Седма глава
Какво научаваме от това, че Бог е допуснал злото
1, 2. (а) Как щяхме да бъдем засегнати ние, ако Йехова незабавно беше екзекутирал бунтовниците в Едем? (б) Какви любещи мерки взел за наше добро Йехова?
„МАЛКО и зло е било числото на годините на живота ми“ — казал патриархът Яков. (Битие 47:9) Подобно на това Йов казал, че човекът „е кратковременен и пълен със смущение“. (Йов 14:1) Също като тях повечето от нас са изпитали трудности, несправедливости и дори трагедии. Но това, че сме били родени, не е несправедливост от страна на Бога. Вярно е, че не притежаваме съвършен ум и съвършено тяло, нито живеем в рая, както било първоначално с Адам и Ева. Но какво щеше да стане, ако Йехова ги беше екзекутирал, веднага след като се разбунтували? Макар че нямаше да има болести, печал или смърт, нямаше да има и човечество. Ние нямаше да се родим. Милостиво Бог оставил време на Адам и Ева да имат деца, макар че тези деца наследили несъвършенството. И чрез Христос Йехова взел мерки ние да получим обратно онова, което Адам изгубил — вечния живот на райска земя. — Йоан 10:10; Римляни 5:12.
2 Колко е насърчаващо за нас да можем да очакваме с радост да живеем вечно в новия свят в райска обстановка, да бъдем избавени от болести, печал, мъка и смърт, а също и от злите хора! (Притчи 2:21, 22; Откровение 21:4, 5) Но от повествованието на Библията ние научаваме, че макар и нашето спасение да е много важно както за нас, така и за Йехова, става дума за нещо още по–важно.
Заради своето велико име
3. Какво е свързано с изпълнението на целта на Йехова за земята и човечеството?
3 Името на Бога е свързано с изпълнението на неговата цел относно земята и човечеството. Това име — Йехова — означава „Той причинява да става“. Така че неговото име изразява репутацията му като всемирен Владетел, като Онзи, който си определя цели и винаги ги постига успешно, и като Бог на истината. Заради позицията на Йехова, мирът и благополучието на цялата вселена зависят от това неговото име и онова, което то означава, да получават пълното уважение, което им се полага, и всички да Му бъдат послушни.
4. Какво обхващала целта на Йехова за земята?
4 След като създал Адам и Ева, Йехова им възложил задача за изпълнение. Той посочил ясно, че целта му не е само това цялата земя да бъде овладяна, като така раят бъде тотално разширен, но и да е заселена с техните потомци. (Битие 1:28) Дали тази цел щяла да се провали поради техния грях? Какъв укор щял да бъде нанесен върху името на всемогъщия Йехова, ако той не можел да изпълни целта си спрямо земята и човечеството!
5. (а) Кога щели да умрат първите хора, ако вземели от плода на дървото за познаване на доброто и злото? (б) Как Йехова изпълнил своите думи от Битие 2:17, като в същото време взел предвид и своята цел за земята?
5 Йехова бил предупредил Адам и Ева, че ако са непокорни и ядат от дървото за познаване на доброто и злото, още в същия ‘ден’ ще умрат. (Битие 2:17) Верен на думата си, Йехова им поискал сметка още в същия ден, в който съгрешили, и произнесъл смъртна присъда. От гледната точка на Бога Адам и Ева умрели в същия ден. Но за да изпълни целта си за земята, Йехова им позволил да имат деца, преди да умрат физически. И въпреки това, понеже за Бога 1000 години могат да означават един ден, когато животът на Адам, който продължил 930 години, накрая завършил, това пак било в рамките на един „ден“. (2 Петър 3:8; Битие 5:3–5) Така Йехова вярно удържал на думата си относно изпълнението на наказанието и целта му за земята не била осуетена от тяхната смърт. Но за известно време несъвършени хора, сред които и зли човеци, били допуснати да живеят.
6, 7. (а) Защо Йехова позволява на злите да живеят известно време, както личи от Изход 9:15, 16? (б) Как била показана силата на Йехова и как се прочуло името му в случая с фараона? (в) Какво ще стане, когато настоящата зла система свърши?
6 Това, което Йехова казал на владетеля на Египет в дните на Моисей, посочва допълнително защо Бог е позволил на злите да живеят. Когато фараонът забранил на синовете на Израил да напуснат Египет, Йехова не го унищожил веднага. Десет бедствия били нанесени на земята и показали силата на Йехова по смайващ начин. Когато предупреждавал за седмото бедствие, Йехова казал на фараона, че лесно можел да изтреби и фараона, и целия му народ от лицето на земята. „Но затова Аз те запазих — казал Йехова, — за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ — Изход 9:15, 16, СИ.
7 И наистина, когато Йехова избавил израилтяните, името му се прочуло надлъж и шир. (Исус Навиев 2:1, 9–11) Днес, около 3500 години след това, направеното от него тогава още не е забравено. Не само личното име Йехова било изявено, но също и истината за Онзи, който носел това име. Това укрепило репутацията на Йехова като Бог, който изпълнява обещанията си и предприема действия в защита на служителите си. (Исус Навиев 23:14) То показало, че поради всемогъщата му сила нищо не може да попречи на целта му. (Исаия 14:24, 27) Затова можем да бъдем уверени, че скоро той ще предприеме действия, за да защити своите верни служители, като унищожи цялата зла система на Сатан. Тази проява на всемогъща сила и славата, която тя ще донесе на името на Йехова, никога няма да бъде забравена. Ползата, която тя ще донесе, ще бъде безкрайна. — Езекиил 38:23; Откровение 19:1, 2.
‘О, колко дълбока е премъдростта на Бога!’
8. Какви фактори ни подканя да изследваме Павел?
8 В своето писмо до римляните апостол Павел повдига въпроса: „Има ли неправда у Бога?“ И по въздействащ начин отговаря: „Да не бъде!“ След това той набляга на божията милост и посочва думите, които Йехова изрекъл, когато пояснил защо оставил фараона да живее още известно време. Павел посочва и това, че ние, хората, сме като глина в ръцете на грънчар. И казва: „Но какво от това ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел, и това е, за да изяви богатството на Своята Слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава — нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду нациите?“ — Римляни 9:14–24, Ве.
9. (а) Кои са „съдовете на гнева, приготвени за погибел“? (б) Защо Йехова е проявил голямо дълготърпение спрямо противниците си, и как крайният резултат ще бъде за доброто на онези, които Го обичат?
9 Още от бунта в Едем всички, които се противопоставят на Йехова и на неговите закони, са ‘съдове на гнева, приготвени за погибел’. През цялото това време оттогава насам Йехова проявява дълготърпение. Злите се присмивали на пътищата му, преследвали неговите служители, дори убили Сина му. Проявявайки голямо въздържание, Йехова оставил достатъчно време цялото творение да види докрай катастрофалните резултати на бунта срещу Бога и на независимото от него човешко управление. В същото време смъртта на Исус осигурила средството, чрез което послушните хора можели да бъдат избавени и чрез което щели да бъдат ‘съсипани делата на дявола’. — 1 Йоан 3:8; Евреи 2:14, 15.
10. Защо Йехова е търпял злите през последните 1900 години?
10 През тези над 1900 години, изминали от възкресението на Исус, Йехова търпи „съдовете на гнева“, въздържайки се от унищожението им. Защо? Първо, защото той подготвя онези, които ще бъдат заедно с Исус Христос в неговото небесно Царство. Те са 144 000 на брой и са „съдовете на милостта“, за които говори апостол Павел. Първо били поканени да съставят този небесен клас хора измежду юдеите. После Бог поканил хора от езическите народи. Йехова не кара никой от тях да му служи насила. Но на някои измежду онези, които откликнали с благодарност на неговите любещи уредби, той дал привилегията да бъдат съвладетели с неговия Син в небесното Царство. Днес подготовката на този небесен клас е почти завършила. — Лука 22:29; Откровение 14:1–4.
11. (а) Коя група хора днес извлича полза от дълготърпението на Йехова? (б) Каква полза ще имат умрелите?
11 А жителите на земята? Дълготърпението на Йехова също така е направило възможно събирането на едно „голямо множество“ от всички народи. Хората, обединени в него, днес наброяват милиони. Йехова е обещал, че хората от този земен клас ще преживеят края на тази система и ще имат пред себе си перспективата за вечен живот на райска земя. (Откровение 7:9, 10; Псалм 37:29; Йоан 10:16) В определеното от Бога време множества от умрели хора ще бъдат възкресени и ще имат възможността да бъдат земни поданици на небесното Царство. В Деяния 24:15 божието Слово предсказва: „Ще има възкресение на праведни и неправедни.“ — Йоан 5:28, 29.
12. (а) Какво научаваме за Йехова от това, че той търпи злото? (б) Какво мислиш за начина, по който Йехова се е справил с тези неща?
12 Дали има някаква несправедливост във всичко това? Не, защото като се въздържа от унищожението на злите, или на „съдовете на гнева“, Бог проявява милост спрямо другите, в хармония със своята цел. Това показва колко милостив и любещ е той. Освен това като имаме време да наблюдаваме развитието на неговата цел, ние научаваме много за самия Йехова. Ние се възхищаваме на различните аспекти на неговата личност, които се проявяват — неговата справедливост, милост, дълготърпението му, многообразната му мъдрост. Мъдрото разрешение, което Йехова е намерил на спорния въпрос за всемирното върховенство — неговото право да управлява, — ще остане като вечно свидетелство за факта, че неговият начин на управление е най–добрият. Заедно с апостол Павел и ние казваме: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!“ — Римляни 11:33.
Възможност да покажем предаността си
13. Каква възможност ни се предоставя, когато ние самите изпитваме страдания, и какво ще ни помогне да откликнем мъдро?
13 В живота на много от служителите на Бога има страдания. Техните страдания продължават, защото Бог още не е унищожил злите и не е започнало предсказаното възстановяване на човечеството. Дали това трябва да ни огорчава? Или можем да гледаме на подобни ситуации като на възможности да продължаваме да доказваме, че Дяволът е лъжец? Ние можем да бъдем укрепени да правим това, като не забравяме подканата: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Сатан — онзи, който укорява Йехова, — твърдял, че ако хората понесат материална загуба или физическо страдание, ще обвинят Бога, дори ще го похулят. (Йов 1:9–11; 2:4, 5) Ние радваме сърцето на Йехова, като оставаме лоялни към него при сблъсък с трудности и показваме, че това обвинение не е вярно.
14. Каква ще е ползата за нас, ако разчитаме на Йехова, когато понасяме изпитания?
14 Ако разчитаме на Йехова, когато преживяваме изпитания, можем да развием скъпоценни качества. Например, в резултат на нещата, които изстрадал, Исус ‘се научил на послушание’ по начин, който не познавал дотогава. Ние също можем да научим нещо от нашите изпитания, като развиваме дълготърпение, издръжливост и увеличаваме разбирането и признателността си за праведните пътища на Йехова. — Евреи 5:8, 9; 12:11; Яков 1:2–4.
15. Как могат другите да извлекат полза от това, че ние търпеливо понасяме трудностите?
15 Другите наблюдават какво правим. Благодарение на това, което понасяме заради любовта си към праведността, някои от тях може след време да разберат кои са истинските християни днес. И като се включат в обединеното поклонение заедно с нас, те могат да очакват и да получат благословиите на вечния живот. (Матей 25:34–36, 40, 46) Йехова и Синът му искат хората да имат тази възможност.
16. Как начинът, по който гледаме на трудностите, изпитвани от нас, е свързан с единството?
16 Колко е хубаво да гледаме дори и на трудните ситуации като на възможности да покажем своята преданост към Йехова, а също и да участваме в изпълнението на неговата воля! Като правим това, можем да покажем, че наистина се приближаваме към единството с Бога и с Христос. Исус се молел на Бога за всички истински християни: „Не само за тях [за неговите най–близки ученици] се моля, а и за ония, които биха повярвали в Мен чрез тяхното слово — да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно.“ — Йоан 17:20, 21, Ве.
17. В какво можем да сме уверени, ако сме лоялни на Йехова?
17 Ако сме лоялни на Йехова, той ще ни възнагради щедро. В Словото му се казва: ‘Бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в делото на Господаря, понеже знаете, че в Господаря трудът ви не е напразен.’ (1 Коринтяни 15:58) Там се казва още: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“ (Евреи 6:10) В Яков 5:11 се посочва: „Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.“ Как завършило всичко за Йов? Йехова ‘благословил последните дни на Йов повече от първите му’. (Йов 42:10–16) Да, Йехова „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) И каква награда само очакваме ние — вечен живот на райска земя!
18. Какво ще стане накрая с мъчителните спомени, които може би имаме днес?
18 Божието царско управление ще премахне всички вреди, причинени на човешкия род през последните няколко хиляди години. Радостта, която ще донесе това време, далеч ще надхвърли страданията, които изпитваме сега. Няма да ни смущават лоши спомени за предишните страдания. Укрепващите мисли и дейности, които ще изпълват всеки ден от живота на хората в новия свят, постепенно ще изтрият мъчителните спомени. Йехова заявява: „Ето, създавам ново небе [едно ново небесно царско правителство над човечеството] и нова земя [едно праведно човешко общество]; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум. Но вие, веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам.“ Да, в новия свят на Йехова праведните ще могат да кажат: „Цялата земя се успокои и утихна; [хората] възклицават с песни.“ — Исаия 14:7; 65:17, 18.
Обсъждане за преговор
• Как въпреки че допуснал злото, Йехова показал голямо уважение към своето име?
• Как това, че Бог търпял „съдовете на гнева“ дало възможност на неговата милост да стигне до нас?
• Какво трябва да се стремим да виждаме в ситуациите, в които изпитваме страдания?
[Снимки на страница 67]
Йехова ‘благословил последните дни на Йов повече от първите му’