които изпитвали затруднения. Ако войниците или чиновниците потискали някого или вършели нередности в делата на провинцията, ги очаквало императорското възмездие. Това, че властта била в твърда ръка, осигурявало безопасността на населението, а развиването на мрежа от пътища подпомагало търговията. Тиберий изисквал делата на държавата да се ръководят справедливо и с ред както в Рим, така и извън него. Законите се подобрявали, а по–нататъшното провеждане на реформите, започнати от Август Цезар, укрепвало обществените и моралните норми. Но Тиберий ‘измислял хитрости’, така че римският историк Тацит го описва като лицемерен човек, умеещ да се преструва. Когато умрял през март 37 г., Тиберий вече бил смятан за тиранин.

15. Какво станало с Рим в края на първия и началото на втория век от нашата ера?

¹⁵ Сред приемниците на Тиберий, които изпълнявали ролята на северния цар, били Гай Цезар (Калигула), Клавдий I, Нерон, Веспасиан, Тит, Домициан, Нерва, Траян и Адриан. В „Новата енциклопедия Британика“ се казва: „Повечето от приемниците на Август продължавали административната му политика и строителната му програма, макар и с по–малка доза новаторство и с повече показност.“ Същата енциклопедия посочва още: „В края на първи век и началото на втори век Рим бил на върха на величието и с най–многобройно население.“ И макар че през това време по границите на империята имало безредици, първият предсказан сблъсък на Рим с южния цар станал чак през трети век.

ТОЙ СЕ ВДИГА СРЕЩУ ЮЖНИЯ ЦАР

16, 17. (а) Кой заел ролята на северния цар, посочен в Даниил 11:25? (б) Кой заел позицията на южния цар, и как станало това?

¹⁶ Божият ангел продължил с пророчеството, казвайки: „После ще възбуди [северният цар] силите и духа си с многобройна войска против южния цар; южният цар ще излезе на война с голяма и още по–силна войска; но [северният цар] не ще устои, защото против него ще има коварство. Дори и сътрапезниците му ще станат негови убийци, войската му ще се разпилее, и много убити ще паднат.“ — Даниил 11:25, 26, СИ.

¹⁷ Около 300 години след като Октавиан направил Египет римска провинция, римският император Аврелиан заел позицията на северния цар. Междувременно Септимия Зиновия, която била царица над римската колония Палмира, заела позицията на южния царa. (Виж блока „Зиновия — войнствената царица на Палмира“ на 252 страница.) Палмирската войска завладяла Египет през 269 г. под претекст, че прави това, за да укрепи позициите на Рим. Зиновия искала да направи Палмира най–силния град на Изтока и искала да владее източните провинции на Рим. Разтревожен от нейните амбиции, Аврелиан ‘възбудил силите и духа си’, за да потегли срещу Зиновия.

18. Как завършил сблъсъкът между император Аврелиан, северния цар, и царица Зиновия, южния цар?

¹⁸ Представен от държавната власт начело със Зиновия, южният цар потеглил на бой срещу северния цар „с голяма и още по–силна войска“ под командуването на двама пълководци Завда и Завай. Но Аврелиан завладял Египет и след това потеглил на поход към Мала Азия и Сирия. Зиновия била победена край Емеса (днес Хомс), след което се оттеглила в Палмира. Когато Аврелиан обсадил града, Зиновия смело го защищавала, но без успех. Заедно със сина си тя побягнала към Персия, но била пленена от римляните край река Ефрат. Палмирци предали града си през 272 г. Аврелиан пощадил Зиновия, като ѝ отредил най–знатното място в своето триумфално шествие през Рим през 274 г. През останалата част от живота си Зиновия била римска матрона.

19. Как Аврелиан бил погубен от „коварство“?

¹⁹ Самият Аврелиан ‘не устоял, защото против него имало коварство’. През 275 г. той потеглил на поход срещу персите. Докато чакал в Тракия да му се отдаде възможност да прекоси пролива и да навлезе в Мала Азия, онези, ‘с които се хранел на една трапеза’, осъществили заговор срещу него и ‘го убили’. Той имал намерение да потърси от секретаря си Ерос сметка за извършени нередности. Но секретарят му подправил един списък с имена на военачалници, които уж трябвало да бъдат убити. Този списък подбудил военачалниците да направят заговор срещу Аврелиан и да го убият.

20. Как „войската“ на северния цар била ‘разпиляна’?

²⁰ Позицията на северния цар не престанала да съществува след смъртта на император Аврелиан. Последвали други римски владетели. Известно време имало един император на запад и друг на изток. Под управлението на тези мъже „войската“ на северния цар ‘се разпиляла’ и ‘много паднали убити’ поради набезите на германските племена от север. През четвърти век готите нарушили римските граници. Едно след друго следвали нашествия. През 476 г. вождът на германите Одоакър премахнал последния император, управляващ от Рим. До началото на шести век Западната римска империя била унищожена и германски крале владеели Британия, Галия, Италия, Северна Африка и Испания. Източната част на империята просъществувала до 15–и век.

ЕДНА ВЕЛИКА ИМПЕРИЯ Е РАЗДЕЛЕНА

21, 22. Какви промени направил Константин през четвърти век?

²¹ Без да дава ненужни подробности относно разпадането на Римската империя, която продължила да съществува векове наред, ангелът на Йехова продължил пророчеството с предсказанието за по–нататъшните подвизи на северния цар и южния цар. Но един кратък преглед на определени събития в Римската империя ще ни помогне да разпознаем двамата царе съперници в по–късно време.

²² През четвърти век римският император Константин направил отстъпническото християнство държавна религия. Той дори свикал и лично председателствувал един църковен събор в Никея (Мала Азия) през 325 г. По–късно Константин преместил императорската си резиденция от Рим в Бизантион (или Константинопол, Цариград), като направил този град своята нова столица. Римската империя продължила да бъде управлявана от един император до смъртта на император Теодосий I на 17 януари 395 г.

23. (а) Как била разделена Римската империя след смъртта на Теодосий? (б) Кога настъпил краят на Източната римска империя? (в) Кой управлявал Египет през 1517 г.?

²³ След смъртта на Теодосий империята била разделена между двамата му синове. Хонорий получил западната част, а Аркадий — източната, заедно със столицата Константинопол. Британия, Галия, Италия, Испания и Северна Африка били сред провинциите на западната империя. Македония, Тракия, Мала Азия, Сирия и Египет били провинции на източната империя. През 642 г. египетската столица Александрия паднала в ръцете на сарацините (арабите) и Египет станал провинция на халифите. През януари 1449 г. Константин XI станал последният император на източната империя. Османските турци под командуването на султан Мехмед II завзели Константинопол на 29 май 1453 г., като така сложили край на Източната римска империя. През 1517 г. Египет станал турска провинция. Но след време тази страна на древния южен цар щяла да попадне под властта на друга могъща държава от западната част.

24, 25. (а) Какво според някои историци отбелязало началото на Свещената римска империя? (б) Какво се случило накрая с титлата „император“ на Свещената римска империя?

²⁴ В западната част на Римската империя се засилвала властта на католическите епископи на Рим, особено папа Лъв I, който станал известен с това, че през пети век наложил папската власт. След време папата си присвоил правото да коронясва императора на западната част на империята. За първи път това станало в Рим на Коледа през 800–та година, когато папа Лъв III коронясал краля на франките Карл Велики за император на новата Западна римска империя. Тази коронация възродила императорската титла в Рим и според някои историци поставила началото на Свещената римска империя. Оттогава нататък съществували Източната римска империя и Свещената римска империя на запад, като и двете твърдели, че са християнски държави.

²⁵ С течение на времето станало ясно, че приемниците на Карл Велики са неспособни владетели. За известно време императорският престол дори останал празен. Междувременно германският крал Отон I завладял по–голямата част от северна и централна Италия. Той се провъзгласил за крал на Италия. На 2 февруари 962 г. папа Йоан XII коронясал Отон I за император на Свещената римска империя. Нейната столица била в Германия и императорите, както и повечето от нейните поданици, били германци. Пет века по–късно титлата „император“ преминала в австрийската династия на Хабсбургите и останала у тях през по–голямата част от останалото време на съществуване на Свещената римска империя.

ДВАМАТА ЦАРЕ ОТНОВО СЕ ВИЖДАТ ЯСНО

26. (а) Какво може да се каже за края на Свещената римска империя? (б) Кой се появил като северния цар?

²⁶ Наполеон I нанесъл смъртен удар на Свещената римска империя, когато след като завоювал победи в Германия през 1805 г., отказал да признае съществуването ѝ. Тъй като не бил в състояние да защити короната, император Франц II се отказал от поста на римски император на 6 август 1806 г. и се оттеглил в правителството на своята държава като император на Австрия. След 1006 години Свещената римска империя — основана от Лъв III, римски католически папа, и Карл Велики, крал на франките — престанала да съществува. През 1870 г. Рим станал столица на кралство Италия, което било независимо от Ватикана. През следващата година, когато Вилхелм I бил наречен кайзер (или цезар), започнала да съществува Германската империя. Така на световната сцена се появил съвременният северен цар — Германия.

27. (а) Как Египет става британски протекторат? (б) Кой заема позицията на южния цар?

²⁷ Но кой бил съвременният южен цар? Историята показва, че през 17–и век Британия набрала имперска власт. Стремейки се да разруши британските търговски пътища, Наполеон I завзел Египет през 1798 г. Последвала война и един съюз между Британия и Отоманската империя принудил французите да се оттеглят от Египет, който бил южният цар в началото на конфликта. През следващия век британското влияние в Египет нараснало. В действителност след 1882 г. Египет бил зависим от Великобритания. Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, Египет принадлежи на Турция и е управляван от хедив, или вицекрал. Но след като Турция застава на страната на Германия в тази война, Великобритания премахва хедива и обявява Египет за британски протекторат. Създавайки постепенно близки връзки помежду си, Великобритания и Съединените американски щати стават англо–американската световна сила. Заедно те заемат позицията на южния цар.

[Бележки под линия]

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Кой римски император бил отначало северният цар, и кога изпратил той „бирник“?

• Кой заел позицията на северния цар след Август, и как ‘вождът на завета бил съкрушен’?

• Какъв бил изходът от конфликта между Аврелиан като северния цар и Зиновия като южния цар?

• Какво станало с Римската империя, и кои сили заели позициите на двамата царе към края на 19–и век?

[Блок/Снимка на страници 248—251]

ЕДИНИЯТ ОБСИПАН С ПОЧЕСТИ, ДРУГИЯТ — С ПРЕЗРЕНИЕ

ЕДИНИЯТ превърнал разтърсвана от раздори република в световна империя. Другият увеличил богатството ѝ двадесетократно за 23 години. Единият бил обсипан с почести, когато умрял, но другият бил отрупан с презрение. През управлението на тези двама римски императори протекли животът и службата на Исус. Кои били те? И защо единият бил обсипан с почести, а другият не?

ТОЙ ‘ЗАВАРИЛ РИМ, ИЗГРАДЕН ОТ ТУХЛИ, А ГО ОСТАВИЛ ПОКРИТ С МРАМОР’

През 44 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар бил убит, внукът на сестра му Гай Октавиан бил едва на 18 години. Тъй като бил осиновен от Юлий Цезар и бил основният негов наследник, младият Октавиан незабавно се отправил към Рим, за да си поиска наследството. Там той се сблъскал с много силен противник — главния военачалник на Цезар, Марк Антоний, който очаквал да бъде обявен за основен наследник. Последвалите политически интриги и битка за властта продължили 13 години.

Едва след като победил съюзените войски на египетската царица Клеопатра и нейния любовник Марк Антоний (през 31 г. пр.н.е.), Октавиан се оказал неоспорим владетел на римската държава. През следващата година Антоний и Клеопатра се самоубили и Октавиан присъединил към държавата си Египет. Така била заличена и последната следа от гръцкото царство и Рим станал световна сила.

Като не забравял, че деспотичният начин на управление на Юлий Цезар довел до убийството му, Октавиан се стараел да не повтори тази грешка. Така че за да не засегне републиканските настроения на римляните, той прикрил монархията си под одеждите на република. Октавиан отказал титлите „цар“ и „диктатор“. Предприемайки още стъпки в това отношение, той обявил намерението си да предаде властта върху всички провинции в ръцете на римския сенат и предложил да се откаже от всички позиции, които заемал. Тази тактика се оказала успешна. Признателните членове на сената настойчиво подканили Октавиан да запази позициите си, а също и властта над някои от провинциите.

Освен това на 16 януари 27 г. пр.н.е. сенатът удостоил Октавиан с почетното прозвище Август, означаващо „възвеличен, свят“. Октавиан не само приел тази титла, но и преименувал един месец, наричайки го със своето име, като взел един ден от месец февруари, за да може неговият месец август да има толкова дни, колкото има и юли, месецът наречен по името на Юлий Цезар. Така Октавиан станал първият римски император и оттогава нататък бил известен като император Август или Августейшия. По–късно той си присвоил и титлата върховен понтифекс (първосвещеник), а през 2 г. пр.н.е. — годината на Исусовото раждане — сенатът го удостоил с титлата патер патрие — баща на своята родина.

През същата година ‘излязла заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. ... И всички отивали да се записват, всеки в своя град’. (Лука 2:1–3, Ве) Вследствие на тази заповед Исус бил роден във Витлеем, в изпълнение на библейските пророчества. — Даниил 11:20; Михей 5:2.

Управлението на Август се отличавало с известна честност и стабилни финанси. Освен това Август изградил ефикасна пощенска система и построил пътища и мостове. Той реорганизирал армията си, създал постоянна флота и основал един елитен отряд от имперски телохранители, познат като преторианската гвардия. (Филипяни 1:13, НС) Под неговото покровителство процъфтявали такива писатели като Виргилий и Хораций, а скулптори създали прекрасни творби в стила, който днес наричаме класически. Август завършил сградите, които Юлий Цезар не могъл, и възстановил много храмове. Пакс романа (или римският мир), който той въвел, продължил да съществува повече от 200 години. Август умрял на 19 август 14 г., като бил на 76 години; след смъртта си той бил обожествен.

Август се хвалел, че ‘заварил Рим изграден от тухли, а го оставил покрит с мрамор’. Тъй като не желаел Рим да се върне към предишното време на изпълнената с раздори някогашна република, Август имал намерение да подготви следващия император. Но нямал голям избор относно приемника си. Неговият племенник, двамата му внуци, един зет и един заварен син били умрели, единственият, който можел да приеме властта, бил завареният му син Тиберий.

„ПРЕЗРЕНИЯТ“

Не минал и месец от смъртта на Август, и римският сенат назначил 54–годишния Тиберий за император. Тиберий живял и управлявал до март 37 г. Така че той бил император по времето на Исусовата публична служба.

Като император Тиберий проявил както добродетели, така и пороци. Сред добрите му страни било нежеланието да харчи пари за разкош. В резултат на това империята процъфтявала и той имал средства да помага за възстановяването след бедствия и недоимък. Трябва да се признае, че Тиберий се смятал за обикновен човек, отказал да приеме много почетни титли и по принцип насочвал поклонението пред императора към Август, а не към себе си. Той не нарекъл нито един месец на себе си, както направили Август и Юлий Цезар, нито позволил на другите да му оказват подобни почести.

Но пороците на Тиберий били повече от добродетелите. Той проявявал изключителна подозрителност и лицемерие в отношенията си с другите, и по време на управлението му имало множество убийства по поръчка — много от бившите му приятели били сред жертвите. Той разширил закона „за оскърбяване на величеството“, така че да включва не само подривни действия, но и просто обидни думи спрямо самия него. Изглежда по силата на този закон юдеите оказали натиск върху римския управител Понтий Пилат да предаде Исус на смърт. — Йоан 19:12–16.

Тиберий съсредоточил преторианската гвардия край Рим, като построил укрепени казарми северно от стените на града. Присъствието на гвардията вдъхвало страх у членовете на римския сенат, които представлявали заплаха за властта на Тиберий, и държало под контрол всяка проява на непокорство у народа. Освен това Тиберий насърчавал доносничеството и последната част от управлението му била белязана от терор.

По времето на смъртта си Тиберий вече бил смятан за тиранин. Когато научили, че умрял, римляните се възрадвали, а сенатът отказал да го обяви за бог. По тези и други причини в Тиберий виждаме изпълнено пророчеството, казващо, че ‘презреният ще се издигне’ като ‘северния цар’. — Даниил 11:15, 21, СИ.

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Как Октавиан станал първият император на Рим?

• Какво може да се каже за постигнатото по време на управлението на Август?

• Какви били добродетелите и пороците на Тиберий?

• Как пророчеството относно ‘презрения’ било изпълнено в лицето на Тиберий?

[Снимка]

Тиберий

[Блок/Снимки на страници 252—255]

ЗИНОВИЯ — ВОЙНСТВЕНАТА ЦАРИЦА НА ПАЛМИРА

„КОЖАТА ѝ била смугла ... Зъбите ѝ блестели като перли, а в големите ѝ черни очи искрял необичаен пламък, укротяван от привлекателна сладост. Гласът ѝ бил силен и мелодичен. Мъжествената ѝ нагласа била подсилена и украсена с образованост. Тя не била невежа относно латинския, но също така съвършено владеела и гръцки, сирийски и египетски.“ С тези възхвали историкът Едуард Гибън обсипал Зиновия, войнствената царица на сирийския град Палмира.

Съпруг на Зиновия бил палмирският благородник Оденат, който бил удостоен със званието римски консул през 258 г., понеже воювал успешно против Персия на страната на Римската империя. Две години след това Оденат получил от римския император Галиен званието коректор тотиус ориентис (управител на целия Изток). Това признание той заслужил с победата си над персийския цар Шапур I. След време Оденат си присвоил и титлата „цар на царете“. Тези успехи на Оденат до голяма степен могат да се припишат на смелостта и мъдростта на Зиновия.

ЗИНОВИЯ РЕШАВА ДА СЪЗДАДЕ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА

През 267 г., в разцвета на своята власт Оденат и наследникът му били убити. Зиновия наследила позицията на мъжа си, тъй като синът ѝ бил твърде млад, за да управлява. Красива, амбициозна, способна в управлението, свикнала с походния живот още от времето на мъжа си, владееща няколко езика, тя успяла да спечели уважението и подкрепата на поданиците си. Зиновия обичала образованието и се заобиколила с образовани личности. Един от съветниците ѝ бил философът оратор Касий Лонгин, за когото се казвало, че е „жива библиотека и ходещ музей“. В книгата „Палмира и нейното царство — бунтът на Зиновия срещу Рим“ (англ.) авторът Ричард Стоунман казва: „През петте години, изминали след смъртта на Оденат ..., Зиновия се наложила трайно в съзнанието на своите поданици като господарката на Изтока.“

От едната страна на владенията на Зиновия била Персия, която тя и съпругът ѝ били отслабили значително, а от другата — западащият Рим. Относно състоянието на Римската империя по онова време историкът Дж. М. Робъртс казва: „Трети век бил ... ужасно време за Рим както по западните, така и по източните му граници, докато в самия него бил започнал нов период на гражданска война и на оспорвана приемственост във властта. Двадесет и двама императори (без да се смятат претендентите за поста) се сменили на престола.“ От друга страна, господарката на Сирия държала здраво властта като абсолютен монарх във владенията си. Стоунман казва: „Контролирайки равновесието между двете държави [персийската и римската], тя можела да поиска да създаде трета, която да господствува над другите две.“

Възможност за това се открила пред Зиновия, когато през 269 г. в Египет се появил претендент, оспорващ римския престол. Войските на Зиновия незабавно навлезли в Египет, смазали бунтовника и завладели страната. Провъзгласявайки се за царица на Египет, Зиновия изсякла свои собствени пари. Така царството ѝ се разпростряло от река Нил до река Ефрат. В този период от живота си Зиновия заемала позицията на „южния цар“. — Даниил 11:25, 26.

СТОЛИЦАТА НА ЗИНОВИЯ

Зиновия укрепила и разкрасила своята столица Палмира до такава степен, че тя се наредила сред най–големите градове на римския свят. Населението ѝ достигнало около 150 000 души. Великолепни обществени сгради, храмове, градини, колони и паметници изпълнили Палмира, а около града били издигнати стени, чиято дължина се определяла на 21 километра. Една колонада от 1500 колони в коринтски стил, високи над 15 метра, обрамчвала главната улица. Статуи и бюстове на герои и на богати благодетели изобилствували в града. През 271 г. Зиновия издигнала статуи на себе си и на починалия си съпруг.

Храмът на слънцето бил една от най–хубавите постройки в Палмира и несъмнено властвувал на религиозната сцена на Палмира. Възможно е самата Зиновия да се е покланяла на божество, свързвано с бога на слънцето. Но в Сирия през трети век имало много религии. Във владенията на Зиновия имало хора, твърдящи, че са християни, юдеи и поклонници на слънцето и луната. Каква била нейната нагласа към всички тези форми на поклонение? Авторът Стоунман казва: „Един мъдър владетел не би пренебрегнал нито един от обичаите, които изглеждат уместни за неговия народ. ... Боговете, както се надявали всички там, ... били свикани под строй на страната на Палмира.“ Явно Зиновия била толерантна в религиозно отношение.

Със своята интересна личност Зиновия спечелила възхищението на мнозина. Най–голямо значение имала ролята ѝ, когато представяла едно от политическите управления, предсказано в пророчеството на Даниил. Но управлението ѝ продължило само пет години. Римският император Аврелиан победил Зиновия през 272 г. и след това непоправимо опустошил Палмира. Зиновия била пощадена. Твърди се, че тя се оженила за римски сенатор и прекарала остатъка от живота си в бездействие.

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Как била описана Зиновия?

• Кои били някои от нещата, постигнати от Зиновия?

• Каква била нагласата на Зиновия спрямо религията?

[Снимка]

Царица Зиновия говори пред войниците си

[Таблица/Снимки на страница 246]

ЦАРЕТЕ В ДАНИИЛ 11:20–26

Северният цар Южният цар

Даниил 11:20 Август

Даниил 11:21–24 Тиберий

Даниил 11:25, 26 Аврелиан Царица Зиновия

[Снимка]

Тиберий

[Снимка]

Аврелиан

[Снимка]

Статуетка на Карл Велики

[Снимка]

Август

[Снимка]

Английски военен кораб от 17–и век

[Снимка на цялата страница 230]

[Снимка на страница 233]

Август

[Снимка на страница 234]

Тиберий

[Снимка на страница 235]

Заради заповедта на Август Йосиф и Мария пътували до Витлеем

[Снимка на страница 237]

Както било предсказано, Исус бил „съкрушен“ в смъртта

[Снимки на страница 245]

1. Карл Велики 2. Наполеон I 3. Вилхелм I 4. Германски войници по време на Първата световна война