Библейска книга номер 47 — 2 Коринтяни

Писател: Павел

Място на написване: Македония

Завършена: ок. 55 г.

ВЕРОЯТНО било края на лятото или началото на есента през 55 г. Имало още някои въпроси, свързани с християнския сбор в Коринт, които безпокоели апостол Павел. Били изминали само няколко месеца, откакто той написал първото си писмо до коринтяните, след което Тит бил изпратен в Коринт, за да помага в събирането на средства за светите личности в Юдея, както и може би за да види как откликват коринтяните на първото писмо. (2 Кор. 8:1–6; 2:13) Колко утешително било за Павел да разбере, че писмото подтикнало тези християни да изпитат съжаление и да се разкаят! Тит донесъл тези положителни сведения на Павел в Македония и сърцето на апостола преливало от любов към скъпите му събратя в Коринт. (7:5–7; 6:11)

² Това подтикнало Павел да напише второ писмо до коринтяните. Стоплящото сърцето въздействащо послание било написано в Македония и явно било доставено от Тит. (9:2, 4; 8:16–18, 22–24) Едно от нещата, които безпокоели Павел, били „знаменитите апостоли“ между коринтяните, които той описва като „лъжливи апостоли, които мамят другите“. (11:5, 13, 14) Духовното добруване на този сравнително нов сбор било в опасност, а авторитетът на Павел като апостол бил оспорван. Така че второто му писмо до коринтяните отговорило на една важна потребност.

³ Можем да отбележим, че Павел казал: „Вече за трети път съм готов да дойда при вас.“ (2 Кор. 12:14; 13:1) Той имал за цел да ги посети втори път, когато писал първото си писмо, но макар че бил готов, тази втора „възможност за радост“ не се осъществила. (1 Кор. 16:5; 2 Кор. 1:15) Всъщност Павел бил в Коринт само веднъж, преди да напише тези думи, за осемнайсет месеца през 50–52 г., когато бил основан християнският сбор в града. (Деян. 18:1–18) Но след време Павел успял да посети коринтяните още един път. Докато бил в Гърция за три месеца, вероятно през 56 г., той прекарал поне част от това време в Коринт и именно от там написал писмото си до римляните. (Рим. 16:1, 23; 1 Кор. 1:14)

⁴ Книгата Второ Коринтяни, заедно с Първо Коринтяни и останалите писма на Павел, винаги е била смятана за достоверна и за част от библейския канон. Чрез нея отново можем да надникнем в сбора в Коринт и да извлечем полза от вдъхновените от Бога съвети, които Павел записал както за християните в този сбор, така и за нас.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁸ Нима не е въздействащо и насърчително да видим колко високо Павел ценял християнската си служба, както е изразил това във Второ Коринтяни? Нека и ние гледаме така на своята служба. Християнинът, когото Бог е направил способен да бъде служител, не търгува със Словото, а служи искрено. Онова, което го препоръчва, не е някакъв писмен документ, а плодът от неговата служба. Но макар тази служба да е славна, това да я вършим не ни дава причина да се възгордяваме. Като несъвършени хора, Божиите служители получават съкровището на службата в крехки глинени съдове, за да се види ясно, че силата идва от Бога. Това изисква от нас, като приемаме великата чест да бъдем служители на Бога, да бъдем смирени и да помним, че е проява на Божията незаслужена милост хора да бъдат „посланици, заместващи Христос“. Колко подходящо е тогава увещанието на Павел ‘като приемаме незаслужената милост на Бога, да не пренебрегваме нейната цел’! (2:14–17; 3:1–5; 4:7; 5:18–20; 6:1)

¹⁹ Павел оставил прекрасен пример, който християните да следват в своята служба. Той ценял и изследвал вдъхновените от Бога Еврейски писания, като многократно цитирал от тях, позовавал се на тях и посочвал приложението им. (2 Кор. 6:2, 16–18; 7:1; 8:15; 9:9; 13:1; Иса. 49:8; Лев. 26:12; Иса. 52:11; Езек. 20:41; 2 Царе 7:14; Ос. 1:10) Освен това като надзорник той проявявал искрена загриженост за стадото и казал: „С радост ще изразходвам всичко каквото имам, и ще бъда изразходван докрай за душите ви.“ Както можем да видим от повествованието в Библията, той наистина се изразходвал докрай за братята си. (2 Кор. 12:15; 6:3–10) Павел неуморно поучавал, увещавал и поправял нещата в сбора в Коринт. Той ясно предупредил християните там, че между светлината и тъмнината няма нищо общо, като казал: „Не се впрягайте в един ярем с невярващите.“ Тъй като ги обичал, той не искал умовете им да бъдат покварени, ‘както змията измамила Ева с хитростта си’, и затова сърдечно ги подканил: „Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ Той ги насърчавал да бъдат щедри, като им показал, че „Бог обича онзи, който дава с радост“, и изразил огромната си признателност към Бога за неговия неописуем дар. Събратята му в Коринт наистина били като писмо, написано на сърцето на Павел, и като пламенен и проницателен надзорник той давал всичко от себе си, за да им служи. Какъв прекрасен пример е той за нас днес! (6:14; 11:3; 13:5; 9:7, 15; 3:2)

²⁰ Апостол Павел насочва мисленето ни в правилната посока, като обръща внимание на факта, че в действителност „Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха“ е източникът на сили при изпитания. Именно той „ни утешава във всички трудности“, за да можем да издържим и да преминем в обещания от него нов свят. Павел говори също за славната надежда за една „сграда от Бога, дом, който не е построен с човешки ръце, вечен дом в небесата“ и казва: „Следователно, ако някой е обединен с Христос, е ново създание. Старите неща изчезнаха и ето, появиха се нови неща.“ Книгата Второ Коринтяни наистина съдържа прекрасно уверение за всички, които като Павел ще наследят небесното Царство. (1:3, 4; 5:1, 17)