Урок номер 5 — Еврейският текст на Светото писание

Как Еврейските писания като част от вдъхновеното Слово на Бога били преписвани и запазени по отношение на точността на текста и как са стигнали до нас днес.

ЗАПИСВАНЕТО на ‘думите на Йехова’ може да бъде оприличено на събирането на водите на истината в един забележителен водоем от вдъхновени писания. Колко признателни трябва да бъдем, че през целия период, през който предавал тези съобщения от небето, Йехова направил така, че тези „води“ да бъдат събрани в един неизчерпаем източник на носеща живот информация! Други съкровища от миналото, като например царски корони, ценности, предавани по наследство, както и паметници, издигнати от и за различни хора, губят блясъка си, похабяват се или се срутват с течение на времето, но подобните на съкровище думи на нашия Бог ще останат завинаги. (Иса. 40:8, НС) Възниква обаче въпросът дали тези води на истината не са били замърсени след като са били събрани във водоема. Дали те са останали чисти? Дали тези истини са предадени вярно от текстовете на езиците на оригинала, така че да може да се разчита на информацията, която е на разположение на хората, говорещи всякакви езици по земята днес? Ще бъде вълнуващо да изследваме тази част от фигуративния водоем, позната като еврейския текст, като обърнем внимание на това колко усилия са били полагани да се запази точността му, както и прекрасните мерки, които били взети, за да може тази информация да бъде предадена и да остане на разположение на хората от всички народи посредством различни преводи.

² Оригиналните ръкописи били записани на еврейски и арамейски език от хора, които служели като секретари на Бога. Първият от тях бил Моисей, който започнал да пише през 1513 г. пр.н.е., а последните книги били завършени малко след 443 г. пр.н.е. Доколкото е известно днес, вече не съществува нито един от оригиналните ръкописи на тези книги. Още от самото начало обаче било обръщано голямо внимание на запазването на вдъхновените писания, като това включвало правенето на одобрени преписи от тях. През около 642 г. пр.н.е., по времето на цар Йосия, „книгата на закона“ на Моисей, вероятно оригиналът, била открита прибрана на съхранение в дома на Йехова. Това означавало, че дотогава тя била пазена вярно вече 871 години. За един от писателите на Библията, Йеремия, това откритие било толкова значимо, че той записал разказа за това събитие в 4 Царе 22:8–10, а около 460 г. пр.н.е. Ездра отново споменал същия случай. (2 Лет. 34:14–18) Ездра се интересувал от такива събития, тъй като бил „книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израилевият Бог, бе дал“. (Езд. 7:6) Несъмнено Ездра имал достъп и до други свитъци от Еврейските писания, които били написани дотогава, като сред тях може и да е имало някои от оригиналите на вдъхновените писания. Всъщност дори изглежда, че по времето, в което живял, Ездра бил пазителят на божествените писания. (Неем. 8:1, 2)

ПЕРИОДЪТ НА РЪКОПИСНИТЕ ПРЕПИСИ

³ От времето на Ездра нататък имало голяма нужда от преписи на Еврейските писания. Не всички юдеи се върнали в Йерусалим и Палестина при възстановяването, което настанало през 537 г. пр.н.е., или след това. Хиляди останали във Вавилон, а други се преместили на различни места, за да търгуват или поради други причини и вследствие на това юдеи имало в повечето от големите търговски центрове на древния свят. Много юдеи пътували ежегодно до Йерусалим за различните празници в храма и там участвали в поклонението, а в него се използвал библейският еврейски език. По времето на Ездра юдеите в тези многобройни далечни страни използвали места за събиране, наричани синагогиa, и там Еврейските писания били четени публично и обсъждани. Поради това, че местата за поклонение били много и разпръснати, преписвачите трябвало да осигуряват по–голям брой ръкописи.

⁴ Обикновено в тези синагоги имало стая за складиране на книги и вещи, наричана гениза. Юдеите периодично прибирали в генизата излезли от употреба ръкописи, които били вече скъсани или стари и износени, и ги заменяли с нови, които да бъдат използвани в синагогата. От време на време нещата, събрани в генизата, били тържествено заравяни в земята, за да се запази от възможно оскверняване текстът, съдържащ святото име на Йехова. По този начин през вековете излезли от употреба хиляди стари библейски ръкописи на еврейски. Това обаче не сполетяло богато снабдената гениза на синагогата в стария град Кайро, вероятно защото тя била зазидана и забравена до средата на деветнайсети век. През 1890 г., при ремонт на синагогата, вещите от генизата били изследвани отново и скъпоценното ѝ съдържание постепенно било разпродадено или дадено като дарение. Оттам някои доста цялостни ръкописи и хиляди фрагменти (за някои се смята, че датират от шести век) са успели да стигнат до университетската библиотека в Кембридж и до други библиотеки в Европа и в Америка.

⁵ Днес в множество различни библиотеки по света са били преброени и описани в каталози може би над шест хиляди ръкописа на целите Еврейски писания или на части от тях. До неотдавна не бяха налице такива ръкописи (с изключение на някои фрагменти), които да датират от преди десети век. През 1947 г. близо до Мъртво море беше открит свитък на книгата на пророк Исаия. А в годините след това, в пещерите покрай Мъртво море бяха намерени още безценни свитъци от Еврейските писания, едно наистина богато съкровище от ръкописи, останало скрито в продължение на почти 1900 години. Специалистите изчисляват, че някои от тях са били преписвани през последните няколко века пр.н.е. Като се изследват и сравняват тези близо шест хиляди ръкописа на Еврейските писания, се получава добра основа за установяването на точното съдържание на еврейския текст и се вижда колко достоверно е бил предаден той.

ЕВРЕЙСКИЯТ ЕЗИК

⁶ В първоначалния си вид това, което хората днес наричат еврейски език, бил езикът, говорен от Адам в градината Едем. Поради тази причина той би могъл да бъде наречен езикът на човечеството. Това е същият език, който се говорел по времето на Ной, макар че тогава речникът на хората вече бил по–богат. Съдържайки в себе си още повече думи, този език бил основният език, който останал, когато Йехова разбъркал езиците на хората при Вавилонската кула. (Бит. 11:1, 7–9) Еврейският е от групата на семитските езици и е най–старият език в нея, като от него произлизат останалите езици в групата. Изглежда еврейският е свързан с ханаанския език от времето на Авраам и от своята разновидност на еврейския език ханаанците създали множество диалекти. В Исаия 19:18 той е наречен „ханаански език“. За времето си Моисей бил книжник, обучен не само в египетската мъдрост, но също и относно еврейския език на предците си. Затова той бил в състояние да чете древните писания, които били на разположение, и може би те дали основата за част от информацията, която той записал в книгата, позната днес като Битие.

⁷ По–късно, в дните на юдейските царе, еврейският език станал познат като „юдейски“. (4 Царе 18:26, 28) По времето на Исус юдеите говорели по–нов и по–развит еврейски, който пък по–късно станал еврейският език на равините. Тук обаче трябва да се отбележи, че за този език в Християнските гръцки писания отново се използва думата „еврейски“ език, а не „арамейски“. (Йоан 5:2; 19:13, 17; Деян. 22:2; Откр. 9:11) Още от самото начало библейският еврейски език бил задължителен за общуването, като повечето от предхристиянските свидетели на Йехова, както и християнските свидетели от първи век, разбирали този език.

⁸ Еврейските писания били като водоем, съдържащ кристално чистите води на истината, предавани и събирани под вдъхновението на Бога. Но само онези, които можели да четат на еврейски, можели да извлекат пряка полза от тази „вода“, осигурена от Бога. Как можело да стане възможно и хора от народите, говорещи на множество различни езици, да черпят от тази вода на истината, получавайки по този начин божествено ръководство и освежение за душите си? (Откр. 22:17) Това било възможно единствено чрез превод от еврейски на други езици, за да се увеличи потокът на божествена истина и да бъде насочен към всички хора по земята. Действително можем да бъдем благодарни на Йехова Бог, че от около четвърти или трети век пр.н.е. досега отделни части на Библията са преведени на над 2200 езика. Само каква благодат е това за всички хора с праведна нагласа, които така са били подпомогнати ‘да се наслаждават’, като черпят от тази ценна вода на истината! (Пс. 1:2; 37:3, 4)

⁹ Дали Библията сама дава пълномощия или правото някой да превежда записаното в нея на друг език? Да, това определено е така! Думите на Бога към народа на Израил „Развеселете се, народи, с людете Му“ и пророческата заповед на Исус за християните „Това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи“ трябва да бъдат изпълнени. За да може да стане това, разбира се, е необходимо Писанието да бъде преведено на различни езици. Като направим преглед на изминалите почти двайсет и четири века, през които се е превеждала Библията, се вижда ясно, че благословията на Йехова е била постоянно върху тази преводаческа дейност. Освен това древните преводи на Библията, които са стигнали до нас под формата на ръкописи, също служат като потвърждение на изключителната точност на текста, съдържащ се в еврейския водоем на истината. (Втор. 32:43; Мат. 24:14)

НАЙ–РАННИТЕ ПРЕВОДИ НА ПИСАНИЕТО

¹⁰ Самарянското петокнижие. От много отдавна съществува един превод, известен като Самарянското петокнижие, и както показва това име, то е съставено само от първите пет книги на Еврейските писания. В действителност това е просто предаване на еврейския текст със самарянска писменост, която пък произлиза от древната еврейска писменост. Самарянското петокнижие дава полезна информация относно това какъв е бил еврейският текст, съществуващ по онова време. То било съставено от самаряните, тоест потомците на онези, които останали в Самария след завоеванията на десетплеменното царство на Израил през 740 г. пр.н.е., и на онези, които асирийците довели по онова време. Самаряните обединили в едно поклонението на израилтяните с поклонението, което принасяли на своите фалшиви богове, и приели Петокнижието. Смята се, че те направили своята преработка на Петокнижието през около четвърти век пр.н.е., макар че някои учени предполагат, че това може да е станало и по–късно, през втори век пр.н.е. Когато чели текста на Петокнижието, в действителност те произнасяли думите на еврейски. Въпреки че в текста се намират около шест хиляди различия с еврейския текст, много от тях са незначителни. Само малка част от съществуващите преписи датират от преди тринайсети век. В „Превод на новия свят“ са дадени някои препратки към самарянското Петокнижие в бележките под линия.b

¹¹ Арамейските таргуми. Арамейската дума за тълкуване или преразказ е „таргум“. От времето на Неемия нататък арамейският език започнал да се използва като общ език за много от юдеите, живеещи в Персия, и затова било необходимо при публичното четене на Еврейските писания да има и превод на арамейски. Тези преводи явно придобили окончателната си форма, с която са познати днес, през около пети век. Макар че представляват само свободно преразказване на еврейския текст, а не точен превод, таргумите осигуряват богата информация относно текста и помагат за разбирането на смисъла на някои по–трудни откъси. В бележките под линия в „Превод на новия свят“ често са дадени препратки към таргумите.c

¹² Гръцкият превод „Септуагинта“. От първите преводи на Еврейските писания най–значим е гръцкият превод „Септуагинта“ (което означава „седемдесет“), който всъщност е и първият писмен превод от еврейски. Според преданието, седемдесет и двама юдейски книжници от Александрия (Египет) започнали работата по превеждането му през около 280 г. пр.н.е. По–късно станало така, че било използвано числото седемдесет, и оттам идва името на този превод — „Септуагинта“. Смята се, че той бил завършен някъде през втори век пр.н.е. Юдеите, говорещи гръцки, си служели с този превод на Писанието. Той бил използван от много хора чак до времето на Исус и неговите апостоли. Повечето от преките цитати, които са триста и двайсет на брой, както и общият брой на може би около осемстотин и деветдесет цитата и позовавания на Еврейските писания в Християнските гръцки писания, са взети от превода „Септуагинта“.

¹³ Днес все още има на разположение значителен брой фрагменти от гръцката „Септуагинта“ на папирус, които могат да бъдат изследвани. Тези фрагменти имат голяма стойност, защото са от времето на първите християни и макар че често съдържат само няколко стиха или няколко глави, те помагат да се установи напълно текстът на „Септуагинта“. Папирусът Фуад 266 беше открит в Египет и за него беше установено, че датира от първи век пр.н.е. В него се съдържат части от книгите Битие и Второзаконие. Във фрагментите, съдържащи части от Битие, името на Бога не се появява и това е така, понеже не е запазен целият ръкопис. В книгата Второзаконие обаче то се появява на различни места, написано с квадратни еврейски букви, вмъкнати в гръцкия текст.d За други папируси е установено, че датират до около четвърти век, когато вече за писане започнал да се употребява по–траен материал — тънък пергамент, направен най–често от телешка, агнешка или козя кожа.

¹⁴ Интересно е да се отбележи, че Божието име, написано като тетраграма, се появява също и в превода „Септуагинта“, съставящ една от шестте колонки на Оригеновите „Хекзапли“, завършени през около 245 г. В коментара си към Псалм 2:2 Ориген писал следното относно превода „Септуагинта“: „В най–точните ръкописи ИМЕТО се появява с еврейски букви, но не със съвременните еврейски [букви], а с най–древните.“e Според убедителните доказателства, които съществуват, преводът „Септуагинта“ е бил подправен в сравнително ранен етап от съществуването си, като тетраграмата е била заменена с думите кѝриос (Господар) и тео̀с (Бог). Тъй като християните използвали ръкописи, в които се съдържало Божието име, за тях не може да се предполага, че са следвали юдейската традиция, избягвайки да произнасят „ИМЕТО“ в своята служба. Несъмнено те свидетелствали за името на Йехова направо от гръцката „Септуагинта“.

¹⁵ Все още съществуват хиляди ръкописи на гръцката „Септуагинта“ от тънък пергамент и от кожа. Известен брой от тях, писани между четвърти и девети век, са от голямо значение, тъй като съдържат обширни откъси от Еврейските писания. Те се наричат унциални ръкописи, понеже са написани изцяло с големи, отделени една от друга главни букви. Останалите са наречени минускулни ръкописи, понеже са писани с по–малки букви и с курсивно писмо. От девети век нататък до началото на печатната дейност ръкописите с курсивно писмо (или минускулни) били най–разпространени. Във всеки един от забележителните унциални ръкописи от четвърти и пети век — Ватиканският ръкопис №1209, Синайският ръкопис и Александрийският ръкопис — се съдържа текстът на гръцката „Септуагинта“ с някои малки различия. В бележките под линия на „Превод на новия свят“ често са дадени препратки към гръцката „Септуагинта“.f

¹⁶ Латинският превод „Вулгата“. Текстът на този превод е служил като основа на много католически преводачи на Библията при създаването на други преводи на многото езици, които се говорели в западната част на територията на т.нар. християнство. Какъв е произходът на превода „Вулгата“? Латинската дума вулгатус означава „народен, широко разпространен“. Езикът, на който бил направен преводът „Вулгата“, бил народният или разпространеният тогава латински, така че обикновените хора от Западната римска империя лесно можели да го разберат. Книжовникът Йероним, който създал този превод, направил преди това две преработки на псалмите от древен латински, като ги сравнявал с гръцката „Септуагинта“. Този път обаче неговата Библия „Вулгата“ била преведена директно от оригиналните езици, от еврейски и от гръцки, а не била превод от друг превод. Йероним работил над латинския превод от еврейски в периода от около 390 до 405 г. Въпреки че завършеният превод съдържал и апокрифните книги, които по онова време вече се намирали в преписите на гръцката „Септуагинта“, Йероним направил ясно разграничение между каноничните и неканоничните книги. В бележките под линия в „Превод на новия свят“ често са дадени препратки към превода „Вулгата“, направен от Йероним.g

ТЕКСТОВЕТЕ НА ЕВРЕЙСКИ ЕЗИК

¹⁷ Соферими. От дните на Ездра до времето, по което живял Исус, мъжете, които преписвали Еврейските писания, били наричани книжници или соферими. С течение на времето те започнали да си позволяват да правят промени в текста. Самият Исус дори сериозно осъдил тези хора, които трябвало да бъдат пазители на закона, за това, че си присвояват власт, която не им принадлежи. (Мат. 23:2, 13)

¹⁸ Бележките масора разкриват къде са измененията. Приемниците на соферимите през вековете след Христос били наричани масорети. Те намирали измененията, направени по–рано от соферимите, и ги отбелязвали в полето или в края на еврейския текст. Тези бележки били наречени масора. В бележките масора били отбелязани и петнайсетте забележителни места в еврейския текст, в които соферимите преди това били отбелязали някои думи или изрази с точки или чертички. Някои от тези забележителни думи и изрази не засягат българския превод и начина, по който трябва да се разбира, но други оказват влияние и са от значение.h Соферимите се страхували да произнасят името на Йехова поради суеверие. Впримчени от страха си, те заменили това име в текста с думите адона̀й (Господар) на 134 места и елохѝм (Бог) на други места. Тези изменения били отбелязани в бележките масора.i Според една от бележките соферимите или книжниците са отговорни за поне осемнайсет поправки в текста, макар че явно тези поправки са повече.j Изглежда, че тези поправки били направени с добри намерения, понеже на тези места в текста на оригинала личало сякаш неуважение към Бога или към представителите му на земята.

¹⁹ Текст, съставен изцяло от съгласни звукове. Еврейската азбука се състои от двайсет и два съгласни звука, като в нея няма гласни звукове. По принцип трябвало читателят, като знае езика, сам да добавя гласни звукове при четенето. Еврейската писменост била като текст, съставен от съкращения. В съвременния български език също се използват общоприети съкращения, в които има само съгласни звукове. Например съкращението „млн.“ означава „милион“. Еврейският език представлявал поредица от такива думи, съставени само от съгласни. Затова с израза „текст, съставен изцяло от съгласни звукове“, се има предвид еврейският текст, в който няма отбелязани гласни звукове. Съдържанието на ръкописите на този еврейски текст било окончателно установено между първи и втори век, въпреки че ръкописи с различия в текста продължавали да бъдат използвани още известно време. За разлика от времето на соферимите, сега вече не били правени изменения в текста.

²⁰ Масоретският текст. В края на първото хилядолетие масоретите (на еврейски баалѐх хаммасора̀х, което означава „Господари на традицията“) създали система от знаци, които да показват кои са правилните гласни и къде е ударението на думата. Тези знаци служели като помощ в писмено отношение за четенето и произнасянето на гласните звукове, докато преди това произношението се предавало чрез устната традиция. Масоретите не правели никакви изменения в текста, който предавали, а правели бележки в полето (масора), когато смятали това за необходимо. Те внимавали изключително много да не си позволяват волности в текста. Освен това в бележките масора те обръщали внимание на особеностите в текста и давали подобрен вариант за четенето, където било необходимо според тях.

²¹ Три масоретски школи се занимавали с развиването на система за добавянето на гласните звукове и отбелязването на ударенията в текста, състоящ се изцяло от съгласни звукове — вавилонската, палестинската и тивериадската школа. Еврейският текст, който днес се намира в отпечатаните издания на еврейската Библия, е известен като масоретски текст и е писан според системата, създадена в тивериадската школа. Тя била развита от масоретите в Тивериада, град на западното крайбрежие на Галилейското езеро. В бележките под линия в „Превод на новия свят“ често са дадени препраткиk към масоретския текст (обозначен с „М“) и към бележките масора в полето на този текст (обозначени с „M^margin“).

²² В палестинската школа поставяли знаците за гласни звукове над буквите, обозначаващи съгласните звукове. Само ограничен брой такива ръкописи са стигнали до нас и от тях се вижда, че тази система не била достатъчно добра. Според системата на вавилонската школа отбелязването на гласните звукове също било отгоре на буквите. Един ръкопис, показващ системата на вавилонската школа, е Петербургският ръкопис на последните пророци от 916 г., който се пази в Обществената библиотека на Санкт Петербург (Русия). В този ръкопис се съдържат книгите Исаия, Йеремия, Езекиил и книгите на „малките“ пророци, както и бележките в полето (масора) към тях. Учените са изследвали старателно този ръкопис и са го сравнили с текста от тивериадската школа. Въпреки че в него е използвана системата за отбелязване на звуковете над буквите, в действителност този текст се придържа към текста от тивериадската школа по отношение на съгласните звукове, гласните звукове към тях и бележките масора. В Британския музей се намира копие от текста на Петокнижието според вавилонската школа и учените са открили, че в основата си той се придържа към текста от тивериадската школа.

²³ Свитъците от Мъртво море. През 1947 г. се отворила вълнуваща нова страница в историята на еврейските ръкописи. В една пещера във Вади Кумран (Нахал Кумеран) в района на Мъртво море бил намерен първият свитък на книгата Исаия, наред с други библейски и небиблейски текстове. Скоро след това било направено цялостно фотокопие на този запазен свитък на книгата Исаия (1QIs^a), така че учените да могат да го изследват. Смята се, че този свитък датира от края на втори век пр.н.е. Това наистина било невероятно откритие — еврейски ръкопис, който е с около хиляда години по–стар от най–старите съществуващи ръкописи на признатия масоретски текст на книгата Исаия!l В други пещери в Кумран били намерени фрагменти от над 170 свитъка, представящи части от всички книги на Еврейските писания с изключение на книгата Естир. Изследването на тези свитъци все още продължава.

²⁴ Един учен казва, че след като изследвал дългия 119–и псалм в един значим свитък от Мъртво море, съдържащ Псалмите (11QPs^a), установил, че думите в текста почти изцяло съответстват на масоретския текст на 119–и псалм. Относно свитъка с Псалмите професор Дж. А. Сандърс отбелязва: „Повечето от [ръкописите] са ортографични и са от значение само за тези учени, които се интересуват от информация относно това как са се произнасяли еврейските думи в древността и други подобни въпроси.“a В други такива забележителни древни ръкописи в повечето случаи не се виждат големи изменения. В самия свитък на книгата Исаия, въпреки че се виждат разлики в записването на отделните думи и в граматическата подредба в изречението, няма разлики в смисъла на ученията. При подготовката на „Превод на новия свят“ беше изследвано печатното издание на свитъка на книгата Исаия, за да се видят разликите в него, и в превода често са дадени препратки към този текст.b

²⁵ Дотук бяха разгледани основните канали, чрез които е предаден еврейският текст. Това са предимно самарянското Петокнижие, арамейските таргуми, гръцката „Септуагинта“, еврейският текст според тивериадската, палестинската и вавилонската школа и еврейският текст според свитъците от Мъртво море. Изследванията и сравненията на тези текстове ни помагат да бъдем сигурни, че Еврейските писания в основата си са стигнали до нас днес, предавайки точно това, което поначало са записали вдъхновените служители на Бога.

ПОДОБРЕНИЯТ ЕВРЕЙСКИ ТЕКСТ

²⁶ До деветнайсети век стандартното печатно издание на еврейската Библия била Втора равинска Библия на Яков бен Хайим, издадена през 1524–1525 г. Едва през осемнайсети век учените започнали по–сериозно изследване на еврейския текст. През 1776–1780 г. Бенджамин Кеникот отпечатал в Оксфорд откъси от над шестстотин еврейски ръкописа с различни варианти на текста. След това, през 1784–1798 г., италианският учен Дж. Б. де Роси отпечатал в Парма различни откъси от още 731 ръкописа. В Германия специалистът по еврейски език С. Байер също създал един текст образец. В по–ново време Гинсбург се трудил много години, за да издаде критически текст образец на еврейската Библия. Трудът му бил издаден за първи път през 1894 г. и е ревизиран последно през 1926 г.c Джоузеф Родърам използвал изданието от 1894 г. при създаването на своя превод на английски „Емфатична Библия“ през 1902 г. Професор Макс Марголис и неговите колеги използвали текстовете на Гинсбург и на Байер при създаването на своя превод на Еврейските писания през 1917 г.

²⁷ През 1906 г. в Германия излязло първото издание (а по–късно излязло и второ издание) на подобрения еврейски текст, наречен „Библиа хебраика“ или „Еврейска Библия” на специалиста по еврейски език Рудолф Кител. В тази книга Кител осигурил набор от данни, изразен в обширни бележки под линия, в които свързвал или сравнявал многото еврейски ръкописи на масоретския текст, които били на разположение по онова време. За основа той използвал общоприетия текст на Яков бен Хайим. Когато вече били на разположение много по–старите и по–авторитетни масоретски текстове на Бен Ашер, които били стандартизирани през около десети век, Кител започнал да работи върху напълно различно трето издание на „Библиа хебраика“. След смъртта му този труд бил завършен от неговите сътрудници.

²⁸ Седмото, осмото и деветото издание на Кител (излезли през 1951–1955 г.) осигуриха основата за тази част от „Превод на новия свят“, която съдържа Еврейските писания. А едно ново издание на еврейския текст, „Библиа хебраика щутгартензиа“, издадено през 1977 г., беше използвано за осъвременяване на информацията, представена в бележките под линия в „Превод на новия свят“, издаден през 1984 г.

²⁹ В изданието си Кител предава бележките масора, които показват много от измененията в текста, направени от книжниците, живели в предхристиянски времена. Това допринесе за точното предаване на текста в „Превод на новия свят“, включително и за това, че Божието име, Йехова, беше възстановено навсякъде, където се намира в текста на оригинала. Чрез „Превод на новия свят“ можем да имаме на разположение резултатите от все по–развиващите се изследвания на библейските учени.

³⁰ Към този урок е приложена една таблица, в която са посочени източниците на текста на Еврейските писания в „Превод на новия свят“. В нея е показано накратко и как се е развивал еврейският текст, който бил включен в „Библиа хебраика“ на Кител — главният източник на информация за еврейския текст, предаден в „Превод на новия свят“. Допълнителните използвани източници са посочени с бели прекъснати линии. Тази информация не цели да покаже, че са използвани оригиналните писания, например на латинския превод „Вулгата“ или на гръцката „Септуагинта“. Както и при самите вдъхновени еврейски писания, оригиналите на тези преводи вече не съществуват. Така че бяха използвани достоверни издания на тези преводи, достоверни старовременни преводи и също рецензии на преводите на еврейския текст. Въз основа на консултациите с различните източници Комитетът за „Превод на новия свят“ представи авторитетен и надежден превод на оригиналните Еврейски писания. Всички тези източници са изброени в бележките под линия в „Превод на новия свят“.

³¹ Така че тази част от „Превод на новия свят“, в която са предадени Еврейските писания, е плод на вековни изследвания на библейски учени и на много проучвания. В основата стои много достоверен текст и това е прекрасният резултат от вярното предаване на текста. Леещите се изразни средства и запленяващият стил допринасят за един честен и точен превод, който предразполага към сериозно изучаване на Библията. Колко сме благодарни на Йехова, Богът, който обича да общува, че Словото му днес е живо и проявява сила! (Евр. 4:12) Нека хората с честни сърца продължават да изграждат вярата си, като изучават ценното Слово на Бога, и така нека бъдат подтикнати да вършат Божията воля в днешното паметно време. (2 Пет. 1:12, 13)

[Бележки под линия]

[Таблица на страница 20]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НЯКОИ ОСНОВНИ РЪКОПИСИ НА ПАПИРУС

С Еврейските писания

Име на ръкописа Папирус на Наш

Дата II или I век пр.н.е.

Език Еврейски

Къде се намира Кембридж (Англия)

Име на ръкописа Райландс 458

Обозначение 957

Дата II век пр.н.е.

Език Гръцки

Къде се намира Манчестър (Англия)

Име на ръкописа Фуад 266

Дата I век пр.н.е.

Език Гръцки

Къде се намира Кайро (Египет)

Име на ръкописа Свитъкът на Левит от Мъртво море

Обозначение 4Q LXX Lev^b

Дата I век пр.н.е.

Език Гръцки

Къде се намира Йерусалим (Израел)

Име на ръкописа Честър Бийти 6

Обозначение 963

Дата II век

Език Гръцки

Име на ръкописа Честър Бийти 9 и 10

Обозначение 967 и 968

Дата III век

Език Гръцки

С Християнските гръцки писания

Име на ръкописа Оксиринкус 2

Обозначение P¹

Дата III век

Език Гръцки

Къде се намира Филаделфия (Пенсилвания, САЩ)

Име на ръкописа Оксиринкус 1228

Обозначение P²²

Дата III век

Език Гръцки

Къде се намира Глазгоу (Шотландия)

Име на ръкописа Мичиган 1570

Обозначение P³⁷

Дата III–IV век

Език Гръцки

Къде се намира Ан Арбър (Мичиган, САЩ)

Име на ръкописа Честър Бийти 1

Обозначение P⁴⁵

Дата III век

Език Гръцки

Къде се намира Дъблин (Ирландия); Виена (Австрия)

Име на ръкописа Честър Бийти 2

Обозначение P⁴⁶

Дата ок. 200 г.

Език Гръцки

Име на ръкописа Честър Бийти 3

Обозначение P⁴⁷

Дата III век

Език Гръцки

Къде се намира Дъблин (Ирландия)

Име на ръкописа Райландс 457

Обозначение P⁵²

Дата ок. 125 г.

Език Гръцки

Къде се намира Манчестър (Англия)

Име на ръкописа Бодмер 2

Обозначение P⁶⁶

Дата ок. 200 г.

Език Гръцки

Къде се намира Женева (Швейцария)

Име на ръкописа Бодмер 7 и 8

Обозначение P⁷²

Дата III–IV век

Език Гръцки

Име на ръкописа Бодмер 14 и 15

Обозначение P⁷⁵

Дата III век

Език Гръцки

Къде се намира Женева (Швейцария)

[Таблица на страница 21]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НЯКОИ ОСНОВНИ РЪКОПИСИ ОТ ТЪНЪК ПЕРГАМЕНТ И КОЖА

С Еврейските писания (на еврейски)

Име на ръкописа Кодексът от Алепо

Обозначение Al

Дата 930 г.

Език Еврейски

Име на ръкописа Кодекс на Британския музей Or4445

Дата Х век

Език Еврейски

Къде се намира Лондон (Англия)

Име на ръкописа Караитският кодекс от Кайро

Обозначение Ca

Дата 895 г.

Език Еврейски

Къде се намира Кайро (Египет)

Име на ръкописа Ленинградски кодекс

Обозначение B 19^A

Дата 1008 г.

Език Еврейски

Къде се намира Санкт Петербург (Русия)

Име на ръкописа Петербургски кодекс на пророците

Обозначение B 3

Дата 916 г.

Език Еврейски

Къде се намира Санкт Петербург (Русия)

Име на ръкописа Първи свитък на Исаия от Мъртво море

Обозначение 1QIs^a

Дата Края на II век пр.н.е.

Език Еврейски

Къде се намира Йерусалим (Израел)

Име на ръкописа Свитъците на Псалмите от Мъртво море

Обозначение 11QPs^a

Дата I век

Език Еврейски

Къде се намира Йерусалим (Израел)

С гръцката „Септуагинта“ и с Християнските гръцки писания

Име на ръкописа Синайски кодекс

Обозначение 01( א)

Дата IV век

Език Гръцки

Къде се намира Лондон (Англия)

Име на ръкописа Александрийски кодекс

Обозначение A (02)

Дата V век

Език Гръцки

Къде се намира Лондон (Англия)

Име на ръкописа Ватикански кодекс 1209

Обозначение B (03)

Дата IV век

Език Гръцки

Къде се намира Библиотеката на Ватикана в Рим (Италия)

Име на ръкописа Преписи на Ефрем Сириец

Обозначение C (04)

Дата V век

Език Гръцки

Къде се намира Париж (Франция)

Име на ръкописа Кембриджски кодекс на Беза

Обозначение D^ea (05)

Дата V век

Език Гръцки и латински

Къде се намира Кембридж (Англия)

Име на ръкописа Клермонтски кодекс

Обозначение D^P (06)

Дата VI век

Език Гръцки и латински

Къде се намира Париж (Франция)

[Диаграма на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Източници на текста на „Превод на новия свят“ — Еврейски писания

Оригиналните Еврейски писания и ранни преписи от тях

Арамейските таргуми

Свитъците от Мъртво море

Самарянското петокнижие

Гръцката „Септуагинта“

Старолатински прев.

Преводи на коптски, етиопски, арменски

Еврейският текст от съгласни звукове

Латинската „Вулгата“

Преводи на гръцки — на Акила, на Теодотион, на Симах

Сирийската „Пешита“

Масоретският текст

Кодексът от Кайро

Петербургски кодекс на пророците

Кодексът от Алепо

Еврейският текст на Гинсбург

Ленинградският кодекс B 19^A

„Превод на новия свят“

Еврейските писания — преведени на английски; от английски на много други съвременни езици

[Диаграма на страница 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Източници на текста на „Превод на новия свят“ — Християнски гръцки писания

Оригиналните Гръцки писания и ранни преписи от тях

Арменски превод

Коптски преводи

Старолатински прев.

Латинската „Вулгата“

Ревизираните латински текстове на Сикст и Климент

Гръцки ръкописи с курсивно писмо

Текстът на Еразъм

Текстът на Стефан

Текстус рецептус

Гръцкият текст на Грисбах

„Емфатичен двуезичен превод“

Гръцкият текст на Уесткот и Хорт

Гръцкият текст на Бовер

Гръцкият текст на Мерк

Гръцкият текст на Нестле и Аланд

Гръцкият текст на Обединени библейски дружества

„Превод на новия свят“

Християнските гръцки писания — преведени на английски; от английски на много други съвременни езици