Библейска книга номер 43 — Йоан

Писател: Апостол Йоан

Място на написване: Ефес или някъде наблизо

Завършена: ок. 98 г.

Обхваща периода: След въведението — 29–33 г.

ЕВАНГЕЛИЯТА според Матей, Марко и Лука вече се използвали в продължение на над трийсет години и за християните през първи век те били ценни трудове на мъже, вдъхновени от Бога чрез светия дух. Наближавал краят на века и броят на онези, които били с Исус, намалявал, така че вероятно възникнал въпросът дали имало още нещо, което трябвало да бъде разказано. Дали имало още някой, който можел чрез спомените си да допълни ценни подробности от службата на Исус? Да, имало. Възрастният Йоан бил особено благословен в приятелството си с Исус. Очевидно той бил сред първите ученици на Йоан Кръстител, на които било представено Агнето на Бога, и един от първите четирима души, които Исус поканил да го придружават постоянно в службата. (Йоан 1:35–39; Мар. 1:16–20) Йоан продължил да бъде близък приятел на Исус по време на неговата служба и бил ученикът, ‘към когото Исус проявявал обич’, който се бил разположил в прегръдката му при последната Пасха. (Йоан 13:23; Мат. 17:1; Мар. 5:37; 14:33) Йоан бил до Исус в последните мигове от живота му, когато Исус, преди да умре, поверил на този свой ученик грижите за майка си, и именно Йоан изпреварил Петър, когато се завтекли към гроба, за да проверят дали е вярно чутото, че Исус отново бил жив. (Йоан 19:26, 27; 20:2–4)

² След като служил пламенно почти седемдесет години и получил видения, докато бил затворник сам на остров Патмос, където имал възможност да размишлява много, Йоан бил добре подготвен да запише нещата, които дълго време пазел в сърцето си. Светият дух му помогнал да си спомни и да запише много от тези скъпоценни, носещи живот думи, така че всеки, който чете, ‘да повярва, че Исус е Христос, Божият син, и заради това, че вярва, да получи живот чрез неговото име’. (20:31)

³ Християните в началото на втори век приемали, че Йоан е написал това повествование и за тях нямало съмнение, че евангелието му е част от канона на вдъхновеното Слово на Бога. Климент Александрийски, Ириней, Тертулиан и Ориген, които живели в края на втори и началото на трети век, потвърждават, че Йоан е писал това евангелие. В самата книга също се съдържат много доказателства за това. Очевидно писателят бил юдей и бил добре запознат с обичаите и страната на юдеите. (2:6; 4:5; 5:2; 10:22, 23) Подробностите в разказа показват, че той не бил просто един от апостолите, а един от тримата по–близки апостоли на Исус — Петър, Яков и Йоан, — които го придружавали при специални случаи. (Мат. 17:1; Мар. 5:37; 14:33) Не е възможно писателят да е бил Яков (синът на Зеведей), защото той бил убит от Ирод Агрипа I през 44 г., много преди да бъде написана книгата. (Деян. 12:2) Също така не е възможно да е бил Петър, защото той е споменат заедно с писателя на евангелието в Йоан 21:20–24.

⁴ В заключителните стихове за писателя се казва, че е ученикът, ‘към когото Исус проявявал любов’, като този и подобни изрази са използвани на няколко места в повествованието, макар че името на апостол Йоан не се споменава. Цитирани са думите на Исус за него: „Ако волята ми е той да остане, докато дойда, какво общо има това с тебе?“ (Йоан 21:20, 22) Това предполага, че ученикът, за когото говорел Исус, щял да надживее с много години Петър и останалите апостоли. Всички тези подробности съответстват на личността на апостол Йоан. Заслужава си да се отбележи, че след като получил видението от Откровение за идването на Исус, Йоан завършва това забележително пророчество с думите: „Амин! Ела, господарю Исусе!“ (Откр. 22:20)

⁵ Макар че в писанията на Йоан не се дава конкретна информация по този въпрос, се смята, че той написал своето евангелие след като се върнал от изгнанието си на остров Патмос. (Откр. 1:9) Римският император Нерва, управлявал 96–98 г., издал указ, с който наредил на много от онези, които били изпратени в изгнание в края на управлението на предшественика му Домициан, да се върнат. Смята се, че след като написал евангелието си през около 98 г., Йоан починал в Ефес през 100 г., в третата година от управлението на император Траян.

⁶ Относно това, че евангелието било написано в Ефес или някъде наблизо, историкът Евсевий (ок. 260–342 г.) цитирал следните думи на Ириней: „Йоан, ученикът на Господаря, който дори почивал на гърдите му, съставил евангелието, докато живеел в Ефес в Азия.“a Фактът, че книгата била писана извън Палестина, е подкрепен от това, че противниците на Исус многократно са наричани с по–общата дума „юдеи“, вместо „фарисеи“, „главни свещеници“ или други подобни думи. (Йоан 1:19; 12:9) Освен това е посочено римското название на Галилейското езеро, а именно — Тивериадско езеро. (6:1; 21:1) За онези от читателите, които не са юдеи, Йоан обяснява какво представляват различните юдейски празници. (6:4; 7:2; 11:55) Той бил в изгание на остров Патмос, който се намирал близо до Ефес, и от Откровение, 2 и 3 глава разбираме, че той добре познавал сбора в Ефес, както и другите сборове в Мала Азия.

⁷ Някои ценни ръкописи, открити през двайсети век, потвърждават достоверността на Евангелието според Йоан. Един от тях е фрагментът от Евангелието според Йоан, открит в Египет и познат като папирус „Райландс 457“ (P⁵²), който съдържа стиховете от Йоан 18:31–33, 37, 38 и днес се намира в библиотеката „Джон Райландс“ в Манчестър (Англия).b Относно информацията, която този папирус ни дава за общоприетото мнение, че Йоан написал евангелието в края на първи век, покойният сър Фредерик Кениън писал в книгата си „Библията и съвременното познание“ (1949 г.), 21 страница: „Колкото и малък да е [този фрагмент], той е достатъчен, за да докаже, че през около 130–150 г. ръкопис от това евангелие е съществувал, вероятно в римската провинция Египет, където е намерен. Ако допуснем един минимален период от време, през който този труд да стигне до там от мястото, където е написан, това поставя времето на написване толкова близо до общоприетото време — през последното десетилетие на първи век, че повече няма причини да се съмняваме в истинността на приетото мнение.“

⁸ Забележителен е уводът на Евангелието според Йоан, в който се разкрива, че Словото, което ‘било с Бога в началото’, е онзи, чрез когото всички неща са започнали да съществуват. (1:2) След като разкрива скъпоценните взаимоотношения между Бащата и Сина, Йоан описва по прекрасен начин делата и поученията на Исус, особено от гледна точка на близката любов, която свързва всичко във великата уредба на Бога. Разказът за живота на Исус на земята обхваща периода от 29 до 33 г. и в него грижливо са споменати четирите пъти, когато Исус присъствал на празника Пасха по време на своята служба, като това е едно от доказателствата, че службата му продължила три и половина години. В три от случаите празникът е споменат по име. (2:13; 6:4; 12:1; 13:1) В четвъртия случай се говори за „празника на юдеите“, но контекстът показва, че той се състоял скоро след като Исус казал, че „до началото на жетвата остават четири месеца“, и следователно това била именно Пасхата, която винаги се провеждала около началото на жетвата. (4:35; 5:1)c

⁹ Голяма част от Евангелието според Йоан допълва останалите три евангелия, като 92 процента от него представляват нова информация. Въпреки това, Йоан завършва повествованието си с думите: „Има още много други неща, които Исус извърши, и ако те бъдат записани с всички подробности, мисля, че целият свят няма да побере изписаните свитъци.“ (21:25)

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³⁰ С въздействащата си прямота и с убедителното и сърдечно описание на Словото, което станало Христос, Евангелието според Йоан ни помага да чуем думите на помазания син на Бога и да видим отблизо делата му. Макар че стилът и речникът на Йоан са обикновени, тъй като той бил ‘неучен и обикновен’ човек, в думите му се крие огромна сила. (Деян. 4:13) В неговото евангелие по превъзходен начин е разкрита близката и любеща връзка, която съществува между Бащата и Сина, както и благословените взаимоотношения, на които се радват онези, които са в единство с тях. Йоан използва думите „любов“, „обич“ и техните производни по–често, отколкото писателите на другите три евангелия взети заедно.

³¹ Само какво славно приятелство съществувало в началото между Словото и Бога, Бащата! Според волята на Бога ‘Словото станало плът и живяло сред хората, и те видели славата му — слава, която единородният син има от баща си. Той бил изпълнен с незаслужена милост и истина’. (Йоан 1:14) В повествованието на Йоан е записано как Исус подчертавал, че взаимоотношенията му с неговия Баща включват пълно подчинение спрямо волята Му. (4:34; 5:19, 30; 7:16; 10:29, 30; 11:41, 42; 12:27, 49, 50; 14:10) Разказът за това близко приятелство достига връхната си точка в сърдечната молитва, записана в Йоан, 17 глава, в която Исус казва на Баща си, че е извършил работата, която той му е дал да извърши на земята, и добавя: „Затова сега, Татко, прослави ме до себе си със славата, която имах до тебе, преди да съществува светът.“ (17:5)

³² Какво разбираме за взаимоотношенията на Исус с учениците му? В повествованието на преден план изпъква фактът, че единствено чрез Исус благословиите от Бога достигат до учениците му и до останалите хора. (14:13, 14; 15:16; 16:23, 24) Исус е наречен „Агнето на Бога“, „хлябът на живота“, „светлината на света“, „добрият пастир“, „възкресението и животът“, „пътят, истината и животът“ и „истинската лоза“. (1:29; 6:35; 8:12; 10:11; 11:25; 14:6; 15:1) В притчата за „истинската лоза“ Исус разкрива прекрасното единство, което съществува не само между него и истинските му последователи, но и между всички тях и Бащата. Когато те дават много плод, прославят Баща му. Исус съветва: „Както ме обича Бащата и както аз обичам вас, така останете в моята любов.“ (15:9)

³³ След това колко горещо Исус се моли на Йехова всички тези любими ученици, както и ‘онези, които чрез тяхното слово вярват в него’, да бъдат едно с Бащата и с него самия, осветени чрез словото на истината! Целта на службата на Исус е изразена по прекрасен начин в последните думи, които той изрекъл в своята молитва към Баща си: „Известих им твоето име и още ще го известявам, така че любовта, която проявяваш към мене, да бъде в тях и аз да съм в единство с тях.“ (17:20, 26)

³⁴ Макар че Исус щял да остави учениците си в света, той нямало да ги остави без помощник, „духът на истината“. Той им дал и навременни съвети относно отношението им към света, като им показал как да победят като „синове на светлината“. (14:16, 17; 3:19–21; 12:36) Исус казал: „Ако останете в моето учение, наистина сте мои ученици, и ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ За разлика от това, на синовете на тъмнината той казал: „Дяволът е вашият баща и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той ... не устоя в истината, защото истината не е в него.“ Нека тогава бъдем решени винаги да устояваме непоколебимо в истината, ‘да се покланяме на Бащата с дух и истина’ и да черпим сили от думите на Исус: „Не се бойте! Аз победих света.“ (8:31, 32, 44; 4:23; 16:33)

³⁵ Всичко това има връзка и с Божието Царство. Когато бил подложен на разпит, Исус казал: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ След това в отговор на въпроса на Пилат, той казал: „Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света — да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“ (18:36, 37) Наистина, щастливи са онези, които слушат гласа му и са ‘родени отново’, за да ‘влязат в царството на Бога’ в единство с царя. Щастливи са „другите овце“, които слушат гласа на своя цар и пастир и получават живот. Несъмнено имаме основания да бъдем благодарни за Евангелието според Йоан, което е написано, ‘за да повярваме, че Исус е Христос, Божият син, и заради това, че вярваме, да получим живот чрез неговото име’. (3:3, 5; 10:16; 20:31)

[Бележки под линия]